Три мача преди края на първенството във Втора лига старши треньорът на Спартак Варна, Васил Петров, даде, може би най-емоционалното си интервю пред клубния сайт на „соколите”.
За тежкия труд, за мечтите, за трудностите – в професионален и в личен план, но и за упоритостта, която според него е водеща за големия успех, който постигна начело на този отбор.
Г-н Петров, осъзнавате ли какво се случи след тази голяма за „Спартак” Варна победа срещу Созопол? Вие и Вашият екип записахте имената си с големи букви в историята на клуба, който отново ще е сред най-добрите след 13-годишно отсъствие.
– Честно казано никой не си е представял, че нещо подобно може да ни се случи, когато започнах. В началото доста хора не вярваха, питаха се, какъв е този млад треньор, без опит. Аз съм вярвал в успеха, иначе нямаше да започна. Радвам се, че показах своята упоритост и хъс.
Как и кога започна за Вас „приказката” „Спартак” Варна?
– Преди година и шест-седем месеца (юни-юли 2020г.).
Каква е тайната Ви на успеха?
– Честно казано няма нужда от много думи, важни са действията. Знам, че още с идването ми в “Спартак” Варна, момчетата го видяха, макар, че и те бяха малко недоверчиви заради младостта ми и това е съвсем нормално. Но точно това ме амбицира. Аз знам своите възможности и по някакъв начин успях да спечеля доверието им.
Кога беше най-трудният момент за Вас в професионално отношение, начело на „Спартак” Варна?
– Безспорно най-трудният момент беше преди няколко кръга, когато допуснахме четири поредни загуби. Това беше най-тежкият психологически момент, така наречената „дупка”. Много трудно излязохме от нея, но се радвам, че с характер успяхме да я преодолеем. Четири загуби са много. Замислял съм се, разбира се, защото целта на всички ни бе влизането в А група. Радвам се, че не съм се отказал и съм продължил защото сега този успех е много сладък. Той ни помогна бързо да забравим за трудните моменти.
В личен план споделихте, че има събитие, което Ви е повлияло много силно, както на начина на мислене, така и на решенията, които занапред взимате? Искате да посветите на някого тази толкова важна и съдбоносна за „Спартак” Варна победа.
– Победата и влизането в А група искам да посветя на моя баща. Това е може би най-важното и водещото за мен, да вървя напред и да не се отказвам. Преди да започна в „Спартак” Варна, получихме може би най-лошата новина, че баща ми е болен от една много коварна болест, може би най-коварната. Това много ме мотивира. Баща ми е голям характер. След година и нещо излезе в ремисия, вече е здрав, за което много се радвам. Този характер явно съм го наследил от него и точно заради това искам да посветя влизането ни в А група на него.
Щастлив ли е той от Вашата победа?
– Той е футболен човек и е по-щастлив от мен.
Заговорихме за победите – лични и професионални. Гоните задължително първо място във Втора лига. Задължително е да вземете купата на шампиона, за да остане тя в Музея на „Спартак Варна”.
- Вече сме постигнали целта, влезли сме в елита. Пътуваме за Пловдив, освободени от напрежение. Имаме футболисти, на които дължим шанс за изява.
Как си представяте Промоцията?
– Ох, какво да кажа…..честно казано не сме си го и мислили. Наслаждаваме се ден за ден на момента и да, чакаме я. Може би оттук нататък предстои трудното. Това е една много голяма отговорност, с много силни отбори, с много силна организация и ние сме длъжни да отговорим на всичко това подобаващо.
Какво си казахте в съблекалнята с момчетата веднага след мача със Созопол?
– Аз видях преди това отвън публиката, която също сякаш не осъзнаваше какво се случва. Ние всички не осъзнавахме какво се случи и какво сме направили. Според мен с течение на дни и на седмици ще го осъзнаем. Неописуемо е. Виждах го в очите им. Това е много хубаво нещо, което се случи за всички ни. Искам да благодаря най-вече на публиката, на ръководството, на хората, които са били до нас и са ни помагали. Без тях трудно щяхме да се справим. Със сигурност в доста трудни моменти, дори и по време на мач, те са ни давали криле.
Имало ли е друг такъв силен момент в професионалния Ви живот с такова голямо вълнение?
– Няма – не. Едно е да създадеш клуб, да направиш мъжки отбор, да влезеш във В група, както аз направих с частната ми школа. Имал съм няколко първи места в София с юношите, успехи и в Испания, но това е съвсем различно нещо. Когато бях във В група нивото ми бе познато, докато това, което се случи в „Спартак” Варна е нещо различно като усещане. Сега малко е непознато, но трябва да се адаптираме бързо.
Накъде е отправен погледът на Васил Петров оттук нататък?
– Мечтите са безплатни. Аз трябва да дам много от себе си, както и моят екип и да не спираме до тук.