През 40-те години е създаден руският АК — „Автомат Калашникова“ — от Михаил Калашников в отговор на германските нововъведения във въоръжението. Към края на Втората световна война германските армейски генерали престъпват недвусмислените заповеди на фюрера и произвеждат автоматично бойно оръжие.
Оръжейният конструктор, инженер Хуго Шмайзер, използвайки стара руска идея, разработва оръжие - късо, леко и изстрелващо трийсетте патрона в пълнителя със скорост повече от сто изстрела в минута. Хитлер толкова се впечатлява от преди забраненото от него оръжие, че го кръщава „Щурмгевер“, или „Щурмово оръжие“, и заповядва то незабавно да влезе в производство. Производството обаче е твърде ограничено и се появява твърде късно, за да повлияе на усилията на нацистите да спечелят войната. „Щурмовото оръжие“ на Шмайзер — така или иначе — определя тенденцията за всички щурмови пушки до края на века.
АК-47 на Калашников обаче си остава най-влиятелното и най-широко произвежданото от новите бойни оръжия, работи, като отвежда част от барутните газове, произвеждани от патрона, в цилиндър над цевта. Газът изтласква бутало, което връща затвора върху пружината му и извежда ударника за следващ изстрел. Автоматът тежи около пет килограма, побира трийсет патрона в извит метален пълнител и изстрелва 7.62-милиметровите куршуми с около 715 м/сек в над 300-метров ефективен обсег. В режим на автоматичен огън изстрелва повече от сто патрона в минута и над четирийсет — при единична стрелба.
Оръжието си има и своите недостатъци. Ниската скорост в дулото на тежкия 7.62-милиметров патрон определя параболична траектория, която изисква сложно прицелване за поразяване на мишена, отстояща на триста и повече метра. При стрелба припламването от дулото на калашника, особено от новата серия 74, е толкова ярко, че нощем ослепява стрелеца и често издава позицията му. Цевта бързо се пренагрява и пари в ръцете. Понякога патронът толкова се нагрява в патронника, че избухва в лицето.
Въпреки всичко оръжието работи идеално след пълно потапяне във вода, кал или сняг и остава една от най-ефикасните и надеждни машини за убиване, създавани някога. През първите четири десетилетия от разработването му са произведени петдесет милиона — повече от всяко друго огнестрелно оръжие в човешката история — и всички варианти на автомат „Калашников“ стават предпочитано бойно оръжие на революционери, обикновени войници, наемници и гангстери по целия воюващ свят.