Николай Стайков за ФАКТИ: Две от фирмите с кредит от ББР са директно свързани с Пеевски

„Новината не е, че въпросните кредити са били отпускани – това е доста стара информация. Новината по-скоро е, че за първи път институциите го забелязаха“.

Това каза разследващият журналист от Антикорупционния фонд Николай Стайков пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ. Повод за думите му е ревизията на Българската банка за развитие (ББР), която разпореди служебният министър на икономиката Кирил Петков.

„Новината наистина е, че най-сетне надзорните институции забелязват проблема - поне принципалът на ББР е забелязал. Това все пак е положително и поражда някакви надежди. Дано политическото желание да не се изпари малко по-нататък, тъй като става дума за проверка, а не просто за публикуване на един списък – той така или иначе беше ясен и досега за хората, които знаят как да работят с Търговския регистър, Имотния регистър и Централния регистър на особените залози. Въпросът е да се направи пълна проверка – какви са обезпеченията за кредитите, какви точно са условията, дали има специално дадени преференции“, каза още той.

„С особено внимание чух няколко коментара от бизнесмени, и то от истински, малки бизнесмени, а не от големи предприемачи. Те коментираха, че условията на ББР за въпросните големи фирми са абсурдни, че те самите никога не биха получили подобни условия за реален работещ бизнес. Нека обаче да видим пълните условия. Моят личен призив е да бъде изнесена максимално много публична информация, за да можем всички ние да я видим“, допълни Стайков.

Той коментира и думите на Йордан Цонев, който вчера заяви, че Делян Пеевски никога не е имал кредити от ББР: „Болното място е споменаването на г-н Пеевски, чието име като цяло е забранено да се споменава от институциите в управлението на ГЕРБ. Той наистина фигурира като свързано лице в част от фирмите. Искам само да напомня, че директни фирми на г-н Пеевски бяха акционери и в „Булгартабак“, и в другата фирма с голям кредит от ББР - „Техномаркет“.

„Преди време имаше един публичен спор кой е собственикът на „Булгартабак“. Тогава лично премиерът пред медии отговори, че не знае кой е собственикът. Тоест в изпълнителната власт – ДАНС, Комисията за финансов надзор, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, никой не знае на кого държавата преди 10 години е продала това предприятие и какво става с него. Знаем единствено, че се продават активи и се освобождават работници. Ако минем оттам, знаем, че “Булгартабак” се охранява от фирма „ИПОН“. Друго не се знае за тази фирма“, допълни Стайков.

„В банкирането има много сериозни правила - европейски и международни директиви против прането на пари, европейски и международни банкови стандарти и т.н. Има задължение на банките да познават добре клиентите си. Отделно има изрично задължение – забрана, в устава на банката да се кредитират фирми с неизвестен офшорен собственик. Много бих искал да видя изнесена информацията кой е бил собственикът на „Булгартабак“ към 2014 година, когато кредитите се преместиха от КТБ към ББР – през 2014 година е първата публикация по въпроса. Никой не знаеше, тя (б.р. фирмата собственик на „Булгартабак“) беше скрита в офшорни фирми. Единственото, по което знаехме, че има свързаност с г-н Пеевски, беше червеният джип на майката на Пеевски пред главния офис на „Булгартабак“ всеки ден. Аз лично съм я виждал там над 10 пъти“, обясни журналистът.

„Икономическият служебен министър е на поста само два месеца. Този, който трябва да установи собственика на „Булгартабак“ е в отпуск – шефът на ДАНС. Много важен момент, който искам да напомня на г-н Цонев, е, че ако отворим делото КТБ – аз съм от няколкото журналисти, които са го отваряли, във вътрешната документация на банката директно се говори за „Булгартабак“ като за фирма от „групата на семейството“ на г-н Пеевски“, каза още Николай Стайков. „Доказателства има достатъчно, нека да не разчитаме на това, че ни е писнала темата КТБ“, допълни той.

Лили Маринкова отбеляза, че в предизборната си кампания ДПС се е разграничила от Делян Пеевски, а днес (б.р.: вчера) зам.-председателят на партията Цонев защитаваше Пеевски. „ДПС дължи огромно обяснение за липсата на г-н Пеевски, за физическата му липса в няколко парламента назад. Той се появяваше буквално само за заклеването си като депутат, за да получи статута на народен представител и дължащия му се наказателен имунитет. Обясненията, които ДПС дължи пред обществеността са огромни, но някак свикнахме с това. Моето лично обяснение е, че на тях им се налага и той няма кой друг да изпрати, освен най-близките си хора. Мисля, че проблемите около неговото име няма да спрат и, въпреки че той се оттегли от политиката заради своята токсичност, неговата токсичност отсега нататък само ще се увеличава с излизането на информация“, каза Стайков.

„За последните няколко седмици комбинацията от това, което видяхме в Комисията по ревизия на управлението на ГЕРБ – особено изказванията на двама от най-големите агробизнесмени в Република България (б.р. има се предвид Иван Ангелов и Светослав Илчовски), и това, което виждаме от статистиките на най-големите кредити на ББР, дава една прекрасна диагноза на българската икономика – кой стои начело, кои са най-успешните бизнесмени, какъв тип бизнесмени пробиват и достигат до ресурс и защо това винаги става с някакъв вид привилегирован достъп до публичен ресурс“, каза още журналистът. „Обяснява и големия въпрос, който ни вълнува от много години – защо българската икономика е най-бедната и защо ражда най-ниския стандарт на живот в ЕС“, допълни той.

Разговорът продължи с фирмите, получили кредити от ББР от над 100 милиона лева. „Две от фирмите са свързани с депутата Пеевски, с директни връзки - тоест през негови фирми, в които той директно е разкрил интереси назад във времето. Това са „Техномаркет“ и групата „Булгартабак“, като при тях сумата е около 250 милиона (…). Най-големият индивидуален получател е „Роудуей“ – фирма със седалище в едно Момчилградско село. Фирмата е за пътно строителство. Как пътното строителство е попаднало в иновативния експортен бизнес, аз не знам. Следя много отдавна пътното строителство и трябва да кажа, че няма недостиг на фирми, които искат да строят пътища. Тоест има достатъчно кандидати за това“, каза Стайков.

„Статистиката излезе вчера. Днес – вече 24 часа откакто тя излезе, само една от фирмите, обявени в списъка, е реагирала официално. Нито една от останалите фирми не е излязла с официална позиция – тоест и въпросните най-големи „Булгартабак“ и „Роудуей“. Единствената фирма, която излезе официално с позиция-обяснение, е Параходство „Български морски флот“. То беше приватизирано преди доста години от фирма на братя Домусчиеви“, каза Стайков и припомни за дългогодишния спор на „Български морски флот“ с Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

„Спорът беше за 50 и няколко милиона лева. Мисля, че този спор още виси и се разхожда по съдилищата (…). Говорил съм с банкери по въпроса – няма българска банка, която да отпусне заем на фирма, на която ѝ виси иск за 50 милион лева. Никой здравомислещ банкер не би отпуснал пари на компания с такъв сериозен юридически риск, който може да доведе до фалит“, обясни той.

„Фирми, които си мълчат след тяхното публично споменаване в един такъв неособено престижен списък, единствено потвърждават основната теория. Кухи фирми без активи, уредени буквално за получаване на тези кредити“, категоричен бе журналистът.

„Мисля, че разместванията сега започват”, коментира Стайков процесите в страната. „С едно пускане на водата, тоалетната чиния няма да се измие. Според мен хигиенната ситуация там е доста занемарена и сериозна”, добави още той.

„Начинът, по който може да се върви напред, е като имаме на първо място видима прозрачност, много сериозно подобряване на работата на надзорните институции, чиято дейност не просто закърня, а на практика на много от тях беше ликвидирана. Трябва да има едно връщане на институциите, което да ни върне малко вярата, че не всичко е връзки, че не всичко е пари, че не всичко е раздаване на пари от джипката. Дано просто не сменим една джипка с друга“, заяви още журналистът.

В края на разговора Николай Стайков коментира и бившия шеф на ББР Стоян Мавродиев в контекста на кредитите, раздадени от банката: „Г-н Мавродиев, ако има парламентарна комисия за разследване на Българската банка за развитие, той със сигурност трябва да отиде там. Със сигурност и въпросният списък от бизнесмени - и те трябва да бъдем там, г-н Борисов също трябва да бъде там, разбира се. Но най-вече г-н Мавродиев, защото по време на управлението му на ББР станаха основните кредити – от тези, за които говорим.

Г-н Мавродиев успява да запуши много добре голяма част от медийните публикации за себе си и да уплаши доста журналисти. В общи линии неговата медийна стратегия успяваше досега. Например, след излезлите записи, които уличаваха него в пренасяне на пари в нарушение на финансовите наредби и на законите за валутните ценности, трансфери и т.н. Записите бяха изключително уличаващи, но той компенсираше със сериозни заплахи – най-вече съдебни искове към журналисти, към самия Ламбовски, подаване на сигнали към прокуратурата и т.н. Г-н Мавродиев в момента съди журналисти, и то сериозно – за записите, и за други публикации. Изобщо примерът на г-Мавродиев трябва да бъде наказан. С подобен подход той не трябва да успява в една нормална, европейска, демократична страна, която все пак е издигнала свободата на словото като някаква ценност. Затова нещата трябва да стигнат до край, защото иначе, по неговия пример, има достатъчно богати хора – бизнесмени и политици, които да си позволяват наемането на добри адвокати, за да постигнат същото, което постигна г-н Мавродиев засега. Той успешно „потопи“ от големите медии въпросните записи”.

Целия разговор можете да видите в следното видео: