Конфликтът в Близкия изток разкри огромната слабост и уязвимост на НАТО, ЕС и Обединеното кралство.
Това заяви Кирил Дмитриев, специален представител на руския президент по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции.
„Иранската криза демонстрира огромната слабост и стратегическата уязвимост на НАТО, Обединеното кралство и ЕС, както и дълбокия им разрив със САЩ“, пише той в X.
Русия заема позиция на стратегическа подкрепа за Иран, съчетана с дипломатическа предпазливост, докато се стреми да извлече геополитически и икономически ползи от конфликта със САЩ.
На 7 април 2026 г. Русия и Китай наложиха вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, целяща да гарантира сигурността на корабоплаването в Ормузкия пролив, като Москва определи документа като насочен срещу Иран.
Руските представители официално осъждат ударите на САЩ и Израел срещу Иран, определяйки ги като нарушение на суверенитета.
Москва редовно предлага услугите си като посредник за мирно решение, базирано на международното право, опитвайки се да се позиционира като балансираща сила.
Въпреки че Русия избягва директно военно участие, тя оказва съществена непряка помощ, предоставяйки Русия на Техеран сателитни изображения и разузнавателна информация в реално време за движението на американските военни кораби и самолети.
Има данни за доставки на модернизирани дронове и логистична помощ, които помагат на Иран да поддържа отбраната си.
През октомври 2025 г. влезе в сила 20-годишен Договор за всеобхватно стратегическо партньорство, който включва тясно сътрудничество в сферата на отбраната и сигурността.
Конфликтът носи на Кремъл както преки приходи, така и стратегическо облекчение.
Заради войната цената на руския петрол сорт „Урал“ скочи над $90 за барел, което носи милиарди неочаквани приходи в руския бюджет.
Москва се надява, че фокусът на САЩ върху Иран ще доведе до намаляване на американската помощ за Украйна и ще забави преговорите за мир там в полза на Русия.