Разследване от Валя Ахчиева за EURACTIV BULGARIA
Като български журналист вече една година срещам стена в институциите в България за установяване на една истина. Има ли българско гражданство избраният за председател на втория по големина съд в България – Софийски градски съд?
Когато преди почти година зададох този въпрос на самия председател – съдия Алексей Трифонов, той ми отговори чрез пресцентъра на съда, че не се бил срещал с журналисти. Той казва, че бил станал български гражданин по силата на Конституцията на Република България от 1991 година. Този отговор ме шокира, защото сегашният председател на съда е роден не през 91-ва, а през 1972 година! А азбучно правило е, че за определяне на първоначалното гражданство на едно лице се прилага законът, който е действал към момента на раждането му.
И като не се бил срещал председателя с журналисти, тогава журналистите намират начин да се срещнат с него. Макар и много рано сутрин. На улицата, пред блока, в който живее.
— Съдия Трифонов! Не сте български гражданин, нали? – изненадвам го аз с появата си.
— Моля Ви! Прекрасна сте днес! Само български гражданин съм бил винаги! – отговаря той.
И на всичките ми въпроси за закона, за конституцията, за липсващата декларация на родителите му за избор на гражданство, той освен че бърза да се отдалечи от мен, не отговаря нищо конкретно.И накрая се разгневи, като ми каза, че съм нахална. Всичко бил имал.
Само че официалните документи сочат друго.
Софийският градски съд се прочу преди години с това, че неговият бивш председател беше осъден заради незаконни специални разузнавателни средства (СРС). Заради използването на СРС за подслушване на дипломати в посолства избухна и дипломатически скандал.
Започнах да търся отговор на въпроса за българското гражданство на Алексей Трифонов, който бе избран от Висшия съдебен съвет за председател на Софийски градски съд преди една година. Законът за съдебната власт определя първото изискване за всеки един магистрат –той да бъде само български гражданин.
Зачита ли се върховенството на закона в България от самите кадровици в съдебната система, както и от министъра на правосъдието?
Наистина ли е независим един висш магистрат и административен ръководител, който с действията си решава човешки съдби? Проучили ли са казуса с българското гражданство на Алексей Трифонов във Висшия съдебен съвет, след като той е застанал пред тях, кандидатирайки се за този висок магистратски пост? Представил ли е той своята автобиография?
Биографията му започва с това, че Алексей е роден на втори юли 1972 година в град Курск – СССР, с майка Алла – съветски гражданин и баща Боян – български гражданин. В разследването си установих, че бащата Боян е учил висше образование – техническа специалност в Москва (тогава в Съветския съюз), а след завръщането на семейството в България е бил дългогодишен служител в изчислителния център на МВР. Той е бил и член на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи през 1992 година.
В България компетентен орган по българското гражданство е Министерството на правосъдието. Преди една година попитах министъра на правосъдието: кои са правните основания за получаване на българско гражданство от едно лице, родено през 1972 година на територията на СССР, с майка – съветски гражданин и баща – български гражданин?
Получих отговор, че към 1972 година действа Конвенция, която е със силата на двустранен международен договор между НРБ и СССР, за предотвратяване на двойното гражданство. Според тази конвенция, двамата родители трябва да подпишат и да подадат съвместна декларация за избор на гражданство на детето им и това трябва да стане в срок до една година от раждането му. Ако тази декларация не е подадена в едногодишния срок, то детето се счита за гражданин на страната, на чиято територия се е родило. Тоест, ако няма такава декларация на родителите на Алексей за избрано българско гражданство, то той би трябвало да е придобил съветско гражданство по рождение.
И тогава остава единствената законова възможност за придобиване на българско гражданство – по натурализация. С указ на вицепрезидента, като основание за това е наличието на родител – български гражданин.
Но според събраните от мен документи, такъв избор на българско гражданство за Алексей от родителите му не е извършен. От Министерството на правосъдието потвърдиха, че Алексей Трифонов не е получил българско гражданство по натурализация. Няма го в Регистъра на министерството.
И…от тук нататък, започна трудното и дълго търсене на отговори от различни институции в България. На какво правно основание съдия Алексей Трифонов е записан в регистъра на българските граждани?
Този въпрос отправих към общинската администрация в район „Илинден” в София. В този район е живяло семейството след завръщането си от Съветския съюз в България. Месеци наред посещавах, писах и питах район „Илинден”, в това число и по закона за достъп до обществена информация. Отговор не получих.
Дори юристът там иронично ме посъветва по телефона, че ако искам мога да обжалвам в съда техния отказ да ми отговорят на журналистическия въпрос.
Попитах и в район „Младост”, където след това семейството се е регистрирало на нов адрес. Оттам ми отговориха, че на Алексей бил съставен български акт за раждане едва през… 1988 година! Това са 16 години след неговото раждане! Така му е дадено ЕГН. А на следващия ден, въз основа на издадения му акт за раждане, той е записан в регистъра на българските граждани. Няколко дни по-късно му е издаден и български паспорт!
И всичко това е направило длъжностно лице в район „Илинден” през далечната 1988 година.
Но общинската администрация на „Илинден” укри от мен тази информация, въпреки че тя не съдържа лични данни и е налице надделяващ обществен интерес! Аз исках само да знам: как едно длъжностно лице е приложило българския закон?
Защото, съставеният от него български акт за раждане на съдия Трифонов, 16 години след неговото раждане, е основанието за вписването му в Регистъра на българските граждани.
Ако беше приложен правилно тогавашния закон, в долния ъгъл на акта за раждане би трябвало да е записана като правно основание декларацията на двамата родители за избор на българско гражданство на Алексей.
Междувременно, решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което е избран съдия Алексей Трифонов за председател на СГС, беше оспорено пред върховния административен съд /ВАС/ от друг кандидат за председател. Това е съдия Евгени Георгиев, който бе номиниран за позицията от Общото събрание на съдиите в СГС.
И въпреки че решението за избора не е влязло в сила, още през февруари 2019 година, съдът допусна предварително изпълнение. Тоест, съдия Алексей Трифонов вече втора година изпълнява функциите на Председател на СГС, без да е доказано, че неговият избор е законен! Още повече, че по това дело във ВАС бяха внесени и приобщени доказателствата от моето журналистическо разследване за това, че има основателни съмнения за липса на българско гражданство на избрания за председател на Софийски градски съд.
Състав на Шесто отделение на ВАС, ръководено от съдия Любомир Гайдов, който е и заместник-председател на ВАС, допусна проверка на българското гражданство на съдия Алексей Трифонов. Но делото започна да се протака и да се насрочва за след 6 месеца. След изслушването през месец май 2019 година, следващото съдебно заседание беше насрочено за ноември 2019-та. Но тогава беше отложено за февруари 2020-та, защото съдия Трифонов беше зает, а адвокатът му внезапно се разболя.
Така проверката за гражданството на председателя на СГС се забави почти една година!
На последното заседание миналия месец, съставът на Шесто отделение, председателстван от съдия Наталия Марчева, докладчик Георги Георгиев и съдия Тодор Тодоров, отказа да изиска въпросния акт за раждане от 1988 година на съдия Алексей Трифонов! Съдът отказа да изиска най-важният документ!
Защото, точно въз основа на него, 16-годишният Алексей получава ЕГН, записан е като български гражданин и му издават български паспорт!
Един състав на Върховния административен съд отказа да поиска един административен документ за българско гражданство, за да провери, законно ли е издаден той от длъжностно лице?!
Остава пълна загадка, с какви документи е живял съдия Алексей Трифонов преди месец октомври 1988 година, когато е записан като български гражданин и е получил български паспорт? Как е преминал държавните граници на СССР и на НРБ? С какви документи е записан в български училища? Или като е ходил на лекар?
Все въпроси като в истински шпионски трилър, нали?
Върховната административна прокуратура / ВАП/ също се беше сезирала след моето разследване през април 2019-та година. Прокурорът Рая Бончева 10 месеца извършва проверката.
Но по странен начин, само седмица след избора на нов заместник-главен прокурор и ръководител на ВАП – Десислава Пиронева, прокурор Бончева побърза да прекрати проверката с мотива, че се водело дело в съда и че нямало нужда от прокурорска проверка.
Само че в резолюцията на прокурора има манипулативни твърдения и изкривяване на фактите. Например това, че нямало било документи, които да сочат, че съдия Алексей Трифонов имал друго гражданство.
Никой не е поставял въпроса за друго гражданство! Въпросът е в българското гражданство! И дали съдия Трифонов има такова е въпрос, който не е изследван от прокурор Бончева! Тя дори не е изискала от район „Илинден” да представят българския акт за раждане на съдия Трифонов, за да се осъществи надзор за законност на едно длъжностно лице.
Има и нещо в тази прокурорска проверка, което пак прилича на етюд от шпионски трилър.
Прокурор Бончева иска от оперативния архив на българската армия справка за наборната служба на съдия Алексей Трифонов. Началникът на архива подполковник Васил Ангелов отговаря, че „в сдадените за съхранение в Оперативния архив наборни книги на Осмо военно окръжие – София, името на Алексей Трифонов не фигурира.”
Преди година от Министерството на отбраната ми отговориха по Закона за достъп до обществена информация, че има данни в Централното военно окръжие за наборната служба на Алексей Трифонов. Той е отбил службата си през 1997 година.
Да не би да са изчезнали от архива документите на Алексей Трифонов за службата му в армията? Защо пишат сега на прокурора едно, а на мен преди година – съвсем друго?
Съмненията относно българското гражданство на председателя на СГС витаят в публичното пространство вече една година. Въпрос за това беше зададен на кандидата за главен прокурор Иван Гешев по време на изслушването му пред Висшия съдебен съвет. Гражданската инициатива „Правосъдие за всеки” попита г-н Гешев, ако бъде избран за главен прокурор, ще разпореди ли проверка за гражданството на съдия Алексей Трифонов. Тогава Гешев отговори, че въпросът е странен, защото имало проверка по този казус от Върховния административен съд.
Защо след всичко това, министърът на правосъдието Данаил Кирилов бездейства и не изпълнява задължението си по закон да разпореди проверка за гражданството на съдия Трифонов? Дали министърът не е подведен от своите служители, които по закон правят точно тези проверки? Министър Кирилов отговори в интервю.
Той каза, че не е направил това, защото Върховният административен съд не е поискал такава проверка. Министерството не можело да отговаря за гражданството на лица, които са получили гражданството си по силата на Конституцията на Република България от 1991 година. И не можели да съберат доказателства по изпълнението на Конвенцията между СССР и НРБ , действаща през 1972 година, защото тези доказателства се намирали или в консулските служби, или в общинската администрация.
Министър Кирилов отрече възможността да изискат акта за раждане на съдия Трифонов и да извършат проверка в Главна дирекция „ГРАО”, защото тя била под шапката на друго министерство – Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Защо толкова много се страхуват и във Върховния административен съд, и във Върховната административна прокуратура, и във Висшия съдебен съвет, и в общинската администрация на район „Илинден”, и в Министерството на правосъдието, да погледнат какво пише в българския акт за раждане на съдия Алексей Трифонов?
Защото, ако го бяха поискали, щяха да видят това, което видях аз.
Да. Разполагам вече с този документ, който досега криеше тайната за гражданството на избрания за председател на Софийски градски съд – съдия Алексей Трифонов.
Българският му акт за раждане. Съставила го е Антония Атанасова – длъжностно лице от общината в район „Илинден” през далечната 1988 година. И в долния десен ъгъл не е посочена никаква декларация от родителите на Алексей, че са му избрали българско гражданство. Преписан е само съветският му акт за раждане, издаден от Кировско бюро в град Курск, СССР, през 1972 година. И с него разполагам.
Представих събраните от мен документи в хода на журналистическото ми разследване за анализ на дългогодишния държавен експерт по българско гражданство и директор на дирекция „Българско гражданство” в министерството на правосъдието до 2017 година, г-жа Катя Матева.
И очаквах отговор на въпроса:
Има ли българско гражданство съдия Алексей Трифонов?
Категоричният извод на г-жа Матева е, че съдия Трифонов няма българско гражданство. Неговият български акт за раждане е съставен 16 години след раждането му, без наличието на каквото и да е правно основание. Той е произволно съставен документ от длъжностното лице в район „Илинден”. Няма декларация и на родителите за избор на българско гражданство. Защото, ако е имало такава, то актът му за раждане щеше да бъде съставен в 2-годишен срок от раждането му. А твърденията и на съдия Алексей Трифонов, и на министъра на правосъдието Данаил Кирилов, че по силата на сегашната конституция, било придобито българското гражданство, изобщо не са верни – твърди г-жа Матева и пояснява – няма как, едно лице, родено през 1972 година, да стане български гражданин по силата на Конституцията от 1991 година. Защото има едно решение на Конституционния съд от 1996 година, в което е посочено, че конституцията няма обратно действие. Съдия Алексей Трифонов е бил гражданин на Съветския съюз. След като няма българско гражданство, а той твърди че няма руско гражданство, следователно, съдия Трифонов няма никакво гражданство.
Според експертното мнение, съдия Алексей Трифонов е лице без гражданство!
В правото има специален термин за такова лице – апатрид. А в реалния живот – има Дом за настаняване на чужденци, които са без законни документи.
Това е парадоксът в една държава без върховенство на закона като България.
Едно лице, което, според закона е чужденец и вероятно трябва да е в Бусманци, в Дома за временно настаняване на чужденци, същото лице, вече втора година управлява най-големия съд в България!
И Темида освен че не вижда, се прави и че не чува.
И мълчи.