Мартин Петров: Трябва да започна да правя нещо, не мога да стана пианист

"Свръхзвуковия" в българския футбол Мартин Петров говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Един страхотен футболист от близкото минало, притежаващ впечатляваща визитка. Той е човек, който държи на думата си и умее да оставя отлични впечатления навсякъде. Именно затова вратата на всички клубове, през които премина професионалният му път, винаги са отворени за него. Петров е един от най-добрите атакуващи играчи в родния футбол. Успя да стресне дори големия Юрген Клоп, като вкара четири попадения с екипа на Волфсбург срещу тогавашния отбор на специалиста - Майнц. Освен в Бундеслигата, има голове в още две от топ първенствата на Европа – Примера и Висшата лига. За съжаление обаче, травми му попречиха да разгърне потенциала си в грандовете Атлетико (Мадрид) и Манчестър Сити. В първа част от разговора с емблематичния номер 17 акцент е световният футбол. Една тема остана извън нашия обсег – създаването на Европейската Суперлига. Просто, когато Мартин Петров беше в България, Флорентино Перес все още не беше обявил мащабния проект, просъществувал 48 часа...

- Марто, здравей! Отдавна не си гастролирал на терена на „Код Спорт“! Как си? Виждам, че залагаш на нов имидж – с брада…
- Очаквах покана. А иначе реших малко да сменя и да опитам с брада.

- Как ти се отразява пандемията, с какво не можеш да свикнеш още?
- Честно да кажа, не е приятна тази пандемия. Няма да открия топлата вода. За никой не е приятно и за съжаление все още продължава. Надяваме се с тези ваксини малко да се укротят работите. С какво не мога да свикна? Може би вече привикнахме, както се казва. Маската е първото, което трябва да вземеш от вкъщи. Като всяко едно нещо се привиква – непривично е, неприятно е, но се привиква. Дай боже, в най-кратки срокове да махнат тези маски, но имам чувството, че ще ни липсват. Но съм човек, който си прекарва времето вкъщи. За никой не е тайна, че тренирам във фитнеса. Единствено, ако затворят фитнесите, ми е неприятно. Иначе се свиква с всичко, неприятно е, но трябва да се нагодиш към ситуацията.

- Ти и твоята фамилия имахте ли допир с COVID-19?
- Имахме, да, още февруари месец. Леко го изкарахме. Жена ми може би не го изкара, тъй като си правихме тест за антитела и при нея не излезе, което е учудващо, тъй като си бяхме две седмици вкъщи. Не знам, казват, че някой може да го изкара и да няма антитела, не мога да знам. Изкарахме го леко, но не е приятно, две седмици нямах вкус и мирис. Кофти ситуация.

- Колко време от годината живееш в Испания и по колко месеца си в България?
- По принцип си живея в Испания и в България идвам „Код Спорт“ като ми отправи покана, „Шоуто на Рачков“… Съчетавам, когато има да се свърши някаква работа, все пак имам и тук ангажименти, съчетавам ги нещата и се прибирам.

- С какво Мадрид те спечели повече от Барселона?
- И в Барселона не е лошо за живеене, но си имах някои леки, елементарни проблеми там. Решихме да се преместим в Мадрид, най-важното е, че децата са щастливи, вървят перфектно, изучават се. Дъщеря ми Палома е голяма фенка на Атлетико, изживява загубите. Малката по не е с футбола, но и тя гледа мачове. Винаги като има мач, вкъщи се обличат с екипа на Атлетико. За мен това е най-важното – да е радостно и щастливо семейството!

- Кой най-много ти липсва, когато си в столицата на Испания? За кого се сещаш най-често?
- Липсват ми приятели, последните една-две години липсва баща ми, който за съжаление си отиде. Липсват хора, които са близки до мен, които ми помагат, които са истински приятели и знам, че мога да разчитам на тях. Липсват тези моменти и за съжаление, сега са и все по-рядко заради COVID, все пак спазват се мерките. Надяваме се в най-скоро време отново да си изживяваме тези приятни моменти.

- Виждаме каква битка се води за титлата в Ла Лига. Смяташ ли, че Атлетико ще удържи на натиска на Реал (Мадрид) и Барселона?
- Аз като фен на Атлетико и като човек, който е минал оттам, наистина стискам палци. Очаквах, че в даден момент от сезона Атлетико ще има проблеми. Смятам, че всички отбори, които през годините са започвали силно, след това имат спад. Въпросът е как ще излязат от този спад и от тази мини криза, тъй като мачовете минават, те губят точки, вече и Реал, и Барса ги настигнаха и не зависи от Атлетико първото им място. Все пак имат и директен двубой с Барселона на „Камп Ноу“, Реал (Мадрид) също са там. Доста интересно стана, но аз като фен и като поддържащ връзки с клуба, се надявам да устискат и в тези трудни времена да зарадват привържениците на Атлетико.

- Създаде се впечатлението, че Атлетико много лесно пропиля точките, които имаше в аванс. Дали според теб „дюшекчиите“ притежават класата, за да се борят с двата големи гранда на испанския, а и на световния футбол?
- Аз смятам, че класата я притежават, тъй като те дълго време вече играят в този състав. Виждате, че не правят някакви гръмки трансфери. Окей, Суарес, но са един-два на сезон. По принцип на големите отбори това им е политиката. Все пак имат едно ядро и когато се нуждаят от някакво запълване, някъде където имат проблем, веднага запълват дупката, но не правят 7-8 трансфера на сезон. Ако трябва да се гради нов отбор и това е политиката на клуба, е друг въпрос. Смятам, че класата я имат, показаха го, просто се в края на сезона напрежението, умората, това, че мач след мач губиш точки, си оказва влияние. Колкото и големи да са тези футболисти, с над 100 мача в Шампионска лига, с над 200 срещи в Ла Лига, това си оказва влияние. Отделно доста контузии ги налегнаха, с COVID също имаше проблеми. Това са фактори, които неимоверно водят до нарушение в спортно-техническата част. Влияе и върху психиката на играчите. Според мен и публиката им липсва, особено на „Уанда“ знаете каква атмосфера е. Това са фактори и като ги събереш, рано или късно идва такъв спад и се надявам с една победа да излязат от тази мини криза.

- Какво се промени в играта на Атлетико с привличането на Луис Суарес?
- Лично мое мнение е, че промениха първо схемата 3-5-2, започна все повече да я използва и като че ли започнаха малко по-смело да атакуват, тъй като знаехме как Чоло хубаво приемаше отзад нещата и напред разчиташе на класата на Гризман преди време, сега примерно на Жоао Феликс, който все още дълбае и не може, играе един мач силно, два-три по-слабо. Все още не е тази фигура, но е и млад все пак, а очакванията са големи. А с привличането на Суарес е съвсем нормално да търсиш повече мощ в атака, защото все пак имаш един изявен голмайстор, който последните години вкарва 30 гола на сезон в Ла Лига. Ако не му използваш качествата, защо си го привлякъл? Съвсем нормално е една идея повече да атакуват. Вкараха повече голове и поради това се дължи фактът, че все още са на първо място. В предните мачове атакуваха повече, бележеха повече, с класата и на Суарес. Това е според мен разликата в момента. Просто последните мачове явно нещата някъде се объркаха. Не съм вътре в кухнята да знам какво е, но изброихме факторите и смятам, че е точно това.

- Играл си на „Висенте Калдерон“, а на новия „Уанда Метрополитано“ си зрител. Каква е разликата между двете съоръжения?
- Честно казано, някои от феновете още не могат да го приемат, много им е мъчно. Все още се пеят песни, които са свързани с „Висенте Калдерон“. Но пък новото съоръжение е прекрасно, уникално. Имах възможност да го видя във всякакви аспекти – и по-отблизо, и да стъпя на терена, и играх там. Съоръжението е уникално. „Висенте Калдерон“ беше по-стар стадион, но имаше своя чар, това е историята на Атлетико. Но пък се надяваме в близките години с новия стадион да напишат нова.

- Сега като говорим за Атлетико, за какво се сещаш от престоя ти там? Карлос Бианки беше треньорът, който те привлече от Волфсбург…
- Да, той беше. Какво се сещам? Все пак играх с футболисти като Матея Кежман, Фернандо Торес, Серхио Агуеро. Невероятната публика. Първите ми мачове с Атлетико, които бяха наистина много силни. Сблъскваш се с друг манталитет, с друга публика. Волфсбург има публика, но в Атлетико обстановката е съвсем различна. Медиите също, дойдох с голям трансфер за онова време, очакванията бяха големи. За съжаление, първата година тръгнах силно, след това не ми провървя в някои моменти. Втората започнах също силно, но дойде тази злополучна контузия. Бях наистина в суперформа, както там, така и тук в националния отбор, но това са нещата от живота на един спортист. За съжаление, травмите са най-лошото и не може да ги предвидиш. Гледаш след това по най-бързия начин да се вдигнеш, разбира се да се възстановиш и след това да си много добре с главата, за да знаеш какво следваш, какво искаш и въобще да не се сещаш за тази контузия.

- Имал ли си контакт с Диего Симеоне?
- Не. С Диего Симеоне един-два пъти, но не като разговор. Доста е особен като характер, трудно е да говориш с него, но съм имал контакт с помощниците му, с екипа, който работи с него. С всички около него съм имал контакти и са наистина прекрасни хора. Но до Чоло много трудно може да се добереш.

- Имаш ли идея да започнеш работа да кажем в Атлетико или в някой от другите отбори, в които си играл?
- Разбира се, че имам идея, но все още не мога да изчистя и аз какво искам. Доста ми е неприятна тази ситуация. Но да се надяваме, рано или късно трябва да започна нещо да правя, защото на мен това ми е прозвището, аз не мога да стана пианист. Това ми е болна тема и се надявам в най-скоро време да я разреша.

- Друг отбор, в който игра – Манчестър Сити, заедно с Валери Божинов, виждаме как се представя в Шампионска лига, във Висшата лига. Само парите на арабските шейхове ли са причина за възхода на „гражданите“?
- Когато чуя някой да казва, че само парите са причината, малко… Не само, че съм минал оттам и съм част от този отбор, но малко се нервирам, защото не смятам, че точно това е причината. Реал (Мадрид) примерно няма пари? Манчестър Юнайтед примерно няма пари? Барселона няма пари? Да, сега казват, че имат проблеми… Но за мен не са важни само парите. Разбира се, те са част от този голям, мултифункционален план, от това да имаш спокойствието да привлечеш футболист, от който имаш нужда, с висока класа. Няколко пъти имах разговори с Гуардиола с чисто спортно-технически въпроси. Примерно два-три пъти съм се срещал с Бегиристайн, който е спортен директор там и един от най-близките до Гуардиола в екипа му. Той ми е разказвал горе-долу това, което могат тези клубове да ти кажат, не всичко, за какво става на въпрос, че не всичко са парите в този клуб. Това е точно така и смятам, че те заради това имат успехи. Всеки казва: „Да, но те имат пари, те купуват най-добрите, могат да си осигурят най-добрите.“ Не винаги е така, че можеш да си осигуриш най-добрите. Може би сега искат да купят Холанд или Хари Кейн, или имената, с които се спекулира, но не е сигурно, че ще предложиш точно това, което играчът иска, че футболистът иска да отиде точно там, че клубът иска да го пусне. Тези играчи имат много клаузи в договорите, така че не е само като имаш пари, да отидеш и да купиш нещо. Това не е сергия, на която да си избереш един продукт и да го купиш. Много са факторите, за да стане даден трансфер, особено на голяма звезда. Не смятам, че само парите са важната част в този план. Да се надяваме тази година в Шампионската лига по-добре да се представят, защото това им е болната тема. Според мен ще станат шампиони на Англия отново, но за Шампионската лига не мога да разбера какво точно все още им липсва.

- Преди малко спомена, че си разговарял с Гуардиола. Какво те впечатли от разговора с него?
- Първото е, че е наистина човек, с който можеш да си говориш спокойно, не трябва да се притесняваш. И Бербатов го е споделял, когато е говорил с Моуриньо и с Алекс Фъргюсън. Човек, който когато му зададеш въпрос, знае как да ти отговори и докъде може да ти отговори. Пределно ми е ясно, че не можем да навлизаме в детайли. Знаете, че Гуардиола постоянно има някакви идеи, обърква отбори и други клубове се опитват да ги копират. Но общите работи, свързани с изнасянето на топката, как пробиват гъстата защита за другия отбор – такива леки аспекти, за да можеш да попиеш. Наистина, когато си играч в такъв отбор, едно е, че те ръководи един от най-добрите треньори в света, а другото е, че и попиваш от него. Това е много важно, ако след това тръгнеш да се занимаваш с треньорство. Говорил съм си и с Компани на тази тема, на бенефиса му. Предния ден бяхме седнали на кафе и ми каза: „Аз съм късметлия, че толкова години работих с такъв човек!“ Сега ще отиде някъде да работи, както е в момента в Андерлехт и със сигурност копира някои от идеите, което е съвсем нормално. Може би трябва да си имаш свой собствен стил, все пак не можеш да бъдеш същият. Но някои уловки или детайли в играта със сигурност ще можеш да копираш, които да ти помогнат.

- Кой е най-хубавият ти спомен от престоя ти в Манчестър – този „слънчев и топъл град“?
- Много пъти сме говорили за слънцето и за града. (Смее се) Когато имаш цел и амбиция, и искаш да се развиваш, всички тези неща остават на заден план. Гледаш да се приспособяваш, не е приятно в 15 часа да взимаш децата от училище и навън вече да е тъмно през зимните месеци, но в крайна сметка знаеш за какво си отишъл. Във Висшата лига се сблъскваш с невероятни атмосфера, стадиони, футболисти и като съотборници, и като противници. Моменти? Победа над Манчестър Юнайтед, хубави голове, асистенции. Публиката там също е много темпераментна, знаете за враждата между Юнайтед и Сити, но е хубаво да я има тази спортна злоба.

- Имаше ли притеснение да ходиш по улиците на Манчестър преди дербито или след него?
- Не съм бил толкова по центъра да се разхождам, бил съм си вкъщи. Когато е “хубаво и слънчево“ време, няма как да излезеш и да се разхождаш. Но е имало моменти, когато сме излизали, познавали са ни, това е съвсем нормално. Но преди дербита гледаш да е малко по-спокойно.

- Една от звездите на Сити – Кун Агуеро каза, че след края на сезона си тръгва. Разкажи ни за аржентинския нападател, с когото се засече един сезон в Атлетико (Мадрид), а в Манчестър Сити се разминахте. Какъв човек е той?
- Как да ви кажа? Ето и преди две години като бях няколко пъти на базата на Сити, преди пандемията, той много се зарадва, когато се видяхме. Честно казано, смятах, че може и да ме е забравил. Но като ме видя на терена, много приятно и на мен ми стана. Както и с Де Бройне, както и с Артета говорих, те са земни, държат се като обикновени хора. Това, че са постигнали и са звезди в този спорт, те са си го заслужили и са го постигнали със своя труд. Някои смятат, че едва ли не не можеш да се доближиш до тях. Може и така да е, все пак аз съм играл с този човек, бивш футболист съм, съвсем друго е, не всеки може да влезе в базата на Сити и така да разговаря с тях, но са много земни хора. За Агуеро примерно първата година в Атлетико беше много трудна за него, все пак идваше от Аржентина, сблъска се тук с испанския футбол и му беше доста тежко. Спомням си, че дори беше на крачка от изгонване, но Хавиер Агире тогава се застъпи за него и му даде шанс, втората година взеха и Форлан и знаете какво направиха. Той 30 гола и другият 30, и вече всеки си пое по неговия път и по-нататък се разви. Футболист с невероятни качества!

- Скоро прочетох за него, че когато пристигнал в Мадрид, купил няколко къщи за цялата си рода, за да може да е спокойна обстановката.
- За няколко къщи не знам, но винаги идваше на тренировка с по 10-15 човека фамилия. Дали е купил няколко къщи, или са живели в една, вече не мога да знам. Знаех за една близо до базата, в която живееше. Може би по това да се е повлиял, все пак от Аржентина, доколкото разбрах там животът му не е бил много лъскав, имал е тежки условия на живот и изведнъж идваш в Мадрид като звезда, позволяват ти всичко, гледат те като писано яйце и започваш да викаш фамилия и приятели. В Мадрид времето също е „облачно и дъждовно“, малко се поотпускаш и оставаш работата си на заден план. Първата година му беше доста турбулентна, но си личеше, че има качества и че е играч с невероятна дарба, стига да я развие, защото знаем, че много футболисти заради тези увлечения, за съжаление, не се развиха. И вече попадна в клуб, в който от абсолютно всякакъв аспект – спортно-технически, хранителен, самото държане на футболисти – абсолютно всичко там е на топ ниво. Остава само да покажеш таланта си на терена и той го показа по превъзходен начин.

- Стана въпрос за престоя ти на „Етихад“, треньор на теб и Божинов беше Свен Йоран Ериксон. Защо шведският специалист не можа да се задържи в Сити?
- Голям играч е Ериксон! Треньор, който приемаше и успехи, и загуби. Изражението на лицето му винаги с една ехидна усмивчица. Винаги приема нещата, каквото и да се е случило. След мача с Мидълзбро, в който ни убиха с 8:1, влезе и ни пожела приятна ваканция. Беше последен мач от сезона. Окей, той знаеше, че ще бъде уволнен, но знае как да предразположи футболистите. Примерно моите първи мачове в Сити също бяха много силни. След 10-ия кръг имах един спад, направи 2-3 слаби мача. Спомням си как той ме привика в стаята, беше отворил компютъра и каза: „Седни, искам да ти пусна две видеа.“ Пуска ми видео от мачове с Волфсбург и с Атлетико – силни моменти, голове, асистенции, отигравания. Свършва клипчето 4-5 минути и ми пусна последните три-четири мача с Манчестър Сити – все едно гледаш друг играч – грешки, несъсредоточеност, не мога да центрирам, отделно, че няма асистенции и голове, а от един флангови играч и нападател се очаква минимум асистенции да има. Затвори компютъра и каза: „Видя ли сега каква е разликата?“ Но не ти говори така, както някой изпада в паника и почва да те хули пред съотборници, той гледа да те предразположи. Каза: „Знаеш, че след три дни имаме мач и те искам като на първото клипче.“ След три дни с Уест Хем вкарах гол и мисля, че направих и асистенция. Дойде след мача, потупа ме по рамото, намигна ми: „Казах ли ти? Това беше!“ Става въпрос, за две-три думи, а в стаята му бях не повече от 10 минути и след мача само ме потупа за две секунди. Знаеше как да предразполага дори и тези, които не играят и не получават шанс. Той говореше с тях, опитваше се. А защо не се задържа? Всички знаем, че Манчестър Сити се промени и не е този клуб, който беше, когато отидох. Наляха се страшно много пари, решиха да се прави мулти селекция, треньори. Вижда се в близките години какво правят.