"Това беше интересен епизод, но аз лично не съм изненадан, защото, освен основна суровина, петролът е и спекулативна стока и всяко такова събитие (б.р. визира се кризата със Суецкия канал) е добър повод на хората с повече познания, по-дълбоки, джобове и по-бързи реакции да направят доста пари от движенията в цените. Това, а и други епизоди, човек все пак трябва да ги поставя в по-широк контекст". Така пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ икономистът Трайчо Трайков коментира създалата се криза в Суецкия канал.
Както е известно, Трайков е бивш министър на икономиката и настоящ кмет на столичния район "Средец".
"Ето например, друго нещо, което може би не привлече чак толкова много внимание, беше терористичната атака в Мозамбик. Това, което се случи там, е, че ислямисти, и то някак си нововъзникнали в тази част на Африка - на границата между Танзания и Мозамбик, атакуваха едно градче, което е близо до голяма инсталация на френската "Тотал" за втечнен природен газ, която сега се строи. Това е огромен проект, огромни залежи, които бяха открити в Индийския океан, недалеч от брега на Мозамбик. Компанията почти е приключила със завода, цялата инфраструктура, там има доста чужденци и местни, които се очаква да работят. Тази ислямистка групировка нападна град Палма, обсадиха ги в един хотел, 150 чужденци, част от тях тръгнаха да се евакуират към съседния град, половината ги избиха. Не е ясно точно какво се случва и френската компания заяви, че отлага намеренията си да рестартира този проект. Серия от такива епизоди показват, понякога, стратегиите на заинтересованите играчи в променящата се международна обстановка. Например ислямистките проблеми, които водят до повишение на цената на горивата, доста често се свързват с влиятелни държави, производителки на петрол. Доста често следите водят към тях", каза Трайков.
Той коментира и новопостроения газопровод на територията на България. А именно т.нар. от премиера Борисов "Балкански поток":
"Този газопровод по публично наличната информация изглежда, че по-скоро е финансов пасив за България. Оставям на страна другите стратегически измерения. Вероятно има детайли, които са скрити. Подозирам, че те са още по-притеснителни. Но дори от това, което се знае е почти сигурно, че България ще загуби от този проект. За много голямо съжаление. Това са разходи, несъобразени с очакваните приходи. Говорим от чисто търговска гледна точка, от експлоатацията на тази инфраструктура. И тук започваме да наслагваме допълните усложнения. Първо, има доста голяма вероятност България да бъде санкционирана при определени условия за начина, по който е дала капацитета на една единствена компания. После, ние се отказахме от дължими ни около милиард долара по неизтеклия транзитен договор до 2030 г. от север на юг, за да получим "благоволението" тръбата да мине през България. Но може би най-важното е, че това е един абсолютно излишен геополитически и пазарно, от гледна точка на цялата енергийна инфраструктура на България, проект. Той е просто една транзитна тръба, "Южен поток" в нови дрехи, малко по-интелигентно напаснат към изискванията на Европейския съюз. Поне на първо четене да отговаря на условията. Но рисковете са прекалено много, ползите не се вижда как ще дойдат и има реален риск този проект да не може да се самоизплати в предвидения период".
"Ако говорим за цената на горивата - на природния газ и на течните горива, без да имам някаква специална вътрешна информация, това, което виждам е, че в периода от последните няколко месеца, когато цената на суровия нефт се повиши с около 50%, това би трябвало да съответства на около 20% повишение на цените на дребно в бензиностанциите на течните горива. При по-малките, или независими бензиностанции, които продават по-евтино от веригите, за които се подозира, че участват в някакви координирани картелни операции, повишението е горе-долу толкова - 20%. За големите вериги обаче повишението е много по-малко, което е необичайно. Обикновено, когато цената на суровия нефт върви нагоре, търговците с изпреварващи темпове увеличават. Сега, нетипично, се получи обратното - търговците сякаш неохотно догонват повишението в цената на суровия нефт. За това е интересно дали след изборите някак си ще им бъде отпусната каишката, да се вдигнат и там цените малко повече", анализира икономистът.
"По отношение на природния газ, там други събития се навързват. Точно преди 4 години, спомням си, че беше веднага след предишните парламентарни избори, излезе решението на Европейската комисия по делото ѝ срещу Газпром за непозволени практики, които увреждат няколко източно и централноевропейски страни, като между тях България бе най-увредена от всички. Тогава видях, че в следизборния калабалък е много голямо изкушението темата да се замете, беше и служебно правителство, така че идващото правителството на ГЕРБ също удобно можеше да си замълчи. Тогава се срещнахме с тогавашния премиер и министъра на енергетиката и ги призовахме България да заеме по-ясна позиция. Изискваше се позицията на засегнатите страни за следващите стъпки на Еврокомисията спрямо Газпром. Тогава България впоследствие също избра да се сниши, по различни причини, и заради това формулата на формиране на цената на природния газ не беше променена по начин, който можеше да гарантира, че сме по-гъвкави и по-способни да избираме най-добрите решения на един все по-свободен пазар", припомни Трайчо Трайков.
"Дори и в орязания вариант на споразумение между Еврокомисията и Газпром, където се допуска, макар и една тежка процедура за напасване на цените на променените пазарни условия, България пак сякаш винаги е най-накрая, с бутане, с неохота, последна", допълни по темата той.
Трайков отчасти коментира и скандала с руските шпиони в България:
"Публична тайна е колко активни са в България чуждите разузнавания на страни, извън отбранителния съюз, в който членуваме, и е чак невероятно, че досега не е имало сериозни пробиви. Колко е сериозен този ще стане ясно малко по-късно".
Водещата Маринкова попита госта си за очакванията му за това, което може да стане след предстоящите избори на 4-ти април:
"Засега сякаш изглежда, че един от по-вероятните сценарий за след изборите е да има невъзможност за съставяне на правителство, без електоратът на някой от компонентите в правителството да се почувства жестоко подведен".
Лили Маринкова зададе и въпрос, касаещ оцеляването на премиера Бойко Борисов: "За него залогът е много голям. Той от всички има най-голям интересен да бъде сглобено правителство", отговори ѝ Трайчо Тайков.
Към края разговора стана дума ѝ за ваксинационната кампания в страната ни:
"Вече е очевидно за всички, че ваксинацицонната стратегия е пълен провал. За нея може да има някакви обяснения, които аз се чудя защо министърът искрено не сложи на масата. "Да, поръчахме ваксината, когато още не се знаеше коя ще стане първа, гледахме да вземем по-евтинкото, защото сме пестеливи и т.н., но не уцелихме, никой не уцели, освен ако не заложи големи финансови ресурси. Може да има и хора, които да приемат това обяснение, не знам. Повечето вероятно биха очаквали ваксинирането, придобиването на имунутет, предпазването от болестта да бъде съображение над финансовите измерения. Може пък да е било и от некомпетентност", коментира Трайков, а впоследствие добави, че управляващите, осъзнавайки провала си, вероятно се стремят да компрометират самото ваксиниране, за да изместят фокуса от собствените им грешки.
Той обърна внимание и на това, че отговорните фактори не провеждат и никаква кампания, която да насърчи българите да се имунизират.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: