След злощастното приключване на мача срещу "Зоря" написах, че това не е ЦСКА. Да, това не е ЦСКА – онзи подреден и дисциплиниран отбор, който хората на моята възраст помнят. Не е онзи евробоец, който не се впечатляваше от еврошампиони, а излизаше, надиграваше се с тях и ги отстраняваше. Не е онзи отобор с онези състезатели, който потърпевшите нарекоха „Убиец на грандове“.
Нещо тотално се промени в ДНК на армейците през последните вече тридесет години и точно за това искам да пиша.
СОБСТВЕНИЦИТЕ
Откакто ЦСКА спря да бъде ведомствен отбор на Българската армия и стана дружество по търговския закон, голям брой собственици се изредиха начело на славния и именит дотогава червен тим.
Знакови имена като Илия Павлов, Васил Божков, а сега и Гриша Ганчев се свързваха с възкресението и връщането към старата слава на тима, а между тях се упражняваха Любо Пенев, Гърнетата и небезивестният търчи-лъжи Томов – Лупи.
Всички преди Ганчев идваха и си отиваха, някои печелеха по нещичко, но след всеки собственик клубът потъваше по мъничко, а при някои и по много.
Няма да преразказвам цялата история за този тридесетгодишен период, а само за последните четири години.
Ганчев пое ЦСКА в един изключително критичен момент, когато рискът червеният тим да изчезне безвъзвратно бе повече от реален. Обичащите отбора от Борисовата градина застанаха плътно зад собственика и му гласуваха пълно доверие, а В група стана свидетел на небивала посещаемост, където и да се появеше сформираният набързо състав. Имаше страхотен ентусиазъм и еуфория и когато ЦСКА триумфира с Купата на страната, тези състояния ескалираха до кресчендо. Същото лято отборът бе допуснат да играе в А група, а армейските фенове сънуваха с отворени очи.
Но точно в този период нещата за пръв път се объркаха. Литекс се сля с ЦСКА или ЦСКА се сля с Литекс. Не ме питайте, кой точно с кого се е слял, защото и аз не можах да го разбера, но накрая армейците получиха право да играят на най-високото ниво на родния футбол.
Естествено, изведнъж от Литекс се изсипаха всички играчи и съблекалнята на Армията отесня. Като следствие, много от момчетата, които направиха онзи незабравим сезон и спечелиха Купата, просто бяха натирени, а малко след това същото се случи и с треньорското ръководство.
И тук започна ходенето по мъките.
СЕЛЕКЦИЯТА
Селекцията в ЦСКА е най-странното нещо, което лично аз съм виждал. Ако мога да направя паралел с някой друг отбор, където нещата също са много особени, това е … Левски.
Какво имам предвид. В двата вече позагубили блясъка си гранда, селекцията не се прави от треньорите. Това е световен прецедент! В ЦСКА се взимат някакви хора, на незнайно какъв принцип. Пристигат играчи, предимно и главно свободни агенти, някои неиграли по сума ти време, други с контузии, трети с приключили навън кариери. Ако си мислите, че подборът е правен с някаква мисъл за определена схема на игра, ще трябва да ви разочаровам. За да има схема на игра, трябва да има постоянен треньор, той да работи с постоянна група от играчи и да се добавят по един – двама на сезон! Не на полусезон. Само че треньорският пост в ЦСКА е като онези летящи врати на хотелите, където някой непрекъснато влиза и излиза. Единствен Белчев се задържа малко повече, но и той нямаше думата, защото тълпите от всякакви кандидат звезди пристигаха на талази. Повечето преседяваха по няколко месеца и бяха отпращани по живо, по здраво, а онези, които успявха да покажат нещо, просто незабавно бяха продавани. Никаква мисъл и желание за развитие и доизграждане на отбора. Каранга и Десподов направиха добри мачове и бяха осребрени на секундата, а всеки път отборът тръгваше назад. Да не говорим, че и те се лутат в новите си тимове, а Десподов изигра няколко мача и вече не го искат в Каляри. В крайна сметка нито отборът, нито състезателите спечелиха нещо. Просто някой прибра едни пари, които потънаха някъде. И потокът от „звезди“ продължи да преминава като мътна река през Борисовата градина.
Накрая се стигна до този сезон, когато треньорът трябва да си смуче от пръстите състава, защото качествата на изпълнителите не се допълват, а напротив. Каранга и Десподов бяха на една вълна и на Тиаго му беше лесно, а сега? Сложете един до друг като игра Тиаго, Соу, Фабрини и Кери и ми кажете как да се съчетават? Четиримата имат коренно различно футболно мислене и усещане, а за да вървят нещата, то трябва да е като това при Карнага и Десподов, които просто се усещаха.
На всичкото отгоре, профилът на сегашните играчи не съвпада с профила на треньора. На Петрович харесват играчи като Албентоса и Соу. Въпрос на разбиране на играта. И в крайна сметка се случва най-логичното – няма отбор. Няма стил и изграден стереотип на игра, защото всеки следващ терньор налага своите методи. Да не си на местото на играчите. Таман свикнат с едно след кански борби и, разбира се, в движение и – хоп, нов треньор. За какво надграждане да говорим изобщо?
Освен всичко описано до тук и касаещо треньорите, те стават жертва и на игричките на някои „управленци“.
УПРАВЛЕНИЕТО
Лично за мен, управлението е най-голямата слабост на нашия отбор, а затова вината изцяло е на собственика или, ако щете на собствениците, защото на хартия те са трима. Само че реално управляващият в ЦСКА е Гриша Ганчев.
Докато беше в Литекс, Ганчев се бе обградил с доверени, макар и слабо можещи хора и ги бе назначил на ключовите места в управлението на отбора. За там си бяха екстра – някакъв Литекс, който играеше приятничко, чат – пат собственикът спечелваше по някоя титла и всичко си беше цветя и рози. Само че разликата между Литекс и ЦСКА е несравнима и назначените от собственика започнаха да издишат, а наред с това домъкнаха и всякакви доста порочни и вредни практики.
ЦСКА е марка. Ето това Ганчев не може да разбере. Равносилно е Трабант или Вартбург да придобият Мерцедес по някакви стечения на обстоятелствата. И Трабант е кола и Мерцедес е кола, но имиджът и изискванията при втората марка са на светлинни години и за да продължи въпросната марка да е успешна, ти не можеш да я управляваш с хората, с които си управлявал Трабант. Те нямат мисленето и мащаба за това.
Стойчо Стоилов и Дани Ганчев са като постоянно задействана спирачна система за ЦСКА. Първият е посредствен, но с някакво преголямо его, което му крие всички хоризонти, а вторият просто е пълен лаик и хабер си няма от мениджмънта, който е жизнено необходим.
На всичкото отгоре, Стоилов се изживява като някакъв Сталин и извънредно много държи нещата да се случват така, както той ги мисли. А той не ги мисли правилно. Вместо да се занимава изцяло със селекция по искане на треньорите, той се изживява и като треньор, а това води до едни особено превелики глупости, които после всички гледаме на терена и за които си скубем косите. Човек, който твърдо стои зад мнението, че Стойчо Атанасов е качествен играч, просто няма место в ЦСКА. Стоилов е ограничен човек, а всеки ограничен човек ненавижда хората, които могат и знаят повече. И вместо Ганчев да го освободи, макар че по думите на самия Стоилов го е обвинил за изпуснатата титла, той продължава стои и да пречи. Същият на практика провали и накара Белчев да си тръгне; заради него си тръгна и Любо Пенев. Стоилов може и да си мисли, че разбира от треньорската работа, но ще е по-добре да си го мисли у дома. Там ако иска и наръчник да напише. За младия Ганчев важи същото. Некакви познания и никакво отношение към този спорт. Просто работи като шеф. Тъпо.
Междувременно, отборът е абониран за второто место, не играе нищо, навън го режат като кисела краставичка, а реакция – нула.
Абсолютно несереизно е тим с историята на ЦСКА да няма лоби в УЕФА. А УЕФА има зъб на ЦСКА, защото клубът ги съди и беше на прага да получи справедливост. Само че в последния момент нещо се договори под масата, отборът бе допуснат да играе в турнирите, но онези там са злопаметни, а един друг собственик на клуб има лоби и очевидно го използва така, както на него му харесва.
Тъпото е, че лобито струва пари, а нашият собственик има някаква органическа непоносимост към даването на средства. И то да беше само за лобито – с мед да го намажеш, ама той и за играчи не иска да дава. Как мисли да направи силен отбор с тези кервани от цял свят, лично на мен не ми е много ясно. По-скоро няма как да стане, а междувременно армейците започват да негодуват, някои да се оттеглят, докато една сериозна заплаха надвисва над клуба.
ЗАПЛАХАТА
Когато стана сливането на Литекс и ЦСКА и предвижданата смърт на червения тим не се състоя, архитектите на унищожението не останаха със скръстени ръце. На часа създадоха ЦСКА 1948.
Много малка и незначителна част от феновете последваха това странно ГМО, но за три години то е все по-трайно присъстващо и вече два сезона е в професионалния футбол. Там парите очевидно не са проблем и който малко по-добър се съгласи да се присъедини е добре дошъл. Миналия сезон съвсем малко не им достигна да влязат във вече Ефбет лига, но по изказвания на разни фактори в този клуб – недоразумение, догодина им е ОБЕЩАНО да влязат, а се говори, че длъжникът на петдесетте милиона е купил терен край Божурище, който ще става на стадион. Това не е нормално за отбор с бус и половина фенска маса, нали? Значи има някаква по-голяма цел и очаквания. От две години упорито се говори, че Домусчиев иска да напусне Разград като футболна дестинация, което не е много учудващо. Там няма как да се зароди такъв запалянковски феномен, какъвто има в София и Пловдив, а господинът е честолюбив и печалбар и е наясно, че с името на отбор като ЦСКА може много сериозно да се легитимира. Той не може да вземе Левски, защото там на стана тъче самият Пеевски, така че остава ЦСКА. По-паметливите ще си спомнят, че ЦСКА 1948 участваше с някакви фирми на господина в търга за емблемата. Това е нон-сенс. Той си има отбор, а ГМО е изплагиатствало нашата емблема. Апропо, от нашият клуб не е имало адекватна реакция и отпор, което също е много странно. При такава всеотдайна и готова на всичко членска маса да не направиш нищо съществено, това навежда на определени мисли.
Та, историята с емблемата е знакова, защото въпреки платените средства, тя на практика не принадлежи на ЦСКА и няма никакви пречки това да продължи много дълго, след това да се назначи нова тръжна процедура и въпросната да бъде спечелена от когото трябва, защото следва да си признаем, че Ганчев няма възможността, а очевидно и желанието да се пребори за каквото и да било с Домусчиев. Играчите ти отиват по странни пътища в отбора на човека, към когото си изразил ясно негативно отношение, а ти си мълчиш или мрънкаш нещо под сурдинка. Моето вътрешно убеждение е, че Ганчев е изправен до стената и го държат изкъсо. Така, както държаха и Огнян Донев, да речем. А той и Гриша Ганчев са от една група. Мисля си, че именно затова собственикът има такова странно поведение в ЦСКА. Въобще не прилича на онзи дързък и борбен човек, който беше в Литекс. Очевидно, политическата конюнктура, която у нас е основно с тежест в икономиката, много сериозно му влияе, а докъде ще доведе това, можем само да гадаем.
И когато ЦСКА 1948 влезе в елита, а Домусчиев го припознае, емблемата може просто да стане тяхна, защото това е България. Убеден съм, че мнозинството фенове ще скочат, но ако няма кой да ги организира или по-скоро, ако не иска да ги организира, бавно и постепенно онзи клуб ще започне да се налага.
Мисля си, че той никога няма да придобие фенската маса на любимия ни отбор, но знаеш ли. И Дучето уж беше най-върлият ЦСКА-р, пък първо обикаляше „истинските“, а сега ходи на мачове на Арда. Парите не миришат, а покрай клуба може да се живее доста охолно и приятно. Всичко е въпрос на чест и съвест, да добавя.
Започнах с репликата, че това не е ЦСКА. Всичко описано дотук ме навежда на тази мисъл и ме кара да съм притеснен относно бъдещето.
Би било прекрасно ЦСКА да се върне към корените си и отново да ни радва, но това е отговорност и на всеки отделен армеец. Трябва да осъзнаем, че нещата могат да се случат, ако сме заедно, ако сме обединени и неразделни, ако не се делим на правилни и неправилни, на елитни и обикновени. Просто трябва да отстоим това, което толкова силно и толкова отдавна обичаме.
Няма друг път, а ако го направим, отново ще имаме Истинския ЦСКА.
*Коментарът на автора е направен след реванша на ЦСКА със Зоря Луганск