Христо Стоичков даде интервю по случай първия ден на новия сайт „Код Спорт“. В него Камата говори за мачовете в европейските турнири, както и за българския футбол.
– Къде ви намираме, г-н Стоичков?
– На работа от рано. Още от 9 сутринта. Затова и ви вдигам телефона по това време. Телевизията не спи, а и мачовете в този период са всеки ден и няма как да се глезим с почивки. Аз обаче съм подготвен за този ритъм още от времето на соца, когато ни учеха, че… „който не работи, не трябва да яде“. Отворил съм ги и моите колеги в Маями на този лаф и когато им кажа „Който не работи…“, те сами довършват изречението.
– Може ли да се възползваме от доброто ви настроение и да ви кажем, че ще ни разплачете с това колко ви е тежко?
– Да съм ви казал, че ми е тежко? Няма да го дочакате! А и истината е друга. Вместо да се вълнувам от мачовете у дома на дивана или в ресторант, сега ги гледам на огромен екран в студиото на TUDN. И не ги коментирам с приятели, а го правя със супер професионалисти и пред огромна аудитория. И за дебюта на сайта „Код спорт“ ще ви призная нещо за първи път – все повече ми харесва това, което върша. И не е за вярване, но преди ефир понякога се чувствам така както навремето, когато играех. За мен това не е работа, това е удоволствие.
– Казват, че който си обича работата реално никога е работил.
– Много точно. В момента аз съм доказателство за това.
– Дойдоха най-интересните мачове от Шампионската лига, но нас пак ни няма.
– Как беше – там където е хубаво, нас винаги ни няма. Тъжна история. Навремето, когато си тръгвах като селекционер от националния отбор, се опитах да обясня на злобарите, че с отношението си към успелите в играта и робуването на клубни пристрастия погубват въобще футбола ни, но не поискаха да ме чуят. Е, сега поне го виждат, предполагам. Но от това на мен не ми става по-леко. За тях не знам!
– В испанската преса отчетоха оригинален ваш начин за прогнози. Оправдаха ли се?
– Повечето – да. Но днес футболът е по-изненадващ от всякога. Особено в пандемията и съответно мачовете без публика. Само Господ може да познае резултатите. Познах развръзките без тази в Мюнхен. Кой можеше да предположи, че германската машина „Байерн“ ще се счупи на своя земя срещу ПСЖ и то след серията гафове на френския тим в техния шампионат? Но така е. Ако всичко беше ясно във футбола, той нямаше да е най-великата игра и нямаше да има букмейкъри.
– Какво ще кажете за българския сблъсък от Купата ЦСКА – „Лудогорец“?
– Нямах възможност да гледам двубоя, защото имах студиен запис. Видях само 3-4 минутен репортаж с най-интересните моменти. След 1:1 на „Армията“ развръзката се отложи за втория мач. Факторът домакинство за мен не играе, когато няма публика и полуфиналът остава отворен. Шансовете все още са 50 на 50.
– Според някои български медии сте в България от два дни?
– Нормално! Всеки греши. Някои обаче… постоянно. Съдба. Предайте на тези „новинари“, че още не мога да се телепортирам, но работя над това.
– Много спокойно приемате вече дезинформации по ваш адрес в медиите. Това вероятно е защото и вие вече десета година сте журналист-анализатор в голяма медия?
– Не, не е заради това. Просто играя повече голф, а това е балсам за нервната ми система. И, слава Богу, около мен няма злобари, комплексари и… даже обикновени идиоти няма. Колкото до телевизията – тя записа куп рекорди с над сто милиона аудитория и знаете ли какви гаранции дава този факт?
– Не, кажете ни?
– Гарантира, че тук не работят безхаберници, които говорят или пишат ей така, колкото да не заспят. Проверили – непроверили. Чули – недочули. Тук няма такава система. За подобни гафове глобяват и даже уволняват.
– Пропуснахме да ви питаме кой е вашият фаворит за трофея в Шампионска лига?
– За мен на този етап няма кой да ви отговори безусловно на този въпрос. Но ще ви кажа, че според мнозина анализатори вече е дошло времето на „Манчестър Сити“ и Пеп Гуардиола да прегърнат за първи път Купата с големите уши. Дали ще стане? Във всеки случай показаха във времето много търпение и желание да не се отказват от мечтата си за триумф в Европа.
– Докога ще гледаме мачове без публика? Вашата телевизия държи права за европейското първенство. Имате ли информация?
– Мисля, че краят на кошмара приближава. До голяма степен лекарите се научиха да борят Ковид-19, а и ваксините са изключително важно оръжие. Виждам, че и в България все повече хора им вярват и ще достигнем този стаден имунитет за който ни говорят от година. Целта на УЕФА е още финалите на двата евротурнира в Истанбул и Гданск да са пред публика, макар и не на пълен капацитет. Засега мачовете от европейското остават в стария формат – с домакинство на 12 държави. Най-вероятно ще са необходими ваксинационни паспорти, мерките за медицинска сигурност ще са драконовски. Но какво да направим? Ако някой ви каже, че е очаквал пандемия, ще ви излъже в очите. Трябва да се приспособяваме към ситуацията.
– Вие ваксинирахте ли се?
– Започнахте с лични въпроси. Ще приключваме ли разговора? В моята телевизия има правила и едното от тях е, че който пътува по света, трябва задължително да е ваксиниран. Вие като журналисти следете дали ще пътувам.
– Кой е вашият фаворит за европейското?
– Националните отбори поизгубиха блясъка си и е много трудно да се правят прогнози. Особено при тази нестандартна ситуация във футбола и въобще в живота ни. Последните световни квалификации показаха, че никой не е твърде силен. Или по-скоро футболистите много повече мислят за клубните си отбори, за Шампионската лига и за заплатите си. Нормално. Може би Франция има най-сериозния потенциал. Килиън Мбапе скоро ще е най-добрият футболист в света. Осман Дембеле започна да набира скорост в „Барселона“. Определено Дидие Дешан има голям избор. Германия винаги е в играта. Конфузната им загуба от Северна Македония не трябва да ви заблуждава. Испания и Англия залагат на млада кръв, но това не ги прави по-малко опасни. Завърна се в битката и Италия, която не блести, но започна да привлича вниманието с познатия от историята прагматичен и успешен стил. Не трябва да пренебрегваме и Португалия – също е много интересен тим, който вече не зависи само от Кристиано Роналдо. Много станаха фаворитите, нали? Така е. Коронавирусът реално даде шанс на много страни да мечтаят за короната. И все пак, за да отговоря конкретно на въпроса – Франция за мен е големият фаворит.
– Ще липсва ли България на европейското?
– На мен и въобще на нас българите ще ни лисва. За съжаление другите даже няма и да забележат, че не сме в джаза. Истина боли, но трябва да си признаем, че нямаме никаква класа да сме на финалите на европейското. Наложи ми се да коментирам за TUDN мачовете на старта на световните квалификации и през минута-две отпивах от водичката до мен. А след 13-ата минута срещу Швейцария станах от стола, за да се поразходя и оставих другите двама колеги да говорят. Да, да. Промяната днес е толкова наложителна, колкото не е била.
– Конгресът ли ще я направи?
– А вие сигурни ли сте, че ще има конгрес? Дата има, но в България това още нищо не означава. Не искам от десет хиляди километра да давам съвети. В момента съм ангажиран с друго. Надявам се, че все пак хората от футбола ще вземат съдбата си в ръце. Ако, разбира се, не е станало фатално късно за генерална промяна. Иска ми се да вярвам, че не е.