Скандал! Висш съдия не е българин

Висш съдия от 22 години е извън закона. Става дума за председателя на Софийски градски съд Алексей Трифонов.

Член. 162 от Закона за съдебната власт повелява, че съдия, прокурор или следовател може да бъде лице, притежаващо само българско гражданство. Това изискване изглеждане не важи за председателя на най-големия съд в България – Алексей Трифонов. Той е роден през 1972 г. в Курс, тогавашен СССР.

Той е дете на смесен брак и по традиция родените в онези времена деца се записваха със съветско гражданство. След разпадането на СССР Русия прие промени в законодателството, които по ускорена процедура служебно преобразуваха съветското гражданство в руско такова.

Разследване на Валя Ахчиева принуди Върховния административен съд /ВАС/ да изтръгне признанието на район „Илинден” – Столична община, че тази администрация е издала без правно основание документи за българско гражданство на Алексей Трифонов, сега председател на Софийски Градски съд /СГС/. Така тя получи доказателство, че Висшият съдебен съвет (ВСС) е избрал чужденец за свой председател. Това разкрива сайтът EuelectionsBulgaria.com.

Това е нарушение на чл. 162 от Съдебната власт. Освен това под въпрос са поставени и постановените от Алексей Трифонов присъди като съдия. Това става ясно от разследване на ФАКТИ.

Мълчанието на Алексей Трифонов по въпроса за неговото руско или българско гражданство буди тревога, защото той през дългата си съдийска практика е газил закона.

След месеци укриване на информацията за гражданството на Алексей Трифонов, най-после излезе истината, че

председателят на Софийски градски съд Алексей Трифонов няма българско гражданство,

според официалните документи, коментира Валя Ахчиева.

Район „Илинден” – Столична община, най-накрая, след изричното питане на Върховния административен съд /ВАС/ разкри, че Актът за раждане, който са съставили в тяхната общинска администрация през 1988 година – 16 години след раждането на Алексей в град Курск, СССР, всъщност е съставен без наличието, на каквото и да е правно основание.

Този въпрос аз задавах неколкократно от месец април досега, както на Министерството на правосъдието, така и на Район „Илинден”.

И отговорите на ресорния за българското гражданство заместник-министър на правосъдието – г-жа Десислава Ахладова бяха подробни и аргументирани. От тях ставаше ясно, че председателят на СГС има съмнително българско гражданство. Защото нито действащият към 1972-ра година /годината на раждането на Алексей/ - Закон за българското гражданство, нито действащият тогава международен договор - Конвенцията между НРБ и СССР за предотвратяване възникването на двойното гражданство, не предвиждат Алексей да получи българско гражданство по рождение. Заместник-министър Ахладова твърдеше в отговорите си, че Алексей Трифонов не е кандидатствал и не е придобил българско гражданство по натурализация, на основание – родител български гражданин. А той е разполагал с такава правна възможност.

И докато Министерството на правосъдието ми отговаряше на въпросите, общинската администрация в Район „Илинден” отказваше да направи това. Там си подхвърляха моите въпроси в различни дирекции и дори ме подведоха, че ще ми отговорят по Закона за достъп до обществена информация. Все пак, става дума за важна обществена фигура, която трябва да отговаря на определени изисквания по закон, за да изпълнява функциите си в полза на обществото. И се стигна до там, че накрая Район „Илинден” ми отказа достъп до информацията, пренебрегвайки надделяващия обществен интерес.

А аз ги питах не за лични данни на Алексей. Аз ги питах на какво правно основание длъжностното лице по гражданско състояние е съставило Акта за раждане на 16-годишния Алексей Трифонов през 1988 година? И въз основа на какви документи, представени от родителите му, е съставен неговият Акт за раждане, дадено му е ЕГН и след това е вписан в Регистъра на българските граждани?

Три месеца не пожелаха да ми отговорят от Район „Илинден”.

Въпреки че законите и правните норми у нас са публични, обнародват се в Държавен вестник и не са засекретени. Така пише в Закона за нормативните актове. Няма тайни правни норми.

Но едва тези дни, притиснат от ВАС, Район „Илинден” призна, че в общината е съставен Акт за раждане на български гражданин – този на Алексей, 16 години след раждането му в СССР, без наличието на каквито и да е документи!

Липсва Декларацията по Конвенцията между НРБ и СССР – чл.5 ал.2, че двамата му родители – баща българин и майка съветски гражданин, са избрали за детето си българско гражданство!

Укриването на информацията досега от Район „Илинден” наистина буди недоумение.

Но още по-шокиращо е бездействието на всички органи, които по закон имат компетенции по казуса.

Ето защо.

Случаят със съмнителното гражданство на председателя на най-големия съд в България стана публичен още през месец април – с моето разследване в две части, припомня Валя Ахчиева. Три месеца изминаха от тогава. Но не бяха предприети никакви действия по анулирането на Акта за раждане на Алексей, който е съставен без правно основание. Това трябваше да направят и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Министерството на правосъдието, според чл.113 и чл.115 от Закона за гражданската регистрация.

Министерството на правосъдието отдавна трябваше да е направило проверка по изнесените публични съмнения за това, че председателят на СГС няма българско гражданство. И затова трябваше да изиска документите от Район „Илинден”. А след това, да излезе със Становище – неправомерно ли е издаден Актът за раждане? И ако е така, то следваше Актът на Алексей Трифонов да бъде анулиран.

В практиката на Министерството на правосъдието има десетки такива случаи. Но в Случая „Алексей”, Министерството на правосъдието предпочете да се направи, че не разбира за какво става дума? Защо?

Като добавим и факта, че министърът на правосъдието Данаил Кирилов е отговорен за изпълнението на Закона за българското гражданство и той председателства заседанията на Висшия съдебен съвет /ВСС/, съмненията ни се засилват, че някой наистина не иска този казус да бъде разрешен.

Защо министърът на правосъдието не иска да приложи закона?

Не се ли нарушава с това бездействие принципът на върховенство на закона?

Няма как да не си спомним, че ВСС избра едно лице без българско гражданство за председател на най-големия съд в България на 27.11.2018 година. И това се случи само месец след публичния скандал с продажбата на българско гражданство, който стана известен, поради съвместната акция на Специализираната прокуратура и КПКОНПИ.

Бяха арестувани 20 души от Държавната агенция за българите в чужбина, а заместник-главният прокурор Иван Гешев заяви, че това било търговия с българщината.

Как да си обясним, че тогавашният министър на правосъдието Цецка Цачева и ВСС, членовете на който са с богат опит в разследванията и правораздаването, не са си заострили вниманието върху факта, че избират кандидат, който не е роден в България?

Защо скандалът с арестите и българското гражданство не провокира ВСС и Инспектората към него, да направи една елементарна проверка – български гражданин ли е Алексей Трифонов?

Защо ВСС си е затворил очите пред оня ред в биографията на Алексей, че той е роден през 1972-ра година, в град Курск, СССР?

Изумително е и това, че същият факт не е направил впечатление и на служебния министър на правосъдието г-жа Мария Павлова. Защото тя предложи Алексей Трифонов за заместник-министър на правосъдието в служебния Кабинет „Герджиков”. Впрочем, двамата се познават от началото на своята магистратска кариера, когато са започнали работа като следователи през 1998 година. А този престой на Алексей Трифонов в Министерството на правосъдието като заместник-министър за по-малко от 2 месеца беше основен аргумент на ВСС да го избере на тази длъжност – председател на СГС.

Защо ВСС подробно е проверил и е направил извод за личните и нравствените качества на Алексей,

а не е проверил първото изискване на Закона за съдебната власт – всеки магистрат да бъде само български гражданин?

Защото ако не е български гражданин, той не може да работи като магистрат – прокурор, съдия и следовател.

Кой сега ще понесе отговорността законосъобразни ли са произнесените присъди от Алексей Трифонов като наказателен съдия, след като той през цялото време на своя 21-годишен магистратски стаж не е отговарял на основното изискване на закона? Нищожни ли са произнесените от него присъди, в три съдилища през това време – районен, градски и апелативен?

Защото съдбата на лица, които са очаквали справедлив процес в български съд, всъщност е била решена от магистрат – чужденец, маскиран като български гражданин!

Дали сега, след тази разкрития, когато истината лъсна, прокуратурата в България ще се задейства и ще провери кой е извършил това нарушение в общинската администрация на Район „Илинден”?

И точно колко служители от различни администрации са бездействали при погазването на закона?

Има ли престъпление? И дали това е изолиран случай за създаване на самоличност на български гражданин?

А докато сега държавните органи се правят, че не знаят, че ВАС е разпоредил проверка на българското гражданство на Алексей Трифонов, самият той, макар и временно допуснат до поста, успява да сформира свой екип, да назначи заместник-председатели на СГС и да създава правила за работа.

Впрочем, Законът за чужденците в България е много ясен.

Според него, ако бъдат анулирани личните документи на Алексей като български гражданин и той не представи друг валиден документ за самоличност от друга държава, то следва Алексей да бъде настанен в Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

Ето до такъв парадокс се стига в една държава, в която няма върховенство на закона:

Едно лице, което трябва да е в Дома за временно настаняване на чужденци, същото лице всъщност… управлява най-големия съд в България, заключва Валя Ахчиева.

Нека да припомним, че на 27 ноември 2018 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет игнорира мнението на съдиите от Софийския градски съд, които със значително мнозинство издигнаха за председател съдията от същия съд Евгени Георгиев, и избра с 9 гласа съдията от Апелативния съд Алексей Трифонов за председател на най-важния окръжен съд в страната - Софийския градски съд (СГС).

За Евгени Георгиев гласуваха 4-ма членове на колегията.

Ситуацията допълнително се натегна от натиска, упражнен от кадровика в съдебната система Драгомир Кояджиков да не се чака делото по жалбата, с която се оспорва избора му.

Самият Евгени Георгиев оспорва избора на Алексей Трифонов с аргумента, че съдийската колегия не се е съобразила с решението на общото събрание на съдиите в СГС и така е нарушила принципа за последователност и предвидимост при кадровите си решения, защото в други случаи го е правила.

В началото на февруари Драгомир Кояджиков наложи мнението си да не се чака разглеждането на жалбата на Евгени Георгиев и Алексей Трифонов встъпи в длъжност.

Избухването на скандала с руското гражданство на председателя на СГС само поставя въпроса доколко

ВСС може да гарантира независимост на българската съдебна система от чужди влияния.

Алексей Трифонов е от 22 години в съдебната система.

Той започва кариерата си като следовател и работи една година в Столичната следствена служба. От декември 1999 г. до февруари 2005 г. е съдия в Софийския районен съд, а след това и в СГС. От октомври 2009 г. досега работи в САС. Съдийската си кариера прекъсва за кратко, само докато е назначен за зам.-министър на правосъдието в служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков. Този пост заема от 6 март 2017 до 4 май 2017 г.

Преди 8 години Трифонов беше и член на ЦИК от квотата на ДПС, заради което по време на изслушването във вторник беше питан и за политически зависимости.

22 години един български съдия гази закона.

Това става с мълчаливото съгласие на висши структури от съдебната система, които са натоварени със задачата да гарантират върховенство на закона и справедлив съдебен процес.

Недоумение буди фактът, че резултатите от проверката за гражданството на председателя на Софийския градски съд (СГС) Алексей Трифонов ще станат ясни не по-рано от 12 ноември.

За тогава ще станат ясни резултатите от проверката. Все още няма гаранция, че тогава ще се проведе заседание или то няма да бъде отложено за по-нататък.