Лидерите на страните членки на НАТО напълно разбират и подкрепят кампанията на Украйна за нанасяне на засилени удари с голям обсег дълбоко в руската територия. Това заяви финландският президент Александър Стуб в интервю за авторитетното издание Financial Times, дадено в навечерието на срещата на върха на Алианса в Анкара. Според него стратегическата цел на тези атаки срещу руска военна и енергийна инфраструктура е оказването на максимален натиск върху Москва, който да принуди Владимир Путин да се завърне на масата за преговори.
Промяна в стратегията на Запада
„Мисля, че всички лидери на НАТО разбират защо Украйна прави това. Всички вярват, че трябва да продължим да увеличаваме натиска“, коментира Стуб. Изказването му бележи сериозен завой в досегашната реторика на съюзниците, част от които първоначално изразяваха сериозни опасения относно евентуална ядрена ескалация от страна на Кремъл.
Финландският държавен глава разкри, че масираната украинска кампания с дронове е променила стратегическото мислене на Вашингтон и останалите партньори. Успехите на Киев да пренесе войната на руска територия са доказали своята ефективност, парализирайки около 40% от капацитета на петролните рафинерии в Русия и увреждайки ключови военни обекти.
Киев с най-силни позиции от началото на конфликта
Според оценката на Александър Стуб в момента Украйна се намира в „най-добрата си позиция във военно, политическо и финансово отношение“ от началото на пълномащабната инвазия. Доказателство за това е зачестилата нервна и тревожна активност вътре в самата Русия.
Стуб подчерта няколко ключови фактора за новия баланс на силите:
Икономически и психологически шок за Москва: Когато последиците от войната станат лични за обикновените руски граждани, обществените нагласи ще започнат да се обръщат срещу режима на Путин. Превес на бойното поле: Нарастващият капацитет на Украйна за производство и изстрелване на далекобойни оръжия драстично е наклонил баланса при въздушните операции. Стратегически провал за Русия: Москва напълно се провали в първоначалните си цели – вместо да спре разширяването на НАТО и интеграцията на Украйна с Европа, тя постигна точно обратното, включително присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса.Рискове от ескалация и китайските „червени линии“
Въпреки оптимистичната оценка, финландският президент призна, че рисковете от ескалация остават реални. Той разкри, че по време на скорошна среща с китайския външен министър Ван И темата за възможен ядрен отговор от страна на Русия е била детайлно обсъдена. По думите му Пекин е изразил изключително твърда позиция против използването на ядрени оръжия, поставяйки множество „червени линии“ пред Кремъл.
Стуб предупреди още, че европейските държави трябва да останат реалисти и да бъдат подготвени за засилване на руските хибридни атаки в краткосрочен план – включително кибератаки, саботажи и нарушения на въздушното пространство, които се наблюдават почти ежедневно.