„Процедурата означава, че определени групи хора, заемащи определена позиция в държавата, подлежат на преглед за съпричастност към бившите служби на Държавна сигурност и Военното разузнаване. Както депутати и кандидат-депутати, така и директори на училища, на болници, преподаватели във висшите учебни заведение и серия такива категории хора, заемащи определени длъжности, трябва да бъдат проверявани по определен ред“.
Това каза историкът д-р Валери Кацунов, бивш член на Комисията по досиетата, пред Лили Маринкова и студиото на ФАКТИ.
„За времето, в което бях в Комисията, прегледахме около 11 500 човека. Имаше мнoго тежки заседания – по цял ден, веднъж дори се случи цяла нощ“, допълни той.
На въпроса дали е имало определени хора, чието разглеждане в Комисията по досиетата, просто не е било допускано, Кацунов отговори: „Имаше спорни имена, разбира се. Бяха обаче много малко. Освен това до третата година от работата на Комисията имаше ограничения, които не позволяваха всички лица да бъдат обявени. Например имаше едно ограничение. Когато служител на разузнавателна служба е повишен в началник отдел след 16 юни 1991 година, той не можеше да бъде проверен. Това ограничение падна, паднаха също и ограниченията за дипломатите. Тогава изкарахме 52 души – спомням си, че беше страшен вой“.
Кацунов обясни процедурата на работата на Комисията. „Комисията обявява за принадлежността на дадено лице след определен вид проверка, в закона е установено по какви документи. Това са т. нар. картонче, регистрационен дневник, декларация за сътрудничество на ДС и още наличие на два вида дела – лично и работно. Личното дело е информация за самия агент, работното е онова, което е свършил. Вярно е, че за около 127 хиляди човека са унищожени делата със съгласието на ген. Семерджиев. Тази история е стара, но касае доста хора, защото някои решиха, че за тях нищо няма и нищо не се установява. Всъщност и само един от тези документи да се намери, е достатъчно лицето да бъде обявено“, каза той.
„Как се прави проверката – Комисията изисква от определена институция, например от Софийския университет, всички лица, заемащи позиции от шеф на катедра до ректор, с техните ЕГН-та. Списъкът пристига в Комисията, където има едни десет дами, които започват да ровят по картотеката и да търсят. В тази картотека, в която те ровят, хората са подредени и по бащино име, и по фамилно име, за да няма размествания. Какво се случва – от архива се изискват техните дела и се предоставят на членовете на Комисията, които ги четат. Членовете на Комисията трябва да съставят личното си мнение, запознавайки се с документите. След това, по време на заседанието, ако имат възражения, допълнения, въпроси, могат да ги зададат. Това е идеалният случай.
Какво обаче се случва на практика. Първо, от всички източници, от които трябва да дойдат документи на ДС, единствено от МВР взехме всички картотеки. Темата е позната, но не е познато, че взехме картончетата на килограм – в касетки, без опис. Във всяка касетка има 1500 картончета. Всеки може да бръкне и да извади“, разказа д-р Валери Кацунов.
Кацунов коментира и управлението на Комисията по времето на Цветан Цветанов: „Всички знаем, че Цветан Цветанов, от името на Бойко Борисов, управляваше всичко. Настоящият състав на Комисията е правен от него и от настоящия председател Евтим Костадинов. От там се извадиха юристите, извадиха се историците. Аз бях единствен архивист, а говорим за третия по големина архив в държавата. Сложиха електроинженер, хора, които имат претенции, че са журналисти“.
„Най-големият ужас на сегашната Комисия е някой да поиска протоколите ѝ по Закона за достъп до обществена информация. Там ще се видят доста интересни неща, например как се стига до консенсусното решение, до гласуване и кой, как, защо гласува“, коментира той.
Важността на гласуването той подчерта с пример. „Ако документите, свързани с лицето, представляват опасност за националната сигурност – документите, а не лицето, то те се регистрират в отделен регистър. Там вече е решение на председателя да даде достъп или да не даде достъп. Той има такава власт до ден днешен. Има една такава подробност – когато четете документа на лицето и разбирате, че той работи в чужбина по една или друга линия, много бързо трябва да сметнете той в момента на каква възраст е, да го обявите ли или не, защото има хора, които ако ги обявите, ще има тежки последствия за тях. От друга страна, трябва да сме наясно каква работа са свършили. От едната страна е човешката съдба, от другата – професионалната изява. Това подлежи на обсъждане и гласуване и това е отговорността на всеки един член на Комисията“ каза Кацунов и обясни, че именно председателят подбира кои хора да бъдат разгледани от Комисията.
След това разговорът премина към приликите и разликите между ДАНС и комунистическата Държавна сигурност.
„От всяко дърво свирка не става е казал българският народ. Оттук следват две неща. Първо, от всяко лице офицер за ДС не става и от всяко дърво агент в ДС не става“, каза той. „Когато дойде съставът на ДАНС, от целия състав около 500 човека бяха бивши работници в службата ДС. Голямата част сега са се пенсионирали“, каза д-р Валери Кацунов.
За разликите между агентите на ДАНС и ДС, той каза: „Предшествениците в голямата си част доброволно са станали сътрудници. Те са искали да бъдат сътрудници – ще дам пример с Кеворкян, който с голямо самочувствие, след като го обявихме, каза, че не е агент, че сме сбъркали. Наистина неговите документи са унищожени, но има една малка подробност – когато напишеш сведения, донесения за някого, един екземпляр остава в работното досие на г-н Кеворкян, а друг в досието на обекта, за когото е писал. Неговото (б.р. на Кеворкян) го няма и той си мисли, че всичко е изчезнало. Не. Идват негови колеги от телевизията и питат: „Какво има за мен?“. Проверява се, ето – има, кой се е подписал – агент Димитър, справка по псевдонимната картотека – ами, това е Кеворк Кеворкян“.
Валери Кацунов обясни, че технологията на подбор на агенти за ДС и ДАНС е една и съща. „Сега обаче са много по-малко. Сега няма идеологически противник. Има политически противници, опоненти“, каза той.
„Много лесно ще ви пуснат едно прахче в джоба и след пет крачки ще се наложи да ви направят малка проверка. Това в джоба какво е било– може да се окаже пудра захар. Ще го разберем обаче след шест месеца престой в ареста“, допълни Кацунов.
На въпроса какви качества трябва да имат ръководителите на ДАНС, той отговори: „За мен офицерът трябва да изглежда по друг начин. Говорим за достойнство, за чест. Не мога да си представя да съм офицер в тази служба и да изляза три месеца неплатен отпуск. Това значи да се скрия – от какво да се скрия? Аз или съм си вършил работата, или не съм. Всеки, който застане на това място, трябва да знае, че във всеки момент може да бъде сменен и да знае, че ще отговаря за действията си“.
Относно това какви разкрития могат да се направят от архива на Комисията по досиетата, Кацунов каза: „Оттам може да излезе каква е в действителност икономическата обстановка в страната. Оттам може да разберем каква е реално външната търговия. Оттам може да разберем какви са преките зависимости от Москва. Можем да разберем и как се представяме по света, защото е много важно хората, които ни представят навън, какви са качествата на тези хора, какво образование имат, какво правят“.
На въпрос за московските зависимости, той отговори: „ДС е филиал на КГБ и винаги е била филиал на КГБ след 9 септември. Никога не е била филиал на „Абвер“ или друга сила. След 47-ма година сме твърдо филиал на КГБ. Аз питам тези, които са работили в тази посока, защо преди 10 години не са уловили шпионите, а сега се сетиха да ги ловят. Няма никаква логика. Имам чувството, че някой много самодейно се занимава с разузнаване“.
В края на разговора д-р Валери Кацунов подчерта проблема с липсата на архив в различни държавни звена, който да се води в момента - например в прокуратурата.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: