На 20 януари бившият защитник на Левски Илиан Стоянов - Коловати ще навърши 44. Вече 15 години той е в далечна Япония, където създаде собствена футболна школа.
В мислите си Коловати продължава да е близо до България и не спира да следи случващото се в любимия му отбор. Стоянов отговори на въпросите на "Тема Спорт".
Г-н Стоянов, 2020-а ли беше най-тежката година за Левски?
- Да, мисля, че е най-тъжната година за Левски. За щастие в нейния край видяхме светлина в тунела. Не говоря в спортно-технически план. Радващото е, че се появи сериозна надежда за финансовото спасение на клуба и вече всички трябва да знаят, че Левски няма да "сложи тире" след името си. Аз лично винаги съм вярвал, че ще се намери спонсор за този отбор, но имаше забавяне и това определено притесни хората. За щастие фенове-те показаха, че знаят как да обичат, и помогнаха много. Надявам се повече никога да не се стига до такива моменти, в които акциите на клуба се разнасят като на панаир.
Как ще коментирате състоянието в спортно-технически план?
- За съжаление там не виждам развитие и предстои много, много работа. Няма как да кажа нещо положително, когато завършихме годината със загуба от ЦСКА. Много хора опитват да изкарат тази загуба изцяло по вина на съдията. Да, той допусна много грешки в ущърб на сините, но ние сме Левски и никога не бива да търсим оправдание с външни фактори и най-вече със съдиите. Стига сме гледали в чуждите градини. Нека подредим нашия си двор.
Видяхте ли някаква промяна след идването на Славиша Стоянович?
- Не. Промяна няма. Истината е, че Георги Тодоров не се държеше като треньор на Левски, но новият наставник не промени нищо на терена. Левски е в застой и не е мръднал на сантиметър при Стоянович. Прекалено бавно се преминава от фаза защита в нападение. Използват се много излишни пасове по ширина на терена. Всичко се случва настрани и назад. Крилото получава топката и вместо да тръгне напред, да преодолее противник, връща топката назад. Няма търпение и настойчивост при изграждане на атаките. Има едни думи от Марио Загало, когато той казва, че добрият треньор не гледа мача, той го разбира. Не виждам това в Стоянович.
Толкова слаби ли са играчите на Левски?
- Аз не споделям това мнение. Напротив. Мисля, че в Левски има добри футболисти. За съжаление близнаците, които са половин отбор, се контузиха, но има други качествени играчи, които не се използват правилно. Ако аз съм треньор, винаги ще залагам на Божинов. При мен той обаче няма да играе на върха на атаката, а зад нападателя. Комплексно той е много по-добър футболист от Робърта. Валери може да отвори пространства, да даде пас, има хубав шут. Той е много силен с лице към вратата. Чувам, че го карат да свали още 8 килограма. Ако свали такова тегло, той няма да може да ходи по терена. Когато говорим за диети, трябва да погледнем Ники Михайлов. Неговото състояние не е сериозно. Той е срам за фамилията си, за емблемата на клуба и за себе си. Неговата фигура е подигравка с футбола. Недопустимо е капитанът на Левски да изглежда по този начин.
В дните преди Нова година се разрази сагата "Станимир Стоилов в Лудогорец", как прие ти тази новина?
- Всъщност аз до последно не вярвах, че Мъри ще поеме Лудогорец. Ако беше отишъл в Разград, той щеше завинаги да си затвори вратата за "Герена". Според мен неговото място е в Левски. Той е независим финансово и е длъжен да помогне на клуба и човека, които го изградиха. Ако не беше Наско Сираков и търпението, което той прояви към Стоилов в началото, когато падахме от Беверен и Публикум, сега Мъри нямаше да е това, което е, а щеше да е в Монтана например.
Ако вие сте шеф на Левски, Стоилов ли щяхте да поканите за треньор?
- Аз имам и друг вариант. Бих поканил млад човек, с нова визия и много амбиция. Моят избор щеше да е Стилян Петров, но за съжаление той едва ли би се съгласил да работи в България.
Павел Колев е решил да си подаде оставката...
- Според мен той е свършил много работа в клуба и е бил доста по-полезен от други хора, но мога само да гадая какви са причините за решението му. Надявам се да не липсва.
Другата новина, която вълнува синята общност, е завръщането на Обертан...
- Тук ще цитирам Наско Сираков, когато преди две години той каза: "Обертан е приключил с големия футбол. Ако Делио Роси слуша Спас Русев, да си хваща самолета за Италия". Това е коментарът ми.
Как ще коментирате наставника на ЦСКА Бруно Акрапович?
- Много ми е странно как успява с тази негова тактика. Чудя се как още никой не го е разкрил. В Япония играехме по този начин преди 15 години при Ивица Осим. Дори с Левски при Муслин действахме горе-долу по същия начин. За мен Акрапович е прочетена книга и ако имах възможност, зная как да го бия.
Какви са очакванията ви за развитието на българския шампионат. Носили сте екипа на ЦСКА, ще стискате ли палци в борбата за титлата на червените срещу Лудогорец?
- Аз да стискам палци за ЦСКА? Никога! За мен периодът ми на "Армията" е затворена страница. Отидох там като почти дете, макар че бях левскар. Истината е, че се бях скарал с треньора на Велбъжд Кюстендил и тогава Иво Михайлов-Михата (син на автора на един от головете във вратата на Аякс с екипа на ЦСКА), който след това стана шампион с Локо Пловдив, ми каза: "Ела в ЦСКА". С червения екип давах всичко от себе си и в онези години аз нямам загуба от Левски, но моето сърце винаги е било синьо. Когато се наложи да напусна ЦСКА заради един скандал в съблекалнята, продължих да следвам мечтата си да нося екипа на любимия отбор и съм щастлив, че я изпълних. Сега не ме интересува кой ще е шампион. Интересува ме Левски и се надявам скоро да вдигнем някаква купа. Възможно е още тази година, защото купата на страната е все още постижима цел.
Може ли да ви видим скоро на "Герена"?
- Надявам се скоро всичко с този вирус да приключи. Ако тук в Япония започнат да ваксинират, ще съм първият, който ще си сложи ваксина. И тогава със сигурност ще отида на "Герена" като зрител.