''Политическият ангажимент, който имам е много ясен. Аз съм член на ръководството на ''Да, България'', съответно участвам в ''Демократична България''. Самата коалиция ''Демократична България'' трябва да отбележа, че още 2018 г., в края, внесе два законопроекта в Народното събрание като извънпарламентарна политическа сила, разбира се. Законопроект за електронно гласуване и законопроект за гласуване по пощата. Два законопроекта не само като идеи, а разписани като конкретни текстове, като норми, които трябваше да бъдат разгледани от народните представители и вече можеше да се влезли в сила. От тази гледна точка целият този разговор как сега нямало време - два-три месеца преди изборите, как не трябва да се пипат правилата, как нищо не било ясно - това, което се предлага за гласуване по пощата, всъщност е показване на гузна съвест, защото тези правила са в парламента вече 2 години и имаше достатъчно време да се проведат съответните обсъждания, да се постигне консенсус като се чуят всички гледни точки и това вече да е действащо право''. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ конституционалистът доц. д-р Атанас Славов.
''За тези две години това, което направи българският парламент, е да отмени дори пилотните правила за електронно гласуване, вкарани в Изборния кодекс още 2016 г. По тях съм работил с колеги още тогава. Виждаме един системен опит за саботиране на модернизацията на българския изборен процес и това не е въпрос на време, на ефективност и на липса на технически средства, става дума за организиран саботаж'', добави той по темата.
Попитан от водещата дали на управляващите не им минава през ума, че един ден и те може да са опозиция, доц. д-р Славов отговори по следния начин: ''За съжаление не им минава през ума, но това е само част от диагнозата на нашето общество. Когато една партия не си дава сметка, че може да е в опозиция, означава, че вече не сме демократична система и това само показва как с всички възможни средства се прави възможното да се задържи тази власт''.
''Добре е, че се състоя някакъв дебат по темата поне за наблюдение и излъчване на живо в интернет на приключването на изборния ден с преброяването на резултатите и съставянето на протокол, т.е., точно в най-чувствителния момент на изборния процес, когато всъщност се вършат и големи машинации. За това е толкова важно тази част да е публична. Тя не е достатъчно публична, ако просто застъпниците и наблюдателите стоят на дистанция от няколко метра, защото не се вижда какво точно се попълва. Но трябва да отбележа следното: Важно е да се въведе такъв тип заснемане, видеоизлъчване на последната част от изборния процес. Това може да стане по два начина. Единият начин е като се създадат крайни правила още сега в законодателството, т.е., да се напишат съответните конкретни разпоредби, които да влязат в Изборния кодекс. Очевидно срещу тази идея има опозиция. Другата възможност обаче е с една малка, буквално малка промяна, един ред промяна в закона, включително и в този законопроект, който вече е внесен в Народното събрание, да се възложи на ЦИК да издаде правила, които са с някаква нормативна стойност, в които правила да уреди конкретните изисквания и стъпки, за да осигури видеонаблюдение. Това е една законова възможност. Разбира се, аз също съм привърженик на тезата, че ако тези правила остават да действат за в бъдеще, не само за конкретния избор, трябва да имат своята ясна законова основа и трябва да са разписани в Изборния кодекс. Но за да се осигури сега, конкретно за тези избори, е възможно да се възложи на ЦИК, една своеобразна законодателна делегация да се даде на ЦИК, и тя с вътрешни правила да уреди този процес. Още повече, че там част от нещата са технически и те по принцип не се пишат в закон, всичките тези технически неща и изисквания, на които трябва да отговарят камери, интернет връзки и т.н. Тоест, това е още един аргумент в посока на това, че управляващите не искат да променят изборния процес, просто защото това (б.р. текущото) ги устройва, а не защото не могат да се направят правилата.
То дори работи срещу тях това защитаване на статуквото в избирателното право и в изборния процес, просто защото делегитимира до голяма степен в очите на хората това, което ще се случи. С отрязан вот на българите в чужбина, целенасочено отрязан за пореден път. На практика е отрязан, защото при тези действащи противоепидемични мерки най-реалната възможност за гласуване на българите в чужбина е, ако се въведе гласуване по пощата, което управляващите отказват да направят. Няма и електронно гласуване, т.е., ще бъде много затруднен изборният процес в чужбина. Отделно има ограничения за изборни секции в държавите, които не са членки на Европейския съюз, а знаем, че само в една Великобритания има около 200 000 български граждани, голяма част от тях млади хора, които искат да са част от българската политическа общност. Пречките ги има и управляващите отказват да ги премахнат'', коментира детайлно конституционалистът от партия ''Да, България''.
''Това, което се случи в последните няколко месеца с падането на тази протестна енергия на улиците, не означава обаче, че протестната енергия я няма. Напротив! Това, че има вот само ще покаже реално българското общество какво мисли за това управление, а то не е много позитивно това мислене'', вметна доц. д-р Славов.
Той коментира в детайли и все така актуалната тема за безконтролността и недосегаемостта на главния прокурор в България.
''Въпросът за главния прокурор вече е постоянно актуален. Откакто влезе в дневния ред на европейските институции той е постоянно на дневен ред и постоянно ще ни питат: ''А какво правите по този въпрос''? Защото вече темата за безотчетността на главния прокурор е в поне няколко свързани помежду си доклада и мониторингови механизми. От една страна механизмът за сътрудничество и проверка, който е по-скоро в латентна форма в момента, в доклада за върховенството на правото, който беше публикуван септември месец, в европейския семестър - това е още един доклад, който следи какво се случва в България, разбира се и становищата на Венецианската комисия, разбира се и практиката на Съда по правата на човека в Страсбург. Това е въпрос, по който българската държава трябва да вземе решение. За съжаление за пореден път виждаме един опит за замазване, за замаскиране на реалния проблем с внесения законопроект от управляващите (б.р. за ''независим'' прокурор, който да разследва главния прокурор). Този законопроект не решава нито един от основните проблеми. Не може да се очаква, както предлага законопроектът, един прокурор от 1500 прокурори да се чувства достатъчно независим, че да проведе целия набор от разследващи действия, свързани с установяване на вината на главния прокурор, ако е извършил престъпление'', каза конституционалистът.
''Цялото внасяне на законопроекти е мислено през конкретна конюктурна необходимост. Да се защитят едни, да се извадят на преден план други. Бих казал, че това е драмата на законодателния процес в България в последните години. Закони, писани за един човек, закони, писани за едно лоби, закони, писани, за да ударят друго лоби. Съжалявам, че използвам тези груби изрази, но точно така се използва законодателният процес. С едни незавършени оценки на въздействието и изобщо липсващи оценки на въздействието, които са прикачени като камуфлажни листи към цялото законодателно досие'', заяви още той.
''Предложеното от управляващите решение не е никакво решение, защото този прокурор де факто ще остава подчинен на главния прокурор, защото главният прокурор доминира прокурорската колегия, той е командва, всичко там е анблок като решения, няма опозиция, няма дискусия. От друга страна не може да се очаква един човек да се изправи срещу цялата система, без да има подкрепа и като разследващи органи, и като средства за установяване на истината'', допълни той по темата за нелепия законопроект на ГЕРБ.
Доц. д-р Славов обясни, че в други системи по света хората, които могат да разследват главния прокурор, са такива извън система. Например пенсионирани или действащи съдии.
''И още един въпрос, който всъщност не е поставен в законопроекта, но е изключително важен. Освен наказателноправната част, разследванията на главния прокурор, важно е да може той да бъде отстраняван от длъжност, когато е извършил друго тежко нарушение, което обаче не е престъпление. Например случаят с ''ЦУМ-гейт'', който беше заметен под килима с участието на Инспектората и неговия председател. В този случай вероятно не е извършено престъпление, но е тежко и системно нарушение на усещането за независимост и безпристрастност на орган на съдебната власт. В тези случаи трябва да има възможност за импийчмънт. Не разследване наказателно от прокуратурата, а въобще орган, който да повдигне едно такова искане и който да реши да освободи главния прокурор, когато е извършил такова тежко нарушение, макар то да не е престъпление'', поясни правният експерт.
''По отношение на действащия главен прокурор - изнесените СРС-та с незаконното подслушване на президента, някой понесе ли отговорност за това? Абсолютно нарушение и на процесуални правила, и на законови правила. Никой не е понесъл отговорност за това незаконно подслушване. Още повече, че и самият Конституционен съд много ясно каза, че прокуратурата няма право да подслушва президента. И отново виждаме абсолютна безнаказаност, нито един прокурор не е започнал разследване за извършените процесуални нарушения, Инспекторатът не е провел такова изслушване и разследване. Пълна безотговорност'', заяви с възмущение доц. д-р Атанас Славов.
Той направи разкритие, че целият състав на Инспектората към ВСС, включително и председателят му, е с изтекъл мандат от 2 години. ''Българският парламент, който трябва да избере новите инспектори, не прави това, за да може да ги ползва като удобен инструмент за едни или други поръчкови действия. И те, за съжаление, много комфортно се чувстват в тази ситуация. Това е много тъжно и е много тежка диагноза за нашите институции по принцип. Не само за съдебната власт, а и за парламента, който отказва да си изпълни законовите и конституционните задължения. Така държи на трупчета и Комисията по досиетата. Тя също е с изтекъл мандат, но какво се случва? Вече трета година няма избрани нови членове'', разкри още доц. д-р Славов.
Членът на ръководството на ''Да, България'' изрази надежда, че след парламентарните избори новото парламентарно мнозинство ще извърши конституционни промени, с които да приключи безконтролността на главния прокурор.
Той коментира и консулския казус с Виолета Сечкова: ''Това само показва, че са загубили връзка с действителността. Аз нямам лични контакти, не познавам тази прекрасна госпожа, но щом може лица, които имат тази биография, включително и известна близост с премиера, да станат почетни консули на друга държава, по нейно изрично многократно настояване, това много прилича на уреждане на протежета на премиера на едни удобни, комфортни позиции, които дават освен някакъв обществен престиж, дават и определени привилегии и имунитет по Виенската конвенция за консулските отношения. Привилегии като защита на офиса, който използва, невъзможност на органите на реда да влязат да претърсват и изземват, защита при привличане за свидетел по дела (включително данъчни облекчения) и т.н. Цялата група правила, които уреждат този статут на почетните консули, всъщност създават едно много комфортно пространство за правене на бизнес, за разни други отношения. Така че това никак не е случайно. Опитите да се внуши как самата Южна Корея многократно е настоявала това да се случи, пък правителството първоначално е сложило спирачка на процеса, съжалявам, но това са приказки за наивници. Формално може да е така, но всъщност инициативата съм дълбоко убеден, че не е дошла от правителството на Южна Корея.
Ако действително това е искане на Южна Корея, при създаденото доста негативното публично отношение тя би трябвало да оттегли своите пълномощия на лицето. Просто да го замени или да прекрати мандата, защото няма да се върши позитивната работа, за която се предполага, че е назначена госпожата. Ако пък това не се случи, ще е още едно доказателство, че именно българското правителство е в основата на целия този процес''.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: