Представите на учените за живота на Марс са се променили драстично за по-малко от 100 години изследване. Червената планета първо беше смятана за просто сурова за живот, като Сахара в летен следобед, а след това стана ясно, че познатият ни биологичен живот не може да съществува на нея поне през последните няколко милиарда години. Преди това е можело да има живот на Марс, но как е умрял, беше разкрито от нови открития на марсохода Curiosity.
Дългосрочните наблюдения на Марс и дистанционното наблюдение на неговата геология и почви предполагат, че преди приблизително 4 милиарда години тази планета е имала огромен плитък океан, езера, реки и потоци. Но от тогава климатът се променя драматично и безвъзвратно. Какво се е случило на планетата и какъв е климатът ѝ, показаха последните открития на марсохода на НАСА Curiosity в района на широкия 154 км кратер Гейл. Този кратер се е образувал в резултат на удар на метеорит преди 3,5–3,8 милиарда години.
Изследванията на скални проби от дъното на кратера от бордовите инструменти на марсохода (Анализ на проби на Марс и регулируем лазерен спектрометър) показват, че в кратера е имало вода и следователно минерали, характерни за влажна среда, като глини, сулфати и карбонати, са възникнали там. От гледна точка на оценката на изменението на климата, карбонатите, образувани от въглерод и кислород, се считат за най-ценни. Леките изотопи на атомите бързо се изпаряват в атмосферата, докато тежките остават. По съотношението едно към друго може да се прецени климатът, включително температурата, киселинността на водата, както и съставът на водата и атмосферата.
„Изотопните показания от тези карбонати показват екстремни количества изпарение, което предполага, че тези карбонати вероятно са се образували в климат, който може само временно да поддържа течна вода“, казва Дейвид Бърт от НАСА. „Нашите проби не предполагат съществуването на древна среда с живот (биосфера) на повърхността на Марс, въпреки че това не изключва възможността за съществуването на подземна или повърхностна биосфера, която е започнала и завършила преди формирането на тези карбонати.”
Карбонатните състояния показват, че обитаемият Марс е умрял в два процеса едновременно или поотделно. Първо, на планетата са започнали да се появяват периодични интензивни „избухвания“ на изпаряване на влага. Второ, водата започва да замръзва и заедно с изпарението това води до прекомерно повишаване на нейната соленост. В такава среда нищо познато ни не би могло да оцелее, дори бактериите. Остава надежда за търсене на живот (поне микробен) под повърхността на Марс на дълбочина, но е малко вероятно науката за Земята да е способна на това през следващите 10-15 години.