Учени от университета в Саутхемптън от няколко години работят върху технология за ултра-плътно записване на данни върху стъкло с помощта на лазер. Тази технология, наречена 5D, позволи по-рано, през 2013 г., да се приложи текстов файл от 300 KB към стъклен носител. В рамките на две години технологията беше подобрена и учените успяха да запишат и извлекат цифрово копие на такива популярни документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Библията и Магна Харта.
По-нататъшното развитие на метода за съхранение на 5D данни и използването на най-новата лазерна технология позволи тази година да се проведе експеримент със запис и 100% точно отчитане на 5 GB информация на 1 инч стъклена проба. Изследователите твърдят, че създадената технология ще позволи съхраняване на до 500 TB информация на носител с размерите на стандартен CD, който е с 10 000 пъти по-плътен от записа на Blu-ray дискове.
Технологията се нарича 5D поради метода за съхранение на данни, базиран на запис с фемтосекунден лазер, който излъчва невероятно кратки, но мощни светлинни импулси. В резултат на преминаването на лазера вътре в силициевото стъкло се създават малки наноструктури, които се характеризират с три пространствени координати, интензитета и поляризацията на лазерния лъч. Тези пет характеристики позволяват на учените да нарекат технологията 5D склад за данни.
За разлика от стандартните методи за съхранение на данни на твърди дискове, новата 5D технология е по-устойчива на топлина, влага, механични повреди и магнитни полета. Такива характеристики ще позволят в бъдеще да се създават дългосрочни хранилища за национални архиви, музеи, библиотеки или частни организации.
Основният проблем, върху който учените работят в момента, е осигуряването на приемлива скорост на запис на данни с висока плътност, за да се получи технология, която прави възможно създаването на търговски 5D устройства за запис на данни.
Решението на този проблем ще стане възможно чрез използване на оптично явление, наречено усилване на близкото поле, което прави възможно създаването на наноструктури с помощта на няколко слаби светлинни импулса, вместо да се пише директно с помощта на фемтосекунден лазер. По време на последните тестове изследователите са успели да запишат данни с 1 000 000 воксела (триизмерен пиксел) в секунда, което се равнява на 230 KB данни или повече от 100 страници текст в секунда.