Планирането на междупланетни пътешествия е напът да стане значително по-евтино и ефективно благодарение на пробив в приложната математика. Международна група от учени успя да разплете един от най-сложните логистични ребуси в Космоса – как автоматизирана сонда да облети дълъг списък от движещи се космически скали, изразходвайки възможно най-малко количество от скъпоценното си гориво. Проблемът е циклопичен, тъй като за разлика от земните адреси, небесните тела се носят в пространството по сложни, непрекъснато променящи се орбити.
В основата на научното постижение стоят съвместните усилия на експерти от катедрата по математическо и индустриално инженерство в Политехническия институт в Монреал, Канада, и аналитици от Факултета по бизнес администрация и икономика в германския университет Билефелд. Обединявайки икономическа логистика с фундаментална физика, екипът елиминира досегашните ограничения пред дълбокия космос.
Самият казус се състои от две изключително тежки нива. Първото е комбинаторно и търси идеалната последователност на дестинациите. Второто ниво навлиза дълбоко в небесната механика – за всяка отделна двойка обекти трябва да се изчисли перфектният времеви прозорец за старт и траектория, базирана на уравненията на Ламберт за определяне на орбитална дъга между две движещи се тела. Тъй като вариантите са милиарди, стандартните компютърни изчисления досега отнемаха твърде много време и ресурс.
За да преодолеят това препятствие, изследователите са създали иновативни диаграми на решенията и специализиран алгоритъм, базиран на графи. Тази система софтуерно отрязва безперспективните и прекалено скъпи маршрути още в зародиш, намалявайки драстично нужните компютърни калкулации. Крайният резултат не е просто списък с добри идеи, а математически доказани, абсолютно оптимални траектории за реални космически условия.
Този успех отваря вратите за мащабни проекти извън пределите на Земята. Оптимизацията ще послужи при бъдещи експедиции за улавяне на космически боклук, поддръжка на сателитни съзвездия в околоземна орбита, добив на редки ресурси от метеорити и изграждане на междупланетни снабдителни вериги. Специалистите подчертават, че дори минимално подобрение от 1% в тези траектории спестява колосални суми и време.
Любопитното е, че разработеният модел може да се приложи успешно и на родна почва – за оптимизиране на градския транспорт и доставките в мегаполисите, където задръстванията променят динамиката на пътуването по същия начин, по който гравитацията влияе на корабите в открития космос.