Симона Петкова е българската футболистка, която в последните сезони показва най-голямо развитие. Миналата година бе трета в класацията за "Футболистка на годината", а тази е фаворит за първото място, пише GONG.BG.
26-годишното момиче тръгна от Габрово, мина през Национална спортна академия и стигна до родината на футбола - първо в Лийдс, а след това в Уотфорд. След две години в Англия предприе и ново приключение - в Италия. Подписа договор с Бари, а това лято направи трансфер в Емполи - все отбори от женската Серия А.
Преди три седмици обаче Симона изненадващо се озова в тима на Сан Марино, който се състезава в италианската Серия Б. Българката е единствената чужденка в отбора и на нея се разчита много в борбата за промоция в Серия А. Ако Петкова и съотборничките ѝ го направят, ще влязат в историята на клуба. В момента Сан Марино е втори в класирането, на три точки зад лидера Наполи. Нашето момиче вече дебютира за новия си тим - при победата с 1:0 над Верона за Купата на Италия, а през февруари ще се изправи срещу Рома в 1/8-финал от надпреварата.
"Много съм щастлива в Сан Марино. Това е единствения отбор в страната и цялата федерация се грижи за него. Затова не е случайно, че вече е фаворит за Серия А, а е създаден само преди три години. От клуба бяха много настоятелни, а и аз не исках да оставам в Емполи. През лятото ме взеха с много обещания, но се оказа, че треньорът разчита на 11-те момичета, с които отборът се е изкачил в Серия А. Той дори не правеше смени. Пуска ме, играя добре, вкарвам гол и в следващия мач гледам от пейката. Не мога да стоя резерва, затова и реших да отида в Сан Марино. Вече изиграх три срещи за новия си клуб и може да се каже, че се адаптирах към отбора. Очаквам на първия мач след Нова година, който е на 5-ти януари, да покажа пълните си възможности", обяснява Симона.
Българката разкрива, че футболистките в Италия нямат професионални договори, но получават достатъчно пари за нормален начин на живот. На нея не ѝ се налага да работи, отдала се е напълно на футбола. Повечето отбори тренират по веднъж на ден и някои момичета работят - като треньори в детските школи, в кафенета и магазини. Но всичко в организацията на Сан Марино е на ниво мъжки футбол - условия за подготовка, възстановяване, голям треньорски екип.
"От есента на следващата година в Италия се въвеждат професионални договори в женския футбол. Но аз и сега съм професионалистка - следобяд тренирам с отбора, а сутрин индивидуално. Работя много за физическата си подготовка и спазвам режим - храня се здравословно, задължително спя на обяд", обяснява Петкова, а думите ѝ се потвърждават от снимки, на които много мъже от професионалния футбол биха ѝ завидели.
Голямата ѝ болка е отношението към женския футбол в България и замразяването на националния ни отбор. Симона беше част от девическите формации до 17 г. и до 19 г., но после първият ни тим се отказа от участие в европейски и световни квалификации и 1-2 пъти в годината се събира за контроли. Парадокс - първият мач на женския ни национален отбор е през далечната 1987 г., но на практика от 2001 г. той съществува на един крак. А от шест години го няма и на футболната карта - БФС извади отбора от квалификациите след двете кошмарни загуби от Франция през 2013 г. в рамките само на седмица - с 0:10 в Ловеч и с 0:14 в Париж. 20-годишната тогава Симона не беше част от състава на България.
"Все още у нас се гледа несериозно на него. Никой не иска да влага пари и затова няма развитие. Тъжно ми е за малките момичета, които играят и обичат футбола. Дано имат късмета да излязат навън, за да се развиват. В Италия често ме питат защо нямаме женски национален отбор и аз не знам какво да им отговоря. Не се ли промени нещо, не се ли намерят хора, които не само да осигуряват средства, но и да имат отношение към женския футбол, нищо няма да се промени", сигурна е Симона, която е в България само за няколко дни. След Коледа веднага се връща в Сан Марино, тъй като има тренировки дори и на 30 декември. Затова и у нас не пропуска ден без занимание - трябва да е в оптимална форма за първия мач, който е на 5 януари.
Петкова има диплома за учител по физическо възпитание от Национална спортна академия, но има амбиции да вземе лизенз и за треньор по футбол. Плановете ѝ са да играе още 6-7 години, а след това иска да работи с подрастващи. Защото обича футбола, обича и децата.