Първият пикап на Tesla предизвика меко казано противоречиви реакции с дизайна си. Ако естетическите достойнства са въпрос на вкус обаче, аеродинамиката се подчинява на строги правила. Дори по някаква причина да харесва дяланите форми на Cybertruck, и най-правоверният поклонник на Илон Мъск би трябвало да се запита как такава пирамида на колела може да постигне заявения автономен пробег ако през цялото време бута пред себе си планина от въздух.
От Tesla не са обявили коефициента на въздушно съпротивление на Cybertruck. Пикапът обаче е проектиран от опитен екип, който надали е пренебрегнал заложените изисквания. За да установи колко точно обтекаемо е новото електрическо чудовище, независимият аерокосмически инженер Джъстин Мартин го подлага на изчислителлна хидродинамична симулация.
Специалистът веднага прави уговорката, че няма достъп до оригинална документация от производителя. Компютърният му тест се основава само на снимки, транспонирани като чертежи в софтуер за изчислителна хидродинамика, което прави резултатите неофициални и само приблизителни.
Въпреки тези уговорки дори и грубите изчисления показват, че Cybertruck е изненадващо обтекаем за привидно примитивните си форми. Противно на логиката острите ръбове не влошават аеродинамиката - един от най-дяланите автомобили от 80-те Citroen BX, например, има впечатляващо нисък коефициент на въздушно съпротивление от 0.34.
Симулацията показва, че дори когато превали щръкналия хребет на покрива на Cybertruck, въздухът обтича гладко каросерията. Завихряния не се забелязват никъде освен зад задницата, но те въпреки това са по-малки, отколкото при традиционните пикапи.