Битува мнението, че изкуствената ДНК е оптималният материал за дългосрочно съхранение на данни поради своята плътност, лекота на копиране, стабилност и издръжливост.
Най-голям успех в решаването на проблема за създаване на реално съхранение на данни на базата на ДНК постигна изследователският отдел на Microsoft Research, който реши проблема със скоростта на запис и четене на данни.
Днес основната задача, пред която са изправени учените, работещи по създаването на фундаментално нови хранилища за ДНК данни, е размерът на обема на съхранение и увеличаването на скоростта на предаване на данни.
Ниската скорост на запис и трансфер на данни, скъпото оборудване и сложният процес на създаване на хранилища на базата на изкуствена ДНК възпират масовото усвояване на технологията и създаването на първите търговски хранилища от този нов тип.
Въпреки това резултатите от изследванията, представени от учените от Microsoft Research, публикувани в Science Advances, показват, че те вече са успели да постигнат феноменални резултати, които биха могли радикално да променят ситуацията с въвеждането на ДНК хранилища.
Според учените те са успели да разработят нов метод за записване на данни върху изкуствена ДНК със скорост 1000 пъти по-бърза от съществуващите технологии. В резултат на това пропускателната способност на ДНК съхранението се увеличава значително и се намалява цената на процеса на запис и четене на данни.
Пълната информация за новата технология, създадена от Microsoft Research в сътрудничество с експерти от Вашингтонския университет и Лабораторията за молекулярни информационни науки (MISL), се нарича „Мащабно съхранение на ДНК с наномащабни електродни източници".