Футболистът на италианския Салернитана – Мамаду Кулибали, разполага с житейска история, която може да остави всеки един без дъх. Животът на Кулибали е повече от разтърсваща история и само показва каква смелост и вяра има в своите способности.
„Събрах си багажа и споделих на свой приятел, че отивам в Европа да си търся работа. Тогава помня, че бях в училище и си изключих телефона. Родителите ми не ме потърсиха в следващите 3-4 месеца, тъй като просто нямаше къде. Мислеха си, че съм мъртъв“, каза сенегалският футболист.
„Тръгнах от Сенегал за Мароко с автобус. Това беше най-лесната част от цялото пътуване. След това трябваше да се кача на кораб, но нямах пари. Спах няколко дни на пристанището с надеждата някой да ме трансферира до Европа. Имах късмет, че се срещнах с такъв човек. Не можех да плувам и само се чудих, ако корабът потъне, какво ще правя“, продължи африканецът.
Той говори за пристигането си в Италия, където на практика му е потръгнало с всичко в живота. „Нямах пари и спах по улиците. Ако някак си взема сандвич, изпитвах най-голямото щастие на света. Рим беше новият ми дом, но след това прецених да се преместя в Пескара“.
Именно там той е набелязан от футболни агенти и скоро облича фланелката на едноименния клуб. След всички „тъмни дни“, то той вече започва да се чувства като човек, след като подписва и първият си професионален договор. Дори и неговите родители успяват да се свържат с него, след като се разбират, че синът им играе футбол в елита на Италия.
„Те бяха много гневни на факта, че избягах. Баща ми не иска да ми говори и се дистанцира от мен. Майка ми е плакала страшно много, когато е научила за изчезването ми. Не съм я виждал от две години и ми липсва страшно много“, каза искрено 23-годишният футболист.