Поколението „УАУ“

Когато някой на улицата го бият ние… вадим телефоните и снимаме. Това е добило такава популярност, че вече минава за достойна гражданска позиция.
Снимаме си храната по ресторантите, кафетата в кафенетата, тортите в сладкарниците. Само лайната в кенефите, съжалявам за грубостта, някак избягваме да си ги снимаме, но и затова има време.
Когато някой умира на стълбите на метрото ние го снимаме. Когато някой повръща кръв – снимаме. Ако някой извънземен с антенка вместо коса и незапознат с тази наша цивилизация ни гледа ще си въобрази, че ние сме някакво несъвършено биологично продължение на телефоните. И ще е прав.
Как стана така, че човекът от „венецът на природата“ стана онова глупаво продължение на смартфонът си? При това само за едно поколение. Може би ключът на тази мистерия е в думата „поколение“.
В 21 век трябва да признаем, че живеем уредено. Разбира се изключение правят едни осемдесет процента от популацията на земята, но какво ни пука за тях. Те са си някъде там в техните страни и ако не ги дават по телевизията спокойно можем да се направим, че не съществуват. Важното е, че ние, потребителите на цивилизация, живеем уредено. Плащаме за уредеността си с данък съзнание. Данък примирение и дори данък незабелязване.
Ще дам пример с нещо напълно безобидно - възклицанието „уау“. То е навсякъде. „Уау“ по телевизора, „уау“ по интернет, „уау“. Ако попитате децата в трети клас какво е казал Хан Аспарух, когато е пресякъл Дунав със сигурност ще получите и отговора „уау“. Проверете.
Днес ако не уаукаш ставаш тромав, остарял, неразбран. Нъб. Лузър. Фъкинг динозавар, брат. Ако не уаукаш си стар и следователно не си потентен. Щом не си потентен ти си невървежен, защото нашия свят е секс. Бъдещето, пък и сексът принадлежат на поколението „Уау“.
Старото поколение, което се възхищаваше с „Еха“ отмира по естествен път. Поколението което мечтаеше за космоса бива унаследено от поколението, което иска да работи като пищящ идиот, който го гони петел и някой го снима за лайкове. И всичко това е в доктрината „уау“. „Уау“ е речевия еквивалент на невъзможността да изразиш емоциите си. Тук дори не говорим за мисли. „Уау“ е ментална нищета.
По издръжливите читатели ще попитат защо се заяждам толкова много с това „уау“? Защото е уж напълно безобидно но показателно за посоката в която сме поели. Природата не търпи празни пространства. Когато някой вид търпи регрес, то на негово място се появява друг по-пригоден. Спомнете си за кроманьонците и неандерталците. Днес неандерталците сме ние, а кроманьонците са малките електронни устройства, които носим по джобовете си. По-умни и по-бързи. Скоро се очаква и по-потентни.
Уау, нали?
Добрата новина е, че вашия телефон ще се нуждае от вас до момента, в който вие станете излишен. До тогава си го ползвайте, но ви обещавам, че няма да забележите моментът, в който той ще започне да използва повече вас. Този момент приближава с великански крачки. Още веднъж „уау“ и край.