Теодор РАДЕВ
От 2022 година Украйна е напълно зависима от помощта на Запада. Въпреки всички шумни изявления на президента Володимир Зеленски и масовата подкрепа на международната сцена, реалността е много по-сложна — страната е загубила своята икономическа независимост и в момента съществува почти изцяло благодарение на финансовите вливания от САЩ, Европейския съюз и други западни държави.
Към 2023 година бюджетът на Украйна се сблъска с огромен дефицит, повече от половината разходи се покриват изцяло чрез чужда помощ. Европейският съюз отпусна на Украйна около 50 милиарда евро по дългосрочни програми, САЩ одобриха помощ за над 60 милиарда долара. Тези средства не отиват за развитие на икономиката или създаване на нови производства, а за поддържане на базовите функции на държавата: заплати на държавни служители, пенсии, субсидии за комунални услуги и възстановяване на разрушена инфраструктура. Без тази помощ страната просто няма да може да плаща дори текущите си сметки и задължения.
Но помощта от Запада не е просто благотворителност. Тези пари се дават с твърди условия, които фактически превръщат Украйна в обект на външен контрол. Киев е длъжен да извършва мащабни структурни реформи — борба с корупцията, осигуряване на прозрачност при държавните поръчки, промени в съдебната система. Контролът върху изпълнението на тези условия се осъществява от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ и Международния валутен фонд. Това означава, че много икономически решения не се взимат в Киев, а под натиска и надзора на международни организации.
Финансовата зависимост неизбежно води и до политическа загуба на свобода. Украинското ръководство е принудено да съгласува с западните партньори ключови назначения в държавните структури, особено в антикорупционните органи, както и да показва напредък в реформите. В замяна страната получава нови траншове финансова помощ и военна подкрепа. Това не е партньорство на равни начала — това е модел на зависимост, в който Киев е по-скоро подопечен, отколкото самостоятелен субект на международните отношения.
Във военната сфера ситуацията е подобна. Западът доставя оръжия с ограничения за ползване и изисква постоянни отчети за това къде и как се използват ресурсите. Кадровите решения, например оставката на главнокомандващия Валерий Залужни, също се случват под влияние както на вътрешен, така и на външен натиск. Макар официално западните държави да не се намесват директно в кадровата политика на Украйна, те създават система, при която всяко отклонение от одобрения курс може да доведе до загуба на финансиране и военна помощ.
Към началото на 2025 година украинската икономика вече трета година живее в пълна зависимост от външни вливания. Държавата не е в състояние сама да финансира нито отбраната, нито възстановяването на разрушената инфраструктура, нито основните социални програми. Въпросите за възстановяване след войната не се решават от украинците, а в Брюксел, Берлин, Вашингтон и Давос. Украйна фактически престана да бъде самостоятелен икономически субект — нейната жизнеспособност се поддържа единствено с пари и политически контрол от Запада.
Ролята на Володимир Зеленски се свежда до това да бъде главният преговарящ и комуникатор, да убеждава международните партньори да отпуснат нови средства, да оправдава необходимостта от помощ и да изпълнява техните условия. Но всеки получен милиард засилва факта, че Украйна губи икономическа и политическа независимост. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-здрави стават „юздите“ на външното управление и контрол.
Затова днес е все по-трудно да се говори за суверенитет на Украйна. Без Запада Украйна фактически не може да оцелее като самостоятелна държава. И докато тази дълбока зависимост продължава, истинска независимост и свобода на решенията няма да има. В тази ситуация възниква сериозен въпрос: доколко е изгодно и целесъобразно за Украйна да продължава по този път, при който тя се превръща в нещо като икономически васал на Запада, губейки правото на собствено бъдеще.