Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи уникален разговор между двама големи в световния футбол - Христо Стоичков и Паоло Малдини. В днешния комерсиален свят на футбола има един пример за семейство, което само по себе си символизира велик футболен клуб. И наистина в очите на света това е нещо изключително. А когато става въпрос за гранд, ликувал 7 пъти като европейски клубен шампион, случаят е колкото уникален, толкова и невероятен. Дядо, баща и внук. И всички играчи на Милан. Чезаре, Паоло и Даниел - все от популярното по света семейство Малдини. И докато Чезаре е бил също в Триестина и Торино, то синът му Паоло например никога не е напускал „Сан Сиро“. Той спечели седем титли на Италия. Освен това е петкратен носител на „купата с големите уши“ в Шампионската лига и световен клубен първенец.
- Паоло Малдини, над 1000 мача с фланелката на Милан - как се постига това?
- Трябва да започнеш много млад, в моя случай на 16 години и да завършиш много късно, аз приключих на 41. 25 години професионален футбол е доста. Би трябвало да имаш и някакви генетични заложби. Баща ти и майка ти да са свършили добра работа. И, естествено, да си имал късмета да избегнеш тежките контузии.
- Започнал си млад, но заобиколен от такива футболисти като Франко Барези, Костакурта, Мауро Тасоти. Как се чувстваше в компанията на такива големи играчи?
- Имах шанса да започна да тренирам с първия отбор още на възраст от 15 години. Тогава започнахме да практикуваме игра с четирима в отбрана, построени в линия. Тоест, това вече не беше традиционната италианска защита човек за човек, а в линия, търсейки топката. В този отбор вече играеха като централни бранители Барези, Филипо Гали, Костакурта, Тасоти отдясно и имаше едно свободно място отляво... Аз играх през цялото време в юношеските формации от дясната страна, но при наличието на това свободно място в отбраната отляво - аз го заех.
- Когато пристигна Ариго Саки начело на тима, каква работа вършеше той с отбраната?
- Когато дойде Ариго Саки, той промени всичко. С него дойдоха много силни футболисти. Той промени основно манталитета и начина, по който се тренира. Тренировките бяха дълги и тежки. С бранителите непрекъснато работеше в линия. Шегувахме се даже заедно със Саки, че ако се срещнем на улицата, заедно с Барези, Костакурта и Тасоти, веднага ще се построим в линия. Толкова пъти сме повтаряли тези движения, че то е останало вътре в нас.
- Паоло, играл си в най-големия отбор на Милан в историята, в който имаше осем италианци и трима невероятни холандци. Как може да обясниш тази отборна работа?
- Мисля, че идеята на г-н Саки беше да има база от класни италианци като Барези, Тасоти. А с тримата холандци, най-напред Гулит и Ван Бастен, а после и Рийкард, трябваше да има нещо по-особено. Това беше международната идея да атакуват и идеята да побеждават. Защото холандците го имат това вътре в себе си. Трябваше да го добавят като качество към отбора, не само на техническо ниво, но и на ментално.
- Израснал си покрай един от най-големите защитници в историята на футбола - Франко Барези. Какво означава той за теб?
- Той е преди всичко за мен отправна точка. Когато аз започнах да играя футбол, бях доста затворен като характер. А Франко Барези беше още по-затворен от мен. От него видях как може да бъдеш лидер, без дори да кажеш една дума. От него научих, че за да бъдеш лидер, не е необходимо да говориш непрекъснато, а по-рядко, но така те слушат по-внимателно. Лидерството на Франко беше старанието, което той влагаше на терена.
- Спечелил си много пъти “скудетото”, вдигал си и купата в Шампионската лига. Но първата винаги си остава първа. Какво си спомняш от момента, когато за пръв път вдигна купата в Шампионската лига?
- Беше нещо велико, което днес вече няма как да се случи. Защото ние играхме финала в Барселона срещу Стяуа, а тогава съществуваше комунизмът, в Румъния начело с Чаушеску. Стяуа нямаше свои привърженици на трибуните. Само един автобус с хора. Докато останалите 90 000 по трибуните бяха фенове на Милан. Играехме все едно сме си у дома. Стана празник от първия ден там. Тифозите на Милан в Барселона извираха отвсякъде. Така че Стяуа, още с появата си на терена в тази атмосфера, сякаш знаеше, че ще загуби. Имаше твърде голям натиск спрямо румънците от трибуните.
- Какво мислеше, държейки купата в своите ръце след мача?
-Бях много щастлив, защото да достигнеш до финал в Шампионската лига и да го спечелиш, това е рядък шанс. Смятах, че това е първият и последен път, когато това се случва с мен. Но бяхме много силни, така че отново достигнахме до финала и го спечелихме. Аз съм много амбициозен, но осъзнавах, че е възможно това да е първият и единствен път, когато това се случва в кариерата ми.
-Защо си останал верен на Милан толкова дълго време, че да изиграеш над 1000 мача за този отбор?
- Аз съм роден в Милано, привързан съм към града, към отбора на Милан. Моят баща е бил капитан на този отбор. Той е първият италиански футболист, вдигнал КЕШ през 1963 година. Моят живот, както във футбола, така и извън него, е свързан с град Милано и с Милан.
- Винаги ли ще бъде така?
- Изглежда да, защото досега кариерата ми винаги се е развивала тук. Баща ми е бил в Милан първо като играч, после като ръководител. Двамата ми сина преминаха през всички детско-юношески формации на клуба. Така че според мен като ръководител мога да бъда свързан само с Милан.
- Разговаряхме и с един играч от онова време в Милан, който едва ли не всеки ден причиняваше някакви размирици. Говоря за Даниеле Масаро. Какво можеш да ни разкажеш за него?
- Смяташе се, че той не изглежда винаги свързан с клуба, но всъщност не беше така. Той винаги се е въплъщавал в различни роли в отбора. Смятам, че той достигна максимума в развитието си, когато игра срещу теб и Барселона в Атина през 1994 година. Също така на световното първенство в САЩ през същата година. Той беше напълно комплексен футболист. Да се потърси учител за млад нападател, затова как да атакува празните пространства, трябва да потърсиш именно Масаро. Той беше истински маестро в това отношение.
- Във футбола сега има много пари - телевизии, реклами. Това добре ли е или зле за младите футболисти?
- За съжаление или за щастие - не знам, сега във футбола текат определени процеси. Едно време беше различно. Тогава имаше повече лични контакти. Но сега футболистите са задоволени финансово още в ранна възраст, което означава, че трябва да бъдат зрели от самото начало. Сега е много по-лесно да изгубиш пътя.
- Какво може да се очаква от Милан в следващите 2-3 години?
- Трудно е, защото в последните 15 години се образува голяма пропаст между най-големите клубове и такива като Милан, които малко са излезли от този кръг. Барселона и Реал (Мадрид) имат 4-5 пъти по-голям бюджет от този на Милан. Говорим за съвсем различни неща във финансово отношение вече. Но тъй като имаме значима история зад гърба си, нашият процес на израстване ще бъде малко по-кратък, в сравнение с други клубове. Според мен така нареченият финансов феърплей увеличава разстоянието между топ клубовете в Европа и тези, които се стремят да ги достигнат.
- За пръв път в историята до финалите в двата европейски клубни турнира достигнаха 4 английски отбора. Как може да се състезаваш с много пари в Англия?
- На практика всичко е въпрос на математика. Сред най-добрите 16 отбора миналата година бяха най-богатите 14. Така че - там, където има пари, има и победи. Не можеш да избягаш от това отношение между инвестиции и резултати. За жалост е така. На практика 20-ият отбор в класирането на английското първенство, разполага с бюджета на Милан. Става наистина много трудно да се конкурираш с най-добрите.
- Един от най-добрите защитници в света в момента е Ван Дайк, какво е мнението ти за него?
- Голям футболист, със сигурност. Страхотна личност. Трябва да кажа, че и ролята на защитниците се промени много. На мен, на Костакурта, на Барези, на бранителите, които са играли по мое време, се харесваше да се надиграваме един на един с конкретния нападател, да се предизвикаме един друг. Сега играта е много по-интелигентна и се избягва надиграването един на един. Ван Дайк наистина като физика и присъствие е един от най-добрите защитници в света. Но ролята на бранителя донякъде се промени. Много халфове вече могат да играят като централни защитници. Играе се значително повече отзад, защото се играе много повече с топката. Донякъде обаче се загуби чистият защитник, бранителят, който знае как се защитава.
- В Шампионската лига какво се случва по принцип?
- Да, може да има и някоя и друга изненада. Но до края винаги достигат отборите с вложени в тях огромни инвестиции. Винаги са замесени големи клубове, с други думи грандовете. Ако говорим за положителните изненади сред по-малките отбори, бих посочил тима на Аталанта.
- Пристигането в Италия на единия от двамата най-емблематични футболисти в света - Кристиано Роналдо допринесе ли с нещо на италианския футбол?
- Да, тук също парите се увеличават. Лукаку, например, бе заплатен с трансферна сума от 75 милиона. Водещите италиански клубове започват да плащат пари, каквито вадят английските клубове или двата испански гранда. Пристигането тук на Кристиано Роналдо придаде лустро на италианския футбол, придаде му сила. А Ювентус през последните години се справяше наистина много добре. Този отбор наистина може да се равнява по най-силните европейски тимове.
- Силвио Берлускони, Галиани, Бреда. Това ли е най-важното трио при успехите на Милан?
- Разбира се. Успехите на един отбор в продължение на около 20 години няма как да не се дължат на това, че става дума за голям клуб. За президент, който прави големи инвестиции, както и за кадърни ръководители. Всеки един от нас имаше своя роля. Например аз имах своята роля на капитан и не се бърках в делата на ръководството. От своя страна и ръководството не ми се бъркаше в задълженията на капитан. Имаше едно взаимно уважение към отделните роли. Това уважение и естествено качествени футболисти е основата на успехите.Ние всички имаме Милан в сърцето си и се стремим да направим клуба отново велик.