Какво се случва с Лудогорец е въпросът, който изглежда най-актуален около футбола ни напоследък. И той съвсем не е породен от загубата срещу ЦСКА за купата на България. Подобни резултати се случват, въпросът е какво стои зад тях. А в Разград от известно време се забелязва пълно отстъпление по всички фронтове, които подсказват дори за отказване на Кирил Домусчиев от проекта "Лудогорец".
Първото и най-основно отстъпление на "Лудогорец Арена" е ценностното. В годините покрай всички евроуспехи на Лудогорец от Разград с основание се идентифицираха с манталитет, стигащ далеч отвъд Калотина. Самият Домусчиев, Ангел Петричев и наставниците Ивайло Петев, Георги Дерменджиев и Стойчо Стоев неведнъж показваха, че тяхната предпочитана среда са европейските отношения между клубовете и избягваха българските низки страсти, макар първите двама да се справят добре и с тях. Постепенно обаче Лудогорец спря да се цели високо и това става все по-видно. Най-натрапчивото доказателство са изборите на треньор в Разград напоследък.
Всичко вървеше чак изненадващо добре за български клуб до 2017 г. От назначенията на Петев, Стоев и Дерменджиев личеше, че някой в Разград разбира материята и знае много добре колко фундаментален е за един отбор добрият треньор. И тогава изведнъж сякаш всичко се пречупи и в Разград спряха да надграждат. Първо дойде вече поизхабеният футболно Димитър Димитров, който трудно може да внесе нещо кой знае колко ново в играта на тима. Неясно откъде и по какви съображения след това бе докаран бразилският анонимник Пауло Аутуори, който пък бе заменен от тотално неотговаращият на реномето на тима Антони Здравков. И точно тук идва промяната в идеологията. Сякаш изведнъж в Разград спряха да мислят за клуба си като такъв от средноевропейска класа, а се държат с него сякаш е провинциално българско средностатистическо отборче. Антони Здравков е подходящ за треньор именно на такова.
Най-голямата беля, която са напът да направят Домусчиев и компания е, че ще пропуснат да материализират шума, който Лудогорец вдигна в Европа. Благодарение на него Лудогорец може да си позволи да привлече достатъчно класно име на треньорската скамейка. С реномето, финансовата стабилност, инфраструктурата, която притежава, клубът е апетитна дестинация, за разлика от един ЦСКА например, където е достатъчно да видиш стадиона, за да се откажеш да поемеш тима. Само че като следствие именно на кадровите грешки в Лудогорец започнаха да се отдалечават от европейския футбол и това ще доведе след себе си редица негативи, ако не се вземат спешни мерки. Такава със сигурност не е връщането на Стойчо Стоев, който бе доведен от...Арда. Нека си го кажем, въпреки немалките му постижения за клуба, Стоев не е кой знае каква треньорска класа. Неговото назначение бе от тези за по един мач. А именно изключително важното гостуване на "Герена" срещу надигналия глава Левски, което на 90% щеше да бъде загубено с Антони Здравков на скамейката. Психологическият възход, традиционен при назначаване на нов треньор си свърши работата и Лудогорец взе мача, но след като той отшумя, се вижда, че игрово Стоев няма какво повече да даде и Лудогорец забатачи в традиционното за този сезон русло. Последните два мача срещу Берое и ЦСКА са живото доказателство.
Именно в двубоя срещу столичани си пролича и нещо друго. Този сблъсък на два клуба, чиито собственици имат пълна непоносимост един към друг, премина изненадващо кротко. При домакините я нямаше традиционната агресия около този двубой, както на терена, така и извън него. Загубата бе приета сякаш като нещо съвсем нормално, което е абсолютно нетипично за нрава и целите на този клуб. Големите шефове се скриха и оставиха Стоев да обяснява, че приоритетът всъщност бил шампионската титла. Само че с това отстъпление като нищо и тя ще се изплъзне, щом вече веднъж този ЦСКА те е надиграл. Защото да те бие Любо Пенев, който не се слави като особен тактик, не е признак за нищо добро.
Напоследък Кирил Домусчиев разшири заниманията си. Снима се на строежа на новите си заводи, купи си и цяла медийна група и явно футболът беше изтласкан по-назад в приоритетите му. Предвид продължаващата и гарантирана завинаги слаба посещаемост в Разград, предвид изчерпващия се и откъм ресурс на настоящите футболисти тим няма да е учудващо ако Домусчиев е решил да занижи режимите на работа в клуба си. Към този момент сигналите сочат именно натам.