Коментар на Иван Преображенски:
На фона на въведения в Преднестровието режим на тока заради прекратените доставки на руски газ, молдовските власти напомнят, че целта на Кишинев е пълната и мирна реинтеграция на проруските сепаратисти. Като условие за началото на този процес премиерът на Молдова Дорин Речан посочи смяната на руските военни с международни миротворци. Може ли сегашната криза да способства за това?
Договорът за транзит през Украйна изтече
Доставките на газ за Молдова и за самопровъзгласилото се Приднестровие бяха прекратени в резултат от спрения от първи януари 2025 година транзит на руски природен газ по украинските тръбопроводи. Този транзит продължаваше и след началото на войната в Украйна, но договорът на „Газпром“ за транзит изтече и не бе продължен, въпреки усилията на няколко лидери на ЕС, в частност на премиерите на Словакия и Унгария.
Така без евтиния руски газ останаха не само Австрия, Унгария и Словакия, но и Молдова заедно с де факто окупираното от Русия Приднестровие. При това молдовските власти бяха подготвени за тази ситуация – те купуват газ на борсови цени в Европейския съюз.
Проблемът им е само с тока, голяма част от който Молдова купуваше именно от Приднестровието, като за неговото производство се използваше все същият руски газ. Затова в Молдова е въведен режим за икономия на електроенергията, но цялата промишленост както там, така и в Приднестровието, не е спирала работа.
Хората ще трябва да мръзнат
Властите и жителите на Приднестровието ползваха безплатния руски газ, а алтернатива за подобен лукс няма как да бъде измислена. Тираспол има извънредни резерви от въглища за запазване на минималното ниво на производство на ток само за около месец – после хората просто ще трябва да мръзнат.
Енергийните системи на Приднестровието и на Молдова обаче остават свързани. Молдова едва към края на 2025 година ще довърши строителството на електропровода от Румъния, което ще ѝ позволи да получава ток директно от ЕС. Но засега, дори тя да се опита да купи електроенергия на европейските пазари, не би могла да я получи заради схемата на организация на съветските електроенергийни мрежи – това е възможно единствено или от Украйна, или от Приднестровието.
Що се отнася до природния газ, Приднестровието може да го получи само по два пътя. Директно от Русия не става. Докато функционираше транзитът, газът можеше да идва от Украйна. А вторият вариант е през Молдова - от ЕС. Но руският „Газпром“ не се впусна да спасява мръзнещото Приднестровие и умиращата промишленост в региона с доставки чрез „Турски поток“ и оттам нататък към страните от ЕС. От Москва дават да се разбере какво мислят – ако газът тръгне през контролирана от Кишинев територия, той или изобщо няма да стигне до приднестровците, или пък голяма част от него ще си „изгуби“ по пътя в молдовската газотранспортна система.
Руските власти предизвикват недоволство
За да накаже Молдова и да дестабилизира ситуацията там в навечерието на предстоящите през годината парламентарни избори, Кремъл жертва Приднестровието. В Москва вероятно са сигурни, че това е временна жертва. Както твърдят проруските ръководители на тази де факто окупирана от Русия територия, те са с Кремъл завинаги – защото мръзнещите жители на региона обвиняват Молдова за случващото се.
Трудно е обаче да остане незабелязано, че с политиката руските власти в последно време предизвикват възмущение на почти всички територии, окупирани веднага след разпадането на СССР. В Абхазия например неотдавна свалиха президента, който се опитваше да подпише инвестиционно споразумение с Кремъл, които би предоставило тази територия изцало на руския едър бизнес.
А сега пък Приднестровието е оставено да мръзне с надеждата, че кризата ще докара на власт в Молдова сили, които да са лоялни на Русия – по примера на случилото се в Грузия. Но ако този план се провали? Дали доведените до крайност приднестровци няма да се насочат към Молдова и ЕС? Кремъл изглежда въобще не отчита този риск, възлагайки надежди на своите военни и на местните проруски лидери. На окупираните от Русия територии той се държи точно като слон в стъкларски магазин. Което всъщност не е чудно на фона на военната агресия срещу Украйна. Тази кървава месомелачка изглежда окончателно е обезценила за руските власти живота на хората на всички територии, които са под техен контрол.