С новата методика за изчисление на застрахователните обезщетения се стреми да се постигне една предвидимост за самите застрахователи. Това като цяло е положителна идея, но трябва да кажем, че се бърза подозрително много. Една такава методика е фундаментален труд и анализ, прибързано е да се прави за 6-8 месеца. Въпросната методика е един препоръчителен документ. Тя не е задължителна за съда, може да сложи долни граници, но не и да ограничи съда, защото имаме европейски директиви, които са със съвсем различни цифри. Това каза в студиото на ФАКТИ председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров във връзка с проекта за нова методика.
"Посочените нива тук са много ниски. Давам пример - ако единственото дете на едно семейство почине в катастрофа, с всички коефициенти родителите ще получат 70-75 хиляди лева. Един автомобил струва толкова, не може цената на живота на едно дете, което ще живее средностатистически 70 г., ще произвежда БВП, ще плаща данъци, ще създаде поколение - това не може да бъде оценявано на 70 хил. лева. Има изследвания в Европа, че средната цена на човешкия живот е около 1 млн. евро", коментира Тодоров.
"От една страна, ако искаме по-високи обезщетения, трябва да се съгласим да плащаме по-високи застраховки. Проблемът е, че нашите застрахователи не са истински застрахователи, те са едни подписвачи - една част да кажем, не може портфейлът ти да е 90% "Гражданска отговорност" - задължителна застраховка, а останалото - да нямаш диверсификация на портфейла. Всеки иска да продава по-нискорискови застраховки, но това го правят сериозните застрахователи. Когато си се вторачил в една губеща застраховка, защото тя е губеща, няма как да очакваш, че пазарът ще бъде стабилен. Ниска е и застрахователната култура на хората", допълни той.
Целия разговор с Владимир Тодоров гледайте във видеото: