Христо Стоичков – най-успелият български футболист за всички времена! За него е казано страшно много, а за Световното, на което със змейската си левачка даде огромния си принос, той сякаш е разказал всичко. Когато отговори на въпросите ни обаче, разбрахме, че има още какво интересно да научим за великото американско лято.
Ето какво сподели Камата пред специалното комикс издание „94-та. Легендата.“ на „Майна Town”:
- Ако не бяхме победили Франция в Париж, нямаше да сме на финалите на световното – това е ясно. Но как отпразнувахте тогава класирането? Кога сте си изкарвали лично Вие най-весело с момчетата от отбора извън терена?
- Със сигурност това беше една от нощите. Всички в отбора бяхме убедени, че можем да бием Франция. Дори поканих моя голям приятел Ромарио да дойде на „Парк де Пренс“ да гледа. Трудно може да се опише радостта след гола на Емил Костадинов за победното 2:1. Факт е, че времето ни притискаше. Играехме добре, но гол не падаше. Дойде в най-хубавия момент. Вечерта не мигнахме. Когато се върнах в Барселона, бях най-гордият човек на света. Но най-голямата забава предстоеше – на световното в Щатите. Бяхме отбор, който знае как да празнува, но само след свършена работа.
- Загубата с 0:3 в дебютния мач на мондиала срещу Нигерия беше шокираща за родните запалянковци. Ние очаквахме това да е най-лесният ни мач. Димитър Пенев неколкократно ви е предупреждавал, че няма да е лесно. „Дърпа“ ли ви ушите след това Стратега, критикува ли ви, или? Как се вдигнахте след този мач?
- Мачът се разви по възможно най-нелепия и дори най-глупавия за нас начин. Аз вкарах гол от фаул, който беше по-красив от този срещу Германия. И от по-далече. Но оказа се, че съдията е отсъдил „непряк свободен удар“. Бяхме ли повели, нямаше как да паднем. Никой от нас не си е мислил, че ще е леко. Напротив – Нигерия имаше страхотни футболисти като Амокачи, Амунике, Йекини. Може би точно загубата и критиките в България ни сплотиха още повече. Направиха ни по-силни! Тогава нямаше интернет и ни изпращаха по факса фотокопия от всичко, каквото се пишеше у нас за отбора. Ако четяхме и вярвахме, трябваше първо да се избием и после просто да си тръгнем. Пишеше се за големия резил от Далас, как сме най-слабите... Димитър Пенев ни успокои след мача с Нигерия. Каза ни: „Имаме още два мача, бе, хора! Няма да оклюмвате! Докажете, че сте страхотни футболисти!“. Нужно ли е повече?
- Гърция беше смазана с 4:0 с два Ваши гола. Десет години по-късно те станаха европейски шампиони, но тогава ги „взехте за мезе“, така да се каже. Правихте ли си някакви майтапи с тях след мача? Хапвахте ли дзадзики и някой гирос по случая?
- Винаги съм се отнасял с уважение към всеки съперник. Срещу Гърция играехме с нож между зъбите. Знаехме, че нямаме право на грешка. Да, аз вкарах две дузпи. Но колкото те са важни, толкова са головете на Данчо Лечков и Дани Боримиров. Не, не сме яли гръцка храна след мача, колкото и да я обичам. Щеше да е проява на неуважение най-малкото.
- Съжалявахте ли, че не можахте да се изправите срещу Марадона в мача с Аржентина или по-скоро бяхте доволни, че няма да играе? После те бяха отстранени от Румъния с лидер Вашия добър приятел Джика Хаджи – коментирахте ли с него мачовете с „гаучосите“?
- През 94-а вече се бяхме сприятелили с Диего добре. Играл съм неведнъж срещу него. Като малък гледах как ни вкара гол на световното в Мексико-86 и една от мечтите ми беше да му го върна на мондиал. Марадона винаги е бил душата на аржентинския национален отбор. Няма съмнение, че неговото отсъствие ни помогна. Но и аз, и колегите ми, коментирахме че пропускаме шанса да се изправим срещу най-великия във футбола по това време. Що се отнася до Хаджи... тогава всеки мислеше за своя отбор. Казахме си само, че ще е хубаво две балкански страни да са на финал на световното. Не се случи, но и така всички в двата отбора сме горди от себе си.
- Пасът на Ивайло Йорданов за Вашия гол срещу Мексико е феноменален. Това ли беше най-добрата асистенция, която получихте от съотборник на мондиала?
- Нека започнем с настроението преди мача с Мексико. Не бяхме същите, като предишните мачове, бяхме спокойни, защото бяхме постигнали целите си, а именно първа победа на световно първенство и преодоляване на групите. Онова напрежение вече го нямаше, дойде време да се забавляваме и да покажем на Света кои сме – онези загадъчните момчета от малка България. Да се върнем към въпроса: Ивайло е един от най-универсалните футболисти, с които съм играл. Както знаете, Ивайло Йорданов е атакуващ халф, но в мача с Мексико, поради наболели проблеми в защитата, Старшията отреди той да бъде централен защитник. Единственото, което тогава вълнуваше Ивайло, е да се представи отлично на отредения му пост – СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ. Извеждащият пас срещу Мексико беше един от най-добрите, които съм получавал. Благодарение на неговия пас, забих такъв шут на Хорхе Кампос, че можеше да го оплета в мрежата.
- Както казахте, тогава сте получавали по факса фотокопия от медиите, нямаше го сегашния интернет. Какво знаете обаче за радостта по улиците, за неповторимите емоции, които дарявахте на всички българи?
- Единствената информация, която имах и аз, и целият отбор, бе, невероятната еуфория, която беше заляла градове, села, улици, булеварди и цяла България. Това, което се случваше в България, беше достатъчно като информация и стимул да бием всеки, който се изправи срещу нас.
Автор: Милен Антиохов