42-годишният Александър е роден в Украйна, но се съгласява да работи за руското разузнаване, след като двама руски агенти се свързват с него. Той е осъден за държавна измяна и изтърпява наказанието си в наказателна колония № 122 в Централна Украйна. Историята му е разказана от The New York Times, чиито журналисти разговарят с него в затвора, предава News.bg.
Александър настоява фамилията му да не бъде публикувана, за да защити семейството си. Въпреки това не крие, че се гордее с работата си за Русия. Надява се Москва да си спомни за него и да бъде включен в бъдеща размяна на затворници.
По данни на заместник-министъра на правосъдието на Украйна Йевхен Пикалов в украинските затвори има 2570 руски шпиони, като 99% от тях са украински граждани. Александър е роден в Украйна, преместил се е в Израел като дете и притежава гражданство и на двете държави. Според Пикалов той е единственият затворен в Украйна шпионин с подобен профил.
Бившият заместник-ръководител на основната служба за вътрешна сигурност на Украйна Виктор Яхун разделя агентите на няколко категории. Най-високопоставените са под строго наблюдение и рядко биват разкривани. Установяването на един такъв агент на всеки шест месеца се смята за успех. Други са вербувани срещу заплащане, като Украйна задържа приблизително 120 души от тази категория годишно.
Според Шон Уисвесър, бивш ръководител на станция на ЦРУ с дългогодишен опит в бившия Съветски съюз, хората, привлечени онлайн срещу малки суми, често са дребни правонарушители, алкохолици или недоволни войници. Александър изглежда попада между тези групи: според изданието действията му са били мотивирани най-вече от идеология. Експерти отбелязват, че руските служби активно търсят сътрудници сред руската диаспора.
Александър разказва, че е служил в израелската армия до 2011 г., но отказва да разкрие с какво се е занимавал, преди руски агенти да се свържат с него във Франция. Първоначално те му задавали общи въпроси, за да преценят поведението и мотивите му.
„Разказах им за идеологията си. Най-важното за мен е да работя на страната на истината. А за мен истината е Русия. Така че да, смятам себе си, така да се каже, за част от „руския свят““, казва той.
Макар да е роден в Украйна, по-голямата част от семейството му живее в Русия. Александър обяснява, че в Израел и Западна Европа се е чувствал чужд и е искал да се върне към корените си. Първата му задача в Европа била да събере компрометираща информация за бизнес лидер. По думите му мъжът имал безупречна репутация - плащал данъците си, бил верен на съпругата си и се прибирал у дома за вечеря.
„Честно казано, такива хора са дразнещи“, коментира Александър. За работата си получавал около 5000 евро месечно.
След началото на пълномащабната руска инвазия той се включил в чат групи за чуждестранни бойци и изразявал желание да се присъедини към украинската армия. Никога не постъпил реално на служба, но се сближил с чуждестранни доброволци и заминал за Украйна. Според разказа му предавал на Русия информацията, която научавал от войниците, и се опитвал да осуетява плановете им.
Дейността му продължила повече от две години, до 10 септември 2024 г. Тогава войник на контролно-пропускателен пункт поискал да отключи телефона си. При проверката бил открит кадър, изпратен до Русия, на който се виждал паспортът на украински военнослужещ.
„Завря си носа, където не му е работата“, казва Александър за проверяващия.
Според Уисвесър подобни агенти, както и повечето шпиони извън най-ценните за разузнавателните служби, в крайна сметка са „за еднократна употреба“. Самият Александър признава, че има само едно съжаление за действията си: „Ако можех да се върна назад във времето, единственото нещо, което бих променил, е, че щях да изтрия онази снимка“.