Беларуските ретранслатори на сигнали по беларуско-украинската граница са преустановили дейността си след предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че Минск трябва да ги деактивира не по-късно от 26 юни. Това посочват от Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg.
По думите на Зеленски инсталираните от Русия ретранслатори, които позволяват на руските сили да управляват дронове на големи разстояния и да извършват удари дълбоко в Западна Украйна, не работят от 22 юни.
Украинският президент уточни, че не е ясно дали беларуските власти са демонтирали напълно оборудването или само временно са преустановили използването му. Той неколкократно е настоявал Минск да премахне ретранслаторите, тъй като според Киев те повишават ефективността и точността на руските атаки. Наскоро Зеленски предупреди, че Украйна ще нанесе удари по съоръженията, ако Беларус не ги премахне до 26 юни.
Според публикация на „Уолстрийт Джърнъл“, цитирана от ISW, Кремъл засилва натиска върху беларуския президент Александър Лукашенко да разшири участието на страната във войната срещу Украйна.
Изданието твърди, че Москва се опитва да убеди Минск да позволи на руските сили да изстрелват дронове от беларуска територия и да разширят фронтовата линия на запад, което би принудило Украйна да прехвърли допълнителни сили към северната си граница.
Според източници, цитирани от вестника, Кремъл е предупредил беларуското ръководство, че може да ограничи финансовата си подкрепа, ако исканията му не бъдат изпълнени.
Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 24 юни, че Русия ще продължи да подкрепя Беларус и да реагира на всяка заплаха срещу страната, включително такава, идваща от Украйна. Той подчерта, че Москва и Минск остават съюзници както в сферата на сигурността, така и в икономиката.
Според анализа на ISW действията около ретранслаторите показват, че Лукашенко продължава да се опитва да балансира между запазването на руската подкрепа и съхраняването на остатъците от беларуския суверенитет, без да ангажира страната си пряко във военните операции на Русия.
В същото време високопоставени руски представители продължават да подчертават нежеланието на Москва за директни преговори с Украйна и настояват за изпълнение на руските военни цели.
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заяви на 24 юни, че руските сили са способни да постигнат всички поставени цели на бойното поле. Той отхвърли легитимността на Володимир Зеленски като президент на Украйна и се противопостави на идеята за пряк диалог за прекратяване на войната.
Руският външен министър Сергей Лавров от своя страна заяви, че Москва е готова да изслуша американски представители при следващо посещение в Русия, но няма да приеме замразяване на сегашната фронтова линия като условие за възобновяване на преговорите.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков посочи, че Русия остава ангажирана с плановете за мирно уреждане, за които според Москва е било постигнато разбирателство със САЩ по време на срещата в Аляска през август 2025 г. Той също така подчерта, че Кремъл не разглежда Европейския съюз като желан посредник в евентуални преговори.
От ISW отбелязват, че руските представители многократно твърдят за съществуването на подобно споразумение със САЩ, въпреки липсата на публично потвърждение за постигнати договорености след срещата в Аляска.
Според анализа Кремъл използва тези твърдения, за да поддържа тезата, че е готов за преговори, като същевременно продължава да отхвърля компромисни предложения и да настоява за условия, които Украйна и нейните съюзници определят като неприемливи.