Нямаме никакви сведения или реални данни, никаква статистика, която да показва, че ограничаването на кешовите плащания влияе на сивата икономика. До това заключение достига и Европейската комисия (ЕК) в последния си доклад по темата. В миналото тя препоръчваше ограничаване на плащанията в брой, сега счита, че конкретно в рамките на Европейския съюз (ЕС) такива регулации не дават търсения ефект. Това заяви в студиото на ФАКТИ икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев.
"Мотивът за свиването на сивата икономика има някаква логика само на теория. Важи само за дребни потребителски покупки за много ниски суми. Според едно изследване, ефект от таван на кешовите плащания за България може да има, само ако той падне до 20 лева. Това е неприложимо и в същото време би повлияло на сивата икономика да падне само с около 4%.
Ситуация, в която са по-опасни такива ограничения, особено, ако са по-рестриктивни, е при криза в банковата система. Когато банковата система няма ликвидност, това става проблем, защото и хората се възпрепятстват да запазят своите спестявания", обясни икономистът.
"Предлагаме вдигане на тавана на кешовите плащания двойно - от 10 на 20 000 лева като тестова мярка. Ние дори препоръчваме пълно премахване на ограниченията. Може да се въведе този таван за 5 години например и от Министерство на финансите и НАП да кажат дали е имало повишаване нивата на сива икономика. Ако няма, както ние очакваме, това би било категорично доказателство, че този тип регулации са безсмислени", каза Вулджев.
"Във всеки тоталитарен или авторитарен режим го има това - едно от най-добрите средства за контрол е да може да се следи какво се случва с финансите на населението. Най-авторитарните режими в света като Китай неслучайно имат най-строгите рестрикции за изнасяне на капитали. Това не е случайно, това е, за да може да се контролира населението.
У нас по-скоро сме жертва на много сериозен лобизъм в това отношение. Особено в западния свят са много заинтересовани от прокарването на такива регулации и ограничаване употребата на пари в брой са очевидно банки и дебитни карти. Тези бизнеси имат директен комерсиален интерес от това хората да ползват по-малко пари в брой и да ползват услугите, които те предлагат. А и ако хората са принудени постоянно да държат повече пари в банките, самите банки имат повече ликвидност, по-голям финансов ресурс, да дават заеми и съответно да правят повече пари.
Чак съм изненадан колко е разпространен този лобизъм, щом организации като синдикалните, които трябва да защитават интересите на работниците, които най-много употребяват пари в брой, дори те защитават прилагането на по-стриктни регулации, обясни икономистът.
Според него на плащането в брой може да се гледа като на фундаментално гражданско право и свобода.
Цялото интервю с Георги Вулджев гледайте във видеото: