"Със сигурност резултатите говорят, че ще има промяна, но може би няма да е дълбоката, радикалната и бързата промяна, която искаха хората на площада миналото лято". Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ разследващият журналист от Антикорупционния фонд - Николай Стайков. Думите са в коментар на изборния резултат от проведените на 4-ти април парламентарни избори.
"Какви са отсега нататък сценариите. Единият минава през парламента, другият минава през президентството. Някаква коалиция (варианта с парламента) на протестните партии, подкрепена уж безусловно, но всъщност категорично с определени условия от някоя от другите партии. Това аз го виждам на принципа с историческата аналогия - малките балкански държави срещу Османската империя. Нахвърлят се и в общи линии всеки има някакво желание да заграби нещо.
Другият сценарий, който според мен е по-малко вероятен с оглед на шахматно сложната комбинация от няколко партии, е парламентът да бъде изключително кратък, да имаме избори и едно служебно правителство, назначено от президента, категорично стъпило на човешкия ресурс на доскоро извънпарламентарните партии, което да направи една истинска ревизия, но не от парламента с механизмите на парламентарния контрол, а истинска ревизия отвътре на управлението на ГЕРБ", коментира Стайков.
"ГЕРБ все още има голяма електорална тежест, тъй като тя е многостранна партия. Там има - както хора, които симпатизират на бившите комунисти, така и десни хора, така и хора, които са там единствено заради харизмата на Бойко Борисов. Има и държавна администрация, която в общи линии се люшка след управляващите. Разнообразно е това, което много хора виждат като политическо наследство на ГЕРБ, и много хора разчитат на него, за да растат, да им се отвори жизнено пространство", анализира ПП ГЕРБ разследващият журналист, който също така е и икономист.
"Ако върнем лентата малко назад - 2013, 2014, ще видим, че тогава уличните протести много сериозно развалиха плановете на анти-ГЕРБ коалицията да отстрани завинаги Борисов - за добро или за лошо. Тогава и аз съм бил на улицата. Протестирахме, защото това беше правилното нещо тогава. Сега в момента е малко по-друг погледът, като погледнем назад", припомни си Николай Стайков.
Журналистът посочи и силния инструментариум на Бойко Борисов и ГЕРБ, но най-вече лично на Борисов: "Влиянието в медиите е един изключително важен инструмент, и то в големите медии. Най-вече в телевизиите. Много важен инструмент на Борисов, който видяхме 2013-2014, е събирането на политическа информация, на компромати. Не знам дали Борисов вече е токсичен до степента, до която беше Делян Пеевски през 2013 година, но аз мога да ви кажа, че в момента, ако изтече една снимка, че някой от опозицията се е виждал с Борисов, при това скорошна снимка, много бързо ще тестваме дали това е така.
Борисов управлява дълги години благодарение на консенсуса и на споделянето на политическата власт. Да си №1 в политиката не е много лесна работа. Политиката амортизира и трябва да приобщаваш нови хора постоянно. Включително бивши врагове да бъдат постоянно привличани на твоя страна, за да може ако не помагат, то поне да не вредят. Мисля, че това са умения, които Борисов много добре усвои през годините. Като политическа срещи се е виждал с голяма част от хората, които в момента са против него, и е изключителен майстор на това да извади вярната информация във верния момент.
В момента не може да бъде използвана една много важна част от инструментариума на ГЕРБ - влиянието в съдебната система. Доскорошните извънпарламентарни партии, може да са разнообразни, да са противоположни като политически възгледи, но ги обединява едно - че са против статуквото на ГЕРБ и са за радикална смяна в съдебната система. В момента всякакви действия против - било то срещу Христо Иванов, било то срещу срещу ген. Атанасов, Мая Манолова и да не ги изброявам всички, биха били абсолютно пагубни и самоубийствени за статуквото.
Мисля, че най-големият, крайният инструмент на ГЕРБ, който видяхме 2013-2014 да се използва, това е спирането на еврофондовете. Спирането на еврофондовете на практика спира мача. Това в политиката спира мача, защото това е като кислорода и кръвта. Дори първата заявка за спирането на парите веднага провокира определени политически реакции".
Според Николай Стайков ГЕРБ и Бойко Борисов продължават да имат международна подкрепа и това може да окаже влияние на процесите в България, особено в контекста на това, че ако не управлява ГЕРБ от Европейската комисия може умишлено да ни спрат еврофондовете. Причината за това е ясна - ЕНП продължава да подкрепя ГЕРБ, която е част от това политическото семейство. И по-важното - ЕНП контролира европейските институции.
"За слуховете за това, че ГЕРБ и Борисов лично си отиват от политика, аз бих внимавал много с подобни изказвания", категоричен бе разследващият журналист, а след това добави: "В момента поляризацията около ГЕРБ е изключително висока. Има изключително поляризирано състояние между привържениците на ГЕРБ - тяхното твърдо ядро, и огромното мнозинство на останалите, за които ГЕРБ е тотално неприемлива повече. Това състояние не е било никога досега. Не е било и 2013, не е било и 2009 година в самото начало (б.р. на ГЕРБ).
Той определи държавната Българска банка за развитие като банка на Вълка (б.р. има се предвид бизнесмена Румен Гайтански), радетеля за коалиция между БСП и ГЕРБ - Георги Гергов, който вече не е част от БСП, както и на много фирми, свързани с Делян Пеевски. В този ред на мисли, Стайков изтъкна това, че липсата на солидарност в българската медийна среда и премълчаването за определени разследвания за корупция в държавата ни, благоприятстват за това ГЕРБ да управлява толкова дълго.
"Споменахте "Осемте джуджета". Искам само да ви кажа, че официалната проверка вътре в МВР приключи и никой не откри никаква документална следа от патрулката, която е пазила ресторанта "Осемте джуджета" две години, патрулка, която аз съм виждал всяка събота. Веднъж седмично съм минавал от там по семейна работа и съм паркирал точно до тази патрулка. Половината квартал я е виждал, знае, че там имаше две години патрулка, но на нас лично министърът ни връща отговор, с неговия подпис, че няма такова нещо, няма следи, проверени са GPS, проверено е всичко. Това може да го има, това може да бъде отговорено - тази лъжа, защото това е откровена лъжа, единствено в условията на истински медиен комфорт", заяви още Николай Стайков.
В разговора стана дума и за публикувания от сдружение БОЕЦ запис, в който разговарят бизнесменът Димитър Ламбовски и бившият шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев. На него се чуха скандални неща и публичната тайна, че Шиши, тоест Пеевски контролира решенията на изпълнителната власт у нас. Въпросният запис обаче остана незабелязан от големите телевизии, които имат осезаемо влияние в страната.
"Делян Пеевски, откакто го помним прехвърля нещо. Към 2013 година първите големи разследвания за него, и аз съм участвал в една част от тях, показаха как се ползват едни имоти на името офшорни фирми, пък след това заминаха за някакви други, трети, пети", коментира журналистът личността на Делян Пеевски и изрази скептицизъм относно тръбеното негово оттегляне от политиката и бизнеса в България.
"Ако имахме нормални медии, не казвам идеални, а нормални, Делян Пеевски трябваше да е изчезнал от политиката за 3 дни. Той не посещаваше парламента, позволяваше си да не отговаря на въпроси. В една нормална страна, при положение, че има такава арогантност и един политик си позволява да игнорира медийни въпроси и да не ходи на работа, което е неговата публична позиция, а в същото време да забогатява, би трябвало, ако имаме една медийна асоциация, да се вземе една решение цялата негова политическа сила да бъде изключено от медийно отразяване. На третия ден Делян Пеевски щеше да бъде аут", смята Стайков.
В разговора бе споменато делото "КТБ" и това, че прокуратурата тотално игнорира името на Делян Пеевски в това дело: "Той най-малкото е трябвало да бъде разпитан и да му бъде зададен неудобният въпрос: вие познавате ли тези хора - Цветан Василев и останалите, имате ли нещо общо с тях. Това е изцяло вина и отговорност на наблюдаващите прокурори, основният от които се нарича Иван Гешев", обясни разследващият журналист.
"Според мен в момента голямата битка е за мирния изход, който иска Борисов. Той иска неговото управление да бъде запомнено като едно управление на градеж - "работа, работа, работа", и неговият символ да бъдат магистралите, пътищата, спортните зали и църквите. Ако успеем, дори на половина, да направим една истинска ревизия на държавата - всичко това заминава под масата и тогава управлението му ще бъде запомнено с корупционните схеми и скандали, които бяха заметени под масата. Това са несъвместими неща - той ще бъде запомнен или с едното, или с другото.
"Опиянен от влиянието, което има и в медиите, и в съдебната система, Борисов пропусна шанса за своя мирен изход от политиката. Мирният изход от политиката беше някъде между юли 2015, когато той можеше да си договори изхода, когато трябваше да стане ясно дали ще има истинска съдебна реформа или не, и лятото на 2019 година, когато на практика беше договорено избирането на Иван Гешев. След избирането на Иван Гешев като главен прокурор мисля, че нещата влязоха в коловоза, който ни доведе до днес. Борисов изпусна момента да се договори, в добрия смисъл на думата", каза към края на участието си разследващият журналист Николай Стайков.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: