Падне ли сняг в България, дори и да е десетина сантиметра, настъпва хаос - непочистени пътища, стотици населени места остават на тъмно и студено.
През последните години този проблем не беше толкова видим заради топлите зими и липсата на сняг. Тази година обаче на два пъти имаше обилни снеговалежи и проблемите отново лъснаха.
В края на ноември в северна България стотици пътници затънаха в преспите, влакове и автобуси не се движеха заради паднали клони, а с дни населени места, някои села дори повече от седмица, нямаха ток и вода. При втория сняг през почивните дни картината беше подобна, макар и в по-малък мащаб, като този път закъсалите бяха в южна България.
Изход от кризата не се вижда. Въпросът беше поставен от кметовете по време на първата среща на местната власт с премиера акад. Николай Денков. От изказванията на кметове стана ясно, че основната причина е липсата на поддръжка както на пътната мрежа, така и на електропреносната. Гневът на хората обикновено е към кмета, а не към електроразпределителните дружества, които от години не инвестират в мрежата, оплакаха се кметове.
Поддържането и почистването на републиканските пътища е отговорност на държавата. От три години обаче ситуацията е аварийна. Държавната власт се провали, поне засега, в опита си да демонтира модела "ГЕРБ" - под прикритието на текущо поддържане да се правят основни ремонти на пътища, а комисионери да прибират процент при инхаус договорите.
Няколко служебни кабинета и правителствата на Кирил Петков и акад. Николай Денков се провалят в опитите си да направят прозрачни обществени поръчки по нови правила заради съпротивата на старите играчи в пътния бранш.
С днешна дата от 1 декември шест области - Габрово, Разград, Русе, Силистра, Шумен и Търговище, останаха дори и без аварийните договори за пътно поддържане.
Област Бургас пък беше напът да остане въобще без поддръжка на пътищата. До ситуацията се стигна след като изпълнителят "БГ Нова" не се справи при първия снеговалеж и договорът с компанията беше прекратен по настояване на областния управител. Експресно АПИ възложи поддържането на пътищата в областта на държавната "Автомагистрали", която пък, притисната от обстоятелствата, превъзлага дейности на свързаната с Велико Желев "Пътсрой Бургас" - почти по модела на порочните инхаус договори.
"Използвахме процедура на договаряне без предварително обявление заради нуждата от неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства - по чл. 79 от ЗОП", обясни пред Mediapool министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. Той призна, че проблемът с липсата на договори за част от северна България е сериозен и увери, че се търси решение.
Омагьосан кръг
АПИ се върти в омагьосания кръг да няма действащи договори за пътно поддържане на републиканските пътища, след като служебното правителство на Стефан Янев прекрати предсрочно 5-годишните договори, сключени по времето на ГЕРБ, които изтичаха през 2023 г. и 2024 г. Аргументът беше, че по-голямата част от тях бяха изчерпали стойността на изпълнението си, а в няколко области дори я бяха надхвърлили драстично, като Пазарджик и Пловдив например.
Последва серия от осем опита за провеждане на нови обществени поръчки за пътно поддържане. Условията по тях се сменяха според управляващите. Нито една от процедурите обаче не беше доведена до успешен край. Те бяха прекратявани, защото всяка следваща власт намираше някакъв порок в провеждането им. Отделно фирмите непрекъснато жалеха процедурите. Това е очаквана реакция, защото залогът е огромен - разпределянето на милиарди за години напред.
В началото на 2023 г., служебното правителство на Гълъб Донев пусна поредната серия търгове. Малко преди да падне от власт експресно избра старите-нови изпълнители за поддържане на пътищата. В рамките на дни бяха разпределени 4 милиарда лева за следващите 4 години. Времето на служебната власт обаче не стигна да сключи договори с избраните изпълнители.
Правителството на акад. Николай Денков прекрати процедурите в началото на октомври, след като регионалният министър Андрей Цеков направи проверка на възлаганията. Тя установи липса на прозрачност, субективно оценяване, масово отстраняване на участници в процедурите, нарушения по Закона за обществените поръчки.
Амбицията на новото ръководство на АПИ беше да проведе поредните - осми, обществени поръчки, с амбицията да промени модела. Но обществени поръчки на служебната власт с избрани изпълнители бяха масово обжалвани от фирмите - както от спечелилите, така и от загубилите.
Изнудване
За да се подсигури чистенето на снега, се стигна до компромисно решение за подписване на допълнителни анекси по вече сключените аварийни договори от кабинета на Гълъб Донев. Изпълнителите в 22 области се съгласиха и подписаха допълнителни споразумения, с които е осигурено зимното поддържане, по думите на регионалния министър Андрей Цеков.
Фирмите в 6 области - Габрово, Разград, Русе, Силистра, Шумен и Търговище обаче отказаха. Аргументът им е, че предложението не е юридически издържано, защото ще е с над 50 на сто повече спрямо първоначалната стойност на договора. Именно с този аргумент бяха прекратени договорите по времето на кабинета на Стефан Янев.
Техни колеги и източници от пътната агенция обаче контрираха, че целта им е изнудване на АПИ, за да подпише 4-годишни договори от поръчката на служебната власт. Именно това била реалната причина да откажат подписването на допълнителни споразумения по действащите сега договори, твърдят конкуренти в бранша.
Ръководството на АПИ също дава коз на "изнудвачите", след като от спорните поръчки за 4 млрд. лева подписа договор с избрания изпълнител за област Велико Търново - "Пътни строежи Велико Търново" (156 млн. лв.). Така останалите фирми, спечелили поръчките за останалите области в Северен Централен район претендират, че трябва да бъдат подписани и договори с тях. В допълнение беше включена и поръчката за Североизточния район, тъй като обявяването на спечелилите кандидати става по едно и също.
Изненадващо, за част от пътния бранш, на 11 декември вечерта, АПИ публикува решения на председателя на Управителния съвет инж. Ясен Йорданов, с които отменя решенията си за прекратяване на двете обществени поръчки за Североизточен и за Северен Централен район от началото на октомври. Мотивът му е, че по процедурата има висящ спор пред съд и тя не може да бъде прекратена с решение на АПИ. Това означава, че "единственото законосъобразно действие на възложителя до приключване на спора по същество е било сключването на договор с избрания изпълнител", посочва Ясен Йорданов.
Новият властелин на пътищата
Сега фирмите за шестте области очакват да бъдат поканени да подпишат 4-годишните договори. Не е ясно дали са получили такава покана и какво смята да прави АПИ. От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) така и не отговориха на отправените от Mediapool въпроси в края на ноември. Към момента няма подписани договори, показва проверка в регистъра на обществените поръчки. По думите на регионалният министър Андрей Цеков юристите все още проучват случая преди да се вземе решение.
Едно име обаче се набива на очи зад фирмите и обединенията спечелили обществените поръчки и отказали да подпишат допълнителните споразумения с АПИ. Това е бизнесменът Григор Иванов, който се очертава като новият силен играч в пътния сектор.
Той фигурира в ръководствата на фирмите и обединенията, които печелят поръчките за областите Велико Търново (156 млн. лв.), Габрово (76.3 млн. лв.), Разград (71.6 млн. лв.), Русе (125.3 млн. лв.), Силистра (93.3 млн. лв.), Търговище (98.5 млн. лв.) и Шумен (98.5 млн. лв.). Това показва проверка на Mediapool в Търговския регистър (виж карето).
Доскоро Григор Иванов беше местен регионален играч в пътния сектор. Отделно има и други бизнеси. Фирмата му "Пътинженерингстрой-Т" от години държи пътното поддържане в Търговище. Разрастването му става през тази година с изкупуване на дялове от пътни фирми в северна България. Например един от големите в пътния бранш Велико Желев продаде дела си в "Пътни строежи - Велико Търново" на Григор Иванов. Това се случва след като компанията печели обществената поръчка за поддържането на пътищата в областта за следващите 4 години, сочи Търговският регистър.
Това едва ли е случайно. В част от обединенията, които печелят поръчките в двата региона - Северен Централен и Североизточен, Григор Иванов е съдружник заедно с фирми на Велико Желев, като област Шумен например. Така сам или в съдружие Григор Иванов печели поръчки за пътно поддържане в 7 области на обща стойност от 730 милиона лева без ДДС.
Ако се добавят и поръчките за областите Ловеч (112 млн. лв.) и Плевен (106 млн. лв.) плюс магистрала "Хемус" в участъка от Варна до Шумен (100 млн. лв.), които се печелят от обединения, в чието ръководство е Григор Иванов, то сумата набъбва на над 1 милиард лева.
Въпроси без отговор
Действията на шефа на пътната агенция да отмени решението си за прекратяване на процедурите в двата региона - Северен Централен и Североизточен, а не и за останалите, са странни, коментират представители на пътния бранш пред Mediapool.
Проверка в регистъра на обществените поръчки сочи, че за всички останали области АПИ не отменя решението си за прекратяване на обществените поръчки.
И това не е случайно. На 7 декември Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излиза с решение за Югоизточен район. Според КЗК шефът на пътната агенция правилно е прекратил поръчките на служебната власт. От пътния бранш смятат, че подобни решения е предстояло КЗК да вземе и за останалите области, включително за Северен Централен и Североизточен район. Според тях с взимането на решението да отмени прекратяването на поръчките за двата региона пътният шеф предопределя развитието на нещата и сега предстои да сключи договорите с Григор Иванов.
Недоволните в пътния сектор питат защо АПИ не постъпи така, както направи за област Бургас - възлагане при извънредни обстоятелства. Те твърдят, че Григор Иванов няма достатъчно машини, за да извършва тази дейност в една трета от областите в страната и наема подизпълнители. Това е видно и от регистъра на обществените поръчки, но не става ясно каква част от дейностите по договорите ще бъдат превъзлагани.
Част от пътните фирми вече са загубили всякаква надежда, че моделът ГЕРБ в пътищата може да бъде разбит. Залогът този път е още по-голям, защото в новите договори са включени не само поддържането на пътищата, но и основните ремонти. Това обрича малките и средните компании в бранша да са "вечните" подизпълнители, защото обществени поръчки вече почти няма да има.
Дали ще се стигне до подписването на договори или МРРБ е замислило друг ход предстои да разберем. От края на ноември от ведомството на министър Андрей Цеков не отговориха на въпросите на Mediapool.