Националният отбор на Уругвай има добри спомени от Световното първенство в Бразилия през 1950 г., където взе последната си световна титла. Всъщност именно уругвайците са първите магьосници на топката и първите световни шампиони. На тях обаче им се наложи да прекарат цели десетилетия в периферията на футболната игра, преди отново да си припомнят старата слава на последния световен шампион, където се класираха четвърти. Днес те разполагат с отбор, наситен с няколко изключителни звезди, като не крият, че имат надежди дори за световната титла.
Нападениетo
Това е най-силната зона на уругвайците, като те разполагат с една от най-силните атаки в света. Голямата звезда на този отбор се казва Луис Суарес, който през тази година подели „златната обувка“ за най-добър голмайстор на Европа с Кристиано Роналдо. Със своя Ливърпул Суарес отбеляза 31 гола и 13 асистенции. Той е феноменален реализатор, но в същото време разполага с прекрасна техника и има изключителни комбинативни умения. Макар в Ливърпул той да играе основно на върха на атаката, Суарес обича да играе близко до халфовата линия, където може да организира цялостните действия в офанзивен план и да се възползва от празните пространства в противниковото наказателно поле. В отбора на Уругвай той има възможно най-точният партньор, който да му осигурява тези пространства.
Единсон Кавани е един от най-добрите тежки нападатели в света, като с отбора на Наполи редовно минаваше границата от 20 гола. След като премина в Пари Сен Жармен той бе принуден да играе повече по крилото и да покрива бековете, но пак успя да реализира 17 гола, а освен това стана доста по-поливалентен. Кавани е силов нападател, като с физиката си буквално мачка защитниците в противниковото наказателно поле. Така може да бележи от всякакви позиции и да осигурява празни пространства за Суарес. Кавани може да помага и по крилата, а с физическите си габарити, прекрасно покрива и халфовата линия, когато се налага. Така, че уругвайците имат прекрасен тандем в атака, който може да уплаши всеки противник.
В отбора все още е и спечелилия приза за най-добър футболист на световното в ЮАР- Диего Форлан. Техничарят вече е далеч от силните си години в Атлетико Мадрид, като в момента се подвизава в Япония. Въпреки своите 35 години Форлан все още има своите мигове на гениалност, които го направиха уникален футболист, съчетаващ уменията на нападател и плеймейкър. Това вероятно ще е последния голям форум за уругваеца, което ще го накара да даде всичко от себе си.
Останалите в атака са Кристиан Стуани от Еспаньол и Абел Ернандес от Палермо, които са далеч от класата на останалите трима, но с опита си от Европа биха могли да помогнат в подходящия момент.
Халфовата линия
Уругвайците може и да имат блестящо нападение, но не точно така стоят нещата в полузащитата, където общо взето липсват големи имена. Все пак звездата тук е Валтер Гаргано, който бе в основата на възхода на Наполи през последните 4 години. Последният сезон обаче дефанзивният халф прекара в Парма, където не игра напълно редовно, но все пак затвърди формата си. Той е човекът, който ще свързва защитната с халфовата линия за уругвайците и ще покрива халфовете докато атакуват.
Футболистът на Лацио Алваро Гонзалес пък би бил изключително полезен, тъй като освен като халф, може да изпълнява ролята на двата бека, което го прави много полезен в защитен план. На лявото крило ще действа Кристиан Родригес, на който не му е лесно да се справи с жестоката конкуренция в Атлетико Мадрид, но все пак има солиден опит зад гърба си. Зад нападателите ще действа офанзивният халф Гастон Родригес, който се справяше добре в първия си сезон с английския Саутхемптън, но през последния сезон му се наложи да постои доста на резервната скамейка. Зад нападателите място може да намери и Николас Мадейро, който в началото на кариерата си поигра в Аякс, където така и не успя да се наложи. В бразилския Бутафого обаче постепенно започна да си възвръща формата, като през този сезон успя да отбележи 5 гола и може да е наистина полезен по вече познатите му бразилски терени.
Защита
Голямата звезда тук се казва Диего Годин, който освен, че е прекрасен централен защитник, може да бележи и голове. Той беше един от стълбовете, донесли европейския триумф на Атлетико Мадрид през този сезон. Той вкара решителният гол срещу Барселона, който донесе титлата на Испания на Атлетико, а освен това се разписа и на финала на Шампионската лига. Годин е цар на въздушните пространства, което освен полезен в защита, го прави и много полезен в нападение. Партньор ще му е ветеранът Диего Лугано, който реализира дълга кариера в Европа и макар да не игра редовно през последния си сезон в Уест Бромич, опитът ми би бил от безценна полза за Уругвай. В защитният вал е и бранителят на Ювентус Мартин Касарес. Той не е неизменен титуляр за италианския шампион, но има безспорните качества, за да оглави защитата на Уругвай. Големите надежди падат върху едва 19-годишният защитник на Атлетико Мадрид Хосе Мария Хименес. Заради невръстната си възраст , той очаквано не игра много за отбора си, но безспорно има огромен потенциал , който може да разцъфне точно в Бразилия. На десният бек ще действа живата легенда на Бенфика Максимилиано Перейра, а защитният вал ще се допълва от бранителя на Порто Жорже Фусиле. На вратата ще застане опитният Мартин Муслера от Галатасарай.
Треньорът
Оскар Табарес е една от легендите на латиоамериканския футбол, като през 1987 г. успя да спечели Копа Либертадорес с уругвайския Пенярол. Той води Уругвай от 2006 г., като застана в основата успехите на тима през последните години. Табарес обаче отнася доста критики за това, че така и не се осмели да подмлади състава и продължава да разчита на ветерани, които макар и да са доказани играчи, вече доста отдавна са преминали пика на своите кариери. Очевидно той ще разчита на солидния опит в състава си и на прекрасното нападение, с което разполага, оглавявано от Суарес и Кавани.
Като цяло Уругвай е отбор с атомно нападение, но с доста футболисти, които не направиха най-силния сезон в своите кариерите, някои от които дори вече приключват с тях. Въпреки това съставът на уругвайците е доста балансиран и разполага с качество, с което може да се опре на всеки противник. Уругвай е един от скритите фаворити на този Мондиал, като ако се възползва от своите възможности, може и отново да опита от световната слава.