Името му е малко известно, но разкритията му обиколиха целия свят. 26-годишният Иги Останин твърди, че знае откъде е доставена ракетната установка "Бук", за която се смята, че е поразила сваления над Украйна MH17, коментира „Дойче веле”.
В една източноевропейска столица се провежда семинар по разследваща журналистика. Пред прожекционния екран е застанал човек, който изглежда като компютърен маниак: издължено лице, големи очила, плах поглед. Името му е Иги Останин. 26-годишният студент по право от английския Йорк говори тихо, но слушателите му не изпускат и дума. Кадрите, които Останин показва на екрана, обиколиха света още миналата година . Те показват ракетната установка “Бук”, за която се смята, че на 17 юли 2014 година е поразила сваления над Източна Украйна малайзийски самолет с 298 пътници на борда. Останин пръв доказа, че установката “Бук” е била доставена от Русия. Разследванията му бяха публикувани през 2014 година от британския портал за разследваща журналистика "Bellingcat" - и мигновено се превърнаха във водеща новина.
Отначало Останин остава в сянката на "Bellingcat", името му рядко се посочва. Междувременно той дава все повече интервюта, по цял свят го канят да изнася лекции. Все още не е ясно дали заключителният доклад за катастрофата, който се изготвя от нидерландския Съвет за сигурност и трябва да излезе през октомври тази година, ще се позове на разследванията на Останин. Самият той е убеден, че разкритията му ще бъдат включени в доклада: “Горд съм, че допринесох за разкриването на истината”, казва Останин в интервю за Дойче Веле.
Кой е Иги?
Но кой е човекът, който твърди, че е уличил Русия за MH17? Защо тъкмо един никому неизвестен студент и начинаещ журналист успява да направи едно толкова сензационно разследване, което би правило чест дори на голяма и авторитетна медия?
“Произхождам от Русия, семейството ми напусна страната, когато бях на девет години”, разказва Останин. Малкото му име е всъщност Игнат, само че британците ужасно се затруднявали да го изговорят, та затова предпочел да се нарече Иги. В никакъв случай не бил класически компютърен маниак. Истинската му страст е разследването в мрежата, споделя Останин: “Човек трябва да е поне малко маниак, за да прекарва часове наред в интернет и да разглежда стотици снимки в социалните мрежи. Аз обичам да проверявам дали онова, което хората казват, наистина е вярно”.
След анексията на Крим и началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна, Останин все по-често се отдава на тази страст. “Разполагах с време, а украинският конфликт силно ме интересуваше. Самият аз съм руснак, разбирам руски и затова имах достъп до това, което пишат руските медии” разказва той. Прави му впечатление, че руските и западните медии съобщават “различни неща”. В социалните мрежи Останин открива доказателства за присъствието на руски войски в Украйна, което Москва неизменно отрича. Само че на първо време Останин запазва резултатите от своите разследвания за себе си.
Пробивът
Животът му се променя на 17 юли 2014 година. Когато научава за свалянето на МH17, британският студент по случайност се намира тъкмо в Нидерландия, откъдето са повечето жертви на катастрофата с малайзийския самолет. Останин преживява отблизо потреса на тази страна: “Спомням си колко бях разтърсен, бях обхванат от ужас и гняв”, разказва Останин.
През август той пише първата си статия за нюйоркския "Институт за модерна Русия" (IMR). Председател на тази неправителствена организация е Павел Ходорковски - синът на бившия петролен магнат и критик на Кремъл Михаил Ходорковски. В публикацията става дума за Игор Гиркин, руски офицер, който по онова време е министър на отбраната в самопровъзгласилата се Донецка народна република.
Малко по-късно Иги Останин пише втората си статия, в която твърди, че в социалните мрежи е открил доказателства за присъствието на руски специални части в Източна Украйна. Под псевдонима “Магнитски” Останин предлага статията си на британския портал за разследваща журналистика "Bellingcat". “Магнитски” не е случаен псевдоним - това е името на руския адвокат, който след като направи опит да разкрие един от най-големите финансови скандали в Русия, през 2009 година почина в московски затвор.
В началото на септември, когато започва да разследва обстоятелствата около катастрофата на MH17, Останин все още не подозира какво ще предизвика с разкритията си. “Не смятах, че ще успея да приведа някакви решаващи доказателства. Мислех, че опитните журналисти вече отдавна всичко са преровили. Но си казах, че си струва да опитам”, споделя Останин.
Разкритията
Само за четири дни Останин успява да установи, че ракетната установка “Бук”, с която вероятно е свален малайзийският самолет, е доставена от Русия - и по-точно от 53-та военновъздушна бригада в град Курск. За разследванията си той използва само интернет и социалните мрежи.
“Най-напред търсих в Инстаграм, подавайки ключови думи като “Бук” и ПВО (руско съкращение за противовъздушна отбрана)", разказва Останин. Той открива снимки от южноруския град Стари Оскол, правени през юни 2014 година. Снимките показват конвой от установки “Бук”, който преминава през града. В Ютюб и в руската социална мрежа VKontakte Останин открива видеа и снимки на същия конвой. Анализира маркировките и сравнява снимките с фотографията на “Бук”, направена в Източна Украйна от репортер на френското списание “Пари мач” и публикувана след катастрофата на МH17. Заключението на Останин гласи, че това е същата ракетна установка.
Но Останин не спира дотук: той иска да установи от кой район в Русия идва въпросният “Бук”. Останин преглежда наново всички снимки и забелязва, че на регистрационните табели на превозните средства от конвоя е изписана цифрата 50. В руски форум Останин издирва армейски части, които разполагат с “Бук” и използват цифрата 50 за регистрационните си номера. Открива две такива части, но едната не отговаря на събраните до този момент данни. Така Останин заключава, че установката “Бук”, за която се смята, че е свалила малайзийският самолет, принадлежи по всяка вероятност на 53-та военновъздушна бригада в Курск.
Останин предлага разкритията си на портала за разследваща журналистика "Bellingcat", който ги публикува на 8 септември 2014 година. Този път Останин се подписва не с псевдоним, а с истинското си име.