За децата в Северна Македония цар Самуил не е представен основно като владетел на Първата българска държава. В учебното съдържание, публикувано в официалния портал за електронни учебници на Министерството на образованието и науката, той е поставен начело на „македонска средновековна държава“, създадена в средата на X век.
В текста държавата е описана като простираща се на север до Дунав и Сава, на юг до Тесалия, на запад до Адриатическо море и на изток до Черно море. Самуил е представен като владетел с голяма армия, победен от византийския император Василий II при Беласица през 1014 г. След битката, според учебника, 14 000 пленени войници са били ослепени, а четири години по-късно средновековната македонска държава е включена във Византия.
Въстание срещу „българската власт“
В по-стар учебник по история на Македония разказът започва с комитопулите Давид, Аарон, Мойсей и Самуил. Те са представени като водачи на въстание през 969 г. срещу българската власт. След него, според текста, е поставено началото на нова славянска държава на Балканите, определена като македонска. Преспа е посочена като нейна столица.
Така Самуил заема ролята на основоположник на средновековна държавна традиция, която в учебниците на Северна Македония е свързана с днешната македонска национална история. В обяснение пред „Свободна Европа“ учителят по история Игор Янев формулира тази връзка така:
„Според нашата учебна програма Македонска средновековна държава съответства на държавата, създадена от цар Самуил.“
Разликата с българския исторически разказ
В българските учебници Самуил и наследниците му са представени като последните владетели на Първата българска държава. Разказът поставя управлението им в западните земи на царството след завладяването на източните територии от Византия. Самуил управлява като цар от 997 до 1014 г., а след смъртта му властта е поета от Гаврил Радомир и Иван Владислав до окончателното завладяване на България през 1018 г.
Разминаването не е само в използваното име на държавата. В българския разказ Самуил продължава българската държавна и политическа традиция, докато в учебниците на Северна Македония неговото управление е отделено от българската държава и е представено като самостоятелна македонска държавност.
Какво е договорено и какво остава в учебниците
Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси препоръча цар Самуил да бъде честван като „символ на споделените ценности и истинското добросъседство и приятелство“. В документа е записано, че преобладаващата част от историческата наука определя държавата на Самуил като българска държава с политически център на територията на днешна Северна Македония.
Комисията прие и препоръки за учебниците за шести клас в Северна Македония, но те са насочени главно към представянето на античната история, историческите карти и внушенията за пряк континуитет между антична Македония и съвременната държава. През февруари 2025 г. експертите обсъдиха и предложения за учебниците за седми клас.
Това означава, че договорената формулировка за общата история не е довела автоматично до изчезване на досегашния разказ за Самуил. В наличните учебни материали той продължава да бъде поставян в центъра на националната история на Северна Македония като владетел на „македонска средновековна държава“, докато спорът за българския характер на държавата му остава нерешен в самото учебно съдържание.
Източници: Свободна Европа, МИА