Историята на волейбола започва на 9 февруари 1895 г. в САЩ, когато Уилям Морган поставя мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започват да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка.
В началото броят на участниците не е ограничен, а също така началният удар се изпълнява с една ръка на един крак. Морган нарича играта „Минтонет“.
След една година, на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд, играта получава своето име „волейбол“ по предложение на професор Алфред Т. Халстед.
През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола: размер на площадката 7,6 х 15,1 м (25 х 50 фута), височина на мрежата 198 cм (6,5 фута), топка с обиколка 63,5-68,5 см (25-27 инча) и с тегло 340 гр, броя на играчите на терена и ударите на топката не е определен, точка се зачита само при собствен начален удар, несполучлив начален удар може да се повтори, играе се до 21 точки в гейм.
За разпространяването и популяризацията на волейбола способстват членовете на YMCA. През 1900 г. играта става известна в Канада, през 1906 – в Куба, през 1908 – в Япония, през 1910 се играе на Филипините, в Бирма, Индия и Китай, през 1913 г е включена в програмата на първите Игри на страните от ЮгоИзточна Азия в Манила. По време на Първата световна война (1914—1918) волейболът заедно с американския експедиционен корпус се „десантира“ на европейския континент.
Основните правила на играта се сформират в периода 1915—25 г. В Америка, Африка и Европа се практикува волейбол с шест играча, а в Азия – с девет. През 1922 е проведено първото национално състезание – в Бруклин се е състоял шампионатът на YMCA в Северна Америка с участието на 23 мъжки отбора от САЩ и Канада. През същата година е образувана и федерацията по баскетбол и волейбол на Чехословакия – първата в света спортна организация по волейбол. Във втората половина на 1920-те години възникват националните федерации на България, СССР, САЩ и Япония. През същия този период се формират и главните технически умения – сервис, вдигане, атакуващ удар и блокада. На тяхна основа възниква и тактиката за отборни действия. През 1930-те години се появяват груповия блок и покриването, разнообразяват се атакуващите удари и пусканията.
Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК).
След завършването на Втората световна война(1939—1945) започва разширяване на международните контакти. На 18—20 април 1947 г. в Париж се провежда първият конгрес на Международната федерация по волейбол (FIVB) с представители от 14 страни: Белгия, Бразилия, Унгария, Египет, Италия,Холандия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Уругвай, Франция, Чехословакия и Югославия, които стават първите официални членове на FIVB. За първи президент на FIVB е избран френския архитект Пол Либо, преизбиран многократно на този пост до 1984 година, когато се оттегля и за президент на FIVB е избран доктор Рубен Акоста, адвокат от Мексико. FIVB одобрява официалните международни правила, а в нейният състав са сформирани арбитражна комисия и комисия по разработване и усъвършенстване на правилата на играта.
Първият световен шампионат за мъже се провежда през 1949 г., а за жени през 1952 г.
През 1954 г. в Манила е образувана Азиатската конференция на волейбола, а година по-късно в Токио се провежда и първият шампионат на Азия, който се играе както по международните правила (с шест играча на полето), така и по азиатските (с девет играча). През същата година волейболът е включен в програмата на Панамериканските игри.
МОК признава волейбола за олимпийски вид спорт едва на своята 53-та сесия, протичаща на 24 септември 1957 г. в София.
Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа.
На първия в историята олимпийски волейболен турнир, проведен през 1964 година на XVIII Олимпиада в Токио, волейболът се отличава с атлетизъм. Превъзходството на мощното нападение над защитата е било толкова очевидно, че международната федерация решава да модернизира правилата на волейбола. На играчите от отбраняващият се отбор е разрешено да пренасят ръцете в полето на съперника при блокиране и повторно да ударят топката след блокиране. Нововъведението уравновесява възможностите за атака и защита. Волейболът става по-скоростен и емоционален.
През 1967 година е проведен първият шампионат на Африка, а година по-късно в Мексико е проведен и първият шампионат на Северна и Централна Америка и страните от Карибският басейн.
През 1988 година се въвежда системата грешка-точка за петият гейм, а от 1998 тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25, с изключение на петият гейм където остават 15. Също тогава се въвежда и поста „либеро".
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА