Вратарят на Левски и националния отбор Николай Михайлов говори пред БЛИЦ и за личния си живот. Днес ви предлагаме втората част от интервюто с него, в което той надигна леко завесата за връзката си с Николета Лозанова.
- Божинов напусна Левски, поддържате ли двамата връзка извън терена?
- Да, ние си поддържаме връзка и още преди да бъдем заедно в Левски. Приятели сме от юноши. Може би бях на 13-14 години, когато се запознахме.
- Как се запознахте?
- Не помня, но беше извън терена. Тогава бяхме при юношите, аз играех при по-големите. Той проби доста млад в Серия "А" в Италия - едва 15-годишен. Срещнахме се в една от юношеските гарнитури на националните отбори. После сме се засичали по морета, още тогава станахме приятели и сме такива до ден-днешен.
- Може ли да обясниш какво е за теб Николета само с една дума?
- Любов.
- Спасяваш много дузпи, но бил ли си дузпата на... ревността?
- Не. Който ме познава, знае, че съм точен, ясен и директен. Много хора не ме познават, наистина напрежението е около мен. За жалост всяка изминала година обкръжението около мен се намалява.
- Защо?
- Защото като цяло хората последните години стават все по-лоши, злобата е огромна, особено в България. Повечето ми приятели са чужденци, за жалост. Това са създадени приятелства от периодите, в които съм играл в чужбина, говоря за истински приятелства. В България приятелите ми се броят на едната ръка, това са приятели от години - oт 10-15 години. Семейството е най-важното за мен. Това са най-близките ми хора.
Конкретно за ревността - аз не съм такъв тип човек. Аз съм зодия Рак. Мога да бъда много добър и много лош. Обичам семейния уют. Бих направил всичко за хората, които обичам и уважавам. А ако някой ме предаде - много бързо затварям страницата. Това много пъти се е случвало по ред причини. Защото хората в България прекаляват, когато си много добър.
Не съм се променил, аз съм такъв какъвто съм. Не ревнувам. Когато се обичаш с даден човек и сте един за друг, и има хармония, ревността е напълно безсмислена. Може би, ако ми беше задал този въпрос преди 12 или 14 години, със сигурност щеше да има някакви такива нотки, особено като живееш в чужбина. Но с годините приоритетите се променят, хората също. Аз съм по средата, не мога да кажа, че съм се променил много, но приоритетите ми със сигурност доста са променени. Не съм от най-ревнивите.
- Кое е най-хубавото място, което сте посещавали, и има ли такова, където сте били разочаровани?
- Много сложен въпрос. Николета много обича да пътува, аз - също. Едно от местата, където се чувствам най-добре, най-спокоен, е Малдивите. Неслучайно съм ходил няколко пъти на това красиво кътче. Чак ощетени и разочаровани не мога да се сетя да сме били. Повечето пъти, където отиваме, е спрямо някой контакт. Мястото ни е препоръчано от някой, който вече е бил там. Агенцията, с която работим, е номер 1 в България. Грешките при тях са сведени до минимум. Два пъти Николета решава, един път аз, защото все пак съм джентълмен. Тя обича животните, обича по-дивото. Аз съм по спокойните плажове и да си лежа и почивам. Тя е по-енергичната и по-дивата.
Остров Бали, който е част от Индонезия, беше едно от местата, на които най-много ни хареса, феноменално място. На много места сме били, прекарвали сме си добре. Обичам да пътувам, бил съм на най-различни места, включително във Виетнам. На Бахамите също беше хубаво - при прасетата и акулите. Това са спомени, които остават за цял живот.