Президентът Тайип Реджеп Ердоган не крие амбициите си за засилване на правомощията на държавния глава и засилване на ролята на исляма в обществото.
Той дори си позволи да наруши конституцията като даде явно подкрепата си за управляващата Партия на справедливостта и развитието. Това предизвика критики от либералните кръгове на турското общество.
Социологическите проучвания показват, че три партии имат твърди шансове да влязат в парламента. Освен управляващата Партия на справедливостта и развитието с близо 40% подкрепа, шансове имат и Народно-републиканската партия с около 25 % подкрепа, която минава за пазител на заветите на Ататюрк и дясната Партия на националистическото действие, която се радва на 18% от предпочитанията на избирателите. Големият въпрос е дали прокюрдската партия Демократичната партия на народа. На президентските избори през 2014 г. нейният водач събра 9,7% от гласовете. Това дава надежди на част от анализаторите да очакват пробив на кюрдското малцинство в политическия живот на страната. Ако това се случи Партия на справедливостта и развитието няма да може да състави самостоятелно правителство и ще търси коалиционни партньори.
Международни наблюдатели оценяват тези избори като повратна точка в историята на Турската република.