Отидете към основна версия

27 201 67

Проф. Даниела Бобева пред ФАКТИ: Досега България не беше желана в еврозоната

  • еврозона-
  • българия-
  • даниела бобева

Бившият вицепремиер прогнозира, че второто тримесечие на настоящата криза ще бъде по-тежко от първото

Снимка: ФАКТИ

''За суаповата линия аз мисля, че доста неща се казаха. Според мен нямаше нужда от такава суапова линия, тя не носи позитиви, те пазарите реагираха веднага негативно. Чудеха се какво толкова се случва с нашата фискална политика, изобщо със състоянието на икономиката, че се налага да взимаме такава кредитна линия. Страхът е доста голям. Очевидно министърът на финансите се притеснява, мисля, че повече отколкото трябва да се притеснява, и реши да се запаси, така да се каже, с такава кредитна линия. Но тя не е абсолютно никакво достижение на никой, хърватите преди нас взеха тази линия. Това е традиционна практика на ЕЦБ, така че нищо толкова позитивно няма. Напротив, пазарите, както казах, реагираха негативно'', това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ бившият вицепремиер на България в правителството на Пламен Орешарски - проф. Даниела Бобева.

''Не бих могла да коментирам разговора между премиера и Кристалина Георгиева. Това, с което се занимаваме напоследък, е да обясняваме какво е имал предвид премиерът. Например, той каза, че ние в края на април ще подадем кандидатурата си за членството, присъединяването на нашата валута към валутния механизъм (ERM II). Но такова нещо няма. Всъщност съвсем други са нещата. Тоест, ние първо трябваше да докладваме дали сме изпълнили всички условия, свързани с приобщаването към т.нар. ''тясно сътрудничество''. Ние досега никога не сме кандидатствали официално за присъединяване към валутния механизъм (ERM II) и все още не сме го направили. Много е странна процедурата там. Когато имаш съгласие, когато имаш консенсус между държавите и институциите, от които зависи ''ERM II'', тогава се подава, и то не молба. Непрекъснато чувам, че се говори за молба. Ние никому не се молим, т.е това е заявление за намерение за присъединяване. След което решават държавите, които са в еврозоната, Дания, която е във валутния механизъм, Европейската централна банка. Разбира се, че този процес е секретен, ние ще разберем в някой петък. Петък като затворят пазарите, тогава се случват тези неща. Като цяло процедурата е доста конфиденциална. Но това, което трябва да кажем отсега е, че ние не сме, поне доколкото аз знам, не сме подавали официално декларация за присъединяване към валутен механизъм. Просто сме информирали за всички мерки, които се искаха от нас, че са изпълнени. И сега ми е много интересно, при положение, че всички мерки са изпълнени - как ще ни откажат? Защото те ни отказват от 2004 г. досега. Непрекъснато, с различни поводи, с различни аргументи се отказва. Въпреки че те нямат право на това'', коментира Бобева процеса по присъединяване на България към еврозоната.

На въпрос има ли връзка между суаповата линия и еврозоната, проф. Бобева отговори така: ''Никаква връзка няма, абсолютно никаква връзка. Изглежда на министър-председателя му се иска да изпрати хубави новини, позитивни новини във връзка с процеса, защото наистина този процес се проточи много. България е третирана неравноправно, неравностойно към останалите държави, които вече са в еврозоната. Ние се съгласихме на такива компромиси, които мисля, че след време доста ще съжаляваме за това, че сме съгласили на всяка цена. Най-вече влизането в механизма на ''тясно сътрудничество''. Това е период, в който нашите системи и банки ще бъдат надзиравани от Европейската централна банка, тя ще отнема и дава лицензи, тя ще прави предписания и всичко останало. А ние ще бъдем зрители на това, защото България няма да има глас.''

Бобева отбеляза, че в сравнение с минал вече период, българските граждани не са настроени положително към приемането на еврото в страната ни.

''Според мен най-големият риск не е самото приемане на еврото, а как ние ще преживеем именно този период във валутния механизъм. Минимумът е две години. Проблемът е обаче, че при сегашната ситуация, и ако я екстраполираме във времето, аз съм сигурна, че този процес ще се проточи. И този път не само от нашите партньори, които не ни искат в еврозоната и това го доказват вече в продължение на повече от 12 години, това ще стане и просто защото икономическите обстоятелства са различни. Ние имаме наслагване на три неблагоприятни тенденции. Едната е това, за което сега ние говорихме преди разговора - коронавирусът и ефектите върху икономиката. Те ще се пренесат не само в краткосрочен, за съжаление, но и в дългосрочен аспект. Ние имаме рисковете вътре във валутния механизъм, стабилността на системата, дали ще успеем да поддържаме стабилен лева, всичкото това се изсипва. И третото, да не забравяме т.нар. ''Зелен пакт'' или ''Зеления договор''. Докато тук цялата енергия и на политици, и на икономисти, и на правителството, на всички, целият интелектуален ресурс е вкаран в коронавируса, междувременно Европейската комисия, европейските институции продължават да бутат напред целия проект. Чешкият министър-председател каза: ''Хора, спрете. Чакайте малко да се оправим с коронавируса и тогава''. Европейската комисия му отговори: ''Ами, напротив. ''Зеленият пакет'' ще бъде много добър начин да излезем от кризата с коронавируса''. Това е много несериозно. Тоест, ти имаш пакет от пари, предвидени за страните, които ще бъдат най-уязвими на промените във връзка със ''Зеления пакет'', а България беше една от тези страни. Сега всичките тези пари отиват за коронавируса. Тоест, ние ще имаме наслагване на тези два процеса, а знаете, че ''Зелената сделка'' е процес, който ще трае поне едни 5-6 години с много големи социални и икономически последици. И всичко това се случва, когато ние ще бъдем в рисковата зона на валутния механизъм. Мен лично много ме е страх.''

На въпроса защо сме нежелани в еврозоната, бившият вицепремиер отговори така: ''Мога да ви дам формалните обяснения. Още 2007, 2008, 2009 г., в този период, тогава ни обясняваха, тъй като ние имахме висока инфлация и висок дефицит по текущата сметка, т.е имахме доста макроикономически дисбаланси, тогава казваха: ''Ами, не сте достатъчно балансирани, изчакайте''. Което пак не беше справедливо, защото по принцип във валутния механизъм нямаш критерии. Нито в Договора за Европейския съюз, нито в протоколите, никъде не е казано, че трябва да имаш критерии. Ние сега при целия този процес, който извършваме, сме в противоречие с Конституцията на Европейския съюз. Това го прави Европейската централна банка и Европейската комисия, а ние се съгласяваме, защото искаме. Защото политическият консенсус е това. Дали обаче моментът е подходящ, това знаят по-добре управляващите, които водят разговорите. Дали си заслужават всички тези рискове и дали ние ще ги елиминираме като влезем във валутния механизъм. Най-големият резил ще е, ако Хърватска влезе, а ние не влезем. При положение, че няма по-стабилна валута в Европейския съюз от лева. Ние 22 години не сме мръднали от фиксирания курс. Няма. А валутният механизъм е точно това - стабилност на националната ти парична единица.''

''Да си припомним, че още в първата предизборна програма на ГЕРБ бяха написани три приоритета. Шенген, влизането в еврозоната, дори не валутен механизъм, а еврозоната. Тоест в продължение на 12 години неговите правителства се опитват да го направят'', вметна Бобева и добави, че валутният механизъм е станал политически такъв, което според нея е проблем.

''Ние непрекъснато изпращаме грешни сигнали с това, че повтаряме непрекъснато за ''чакалня, чакалня, чакалня'', включително хора от правителството. Слава Богу министърът на финансите разбра, че не е чакалня. Не е чакалня. Много ще е трудно в този механизъм ти да държиш лева стабилен, да държиш финансовата си система стабилна. Изобщо не е лесно и за това мен ме притеснява тази влошена вътрешна и външна икономическа среда, а и не само икономическа, но и политическа'', каза още тя.

По повод дебатите в ЕС за справянето с икономическите последици на настоящата криза, финансистката заяви, че Германия винаги е била консервативна, когато става въпрос за поемане на дълг и повече ангажименти на държавите на наднационално равнище. Тя очерта разделението между Германия, заедно с няколко подобни на нея страни, които имат строга фискална политика, и южноевропейските държави, пострадали сериозно от коронавирусната пандемия.

''Миналата седмица излязоха данните за безработицата в Европейския съюз, които според мен са доста шокиращи. Ние, малката ни икономиката, имаме повече безработни, отколкото голямата холандска, голямата полска, голямата чешка икономика. Някакви числа се дават, че намалели днес и вчера регистрираните безработни, а ние имаме страхотно много безработни. Много се безработните'', заяви с притеснение проф. Даниела Бобева.

За антикризисната мярка 60/40: ''Вижте списъка кой е получил пари по тази схема и ще видите, че до голяма степен се дискредитира тази схема.'' Финансистката е на мнение, че за разлика от Германия, ние в България нямаме никакъв опит с подобни антикризисни мерки като 60/40.

На финала бившият вицепремиер прогнозира, че второто тримесечие на настоящата криза ще бъде по-тежко от първото.

Целия разговор можете да изгледате във видеото:

Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 37 гласа.

Свързани новини