Историята на волейбола започва на 9 февруари 1895 г. в САЩ, когато Уилям Морган поставя мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започват да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка.
В началото броят на участниците не е ограничен, а също така началният удар се изпълнява с една ръка на един крак. Морган нарича играта „Минтонет“.
След една година, на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд, играта получава своето име „волейбол“ по предложение на професор Алфред Т. Халстед.
През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола: размер на площадката 7,6 х 15,1 м (25 х 50 фута), височина на мрежата 198 cм (6,5 фута), топка с обиколка 63,5-68,5 см (25-27 инча) и с тегло 340 гр, броя на играчите на терена и ударите на топката не е определен, точка се зачита само при собствен начален удар, несполучлив начален удар може да се повтори, играе се до 21 точки в гейм.
За разпространяването и популяризацията на волейбола способстват членовете на YMCA. През 1900 г. играта става известна в Канада, през 1906 – в Куба, през 1908 – в Япония, през 1910 се играе на Филипините, в Бирма, Индия и Китай, през 1913 г е включена в програмата на първите Игри на страните от ЮгоИзточна Азия в Манила. По време на Първата световна война (1914—1918) волейболът заедно с американския експедиционен корпус се „десантира“ на европейския континент.
Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК).
Първият световен шампионат за мъже се провежда през 1949 г., а за жени през 1952 г.