Европейският икономически и паричен съюз (ИПС) е в далеч по-добра форма днес, отколкото беше преди кризата. При все това, въпреки постигнатия напредък, по-специално по отношение на икономическото управление и създаването на банковия съюз, ИПС все още не е завършен.
Различията в икономическите показатели в рамките на еврозоната са значителни. С близо 18 милиона безработни и много хора, които са изложени на риск от социално изключване в нашите общества, трябва да се направи много повече, за да може еврозоната да се превърне в напълно солидна структура. Европейската комисия прилага понастоящем конкретни мерки, за да се премине от необходимите през последните години мерки за управление на кризисни ситуации към по-силен и завършен съюз, който се гради на трайни, справедливи и демократично легитимни основи за бъдещето и който допринася за създаването на повече работни места, повече растеж и повече просперитет за всички граждани. Това е посланието в доклада на петимата председатели, който ще бъде изпълняван на няколко етапа, за да бъде завършен ИПС през следващите десет години.
След представянето на доклада на петимата председатели, изготвен съвместно от председателите на Комисията, на срещата на върха на държавите от еврозоната, на Еврогрупата, на Европейската централна банка и на Европейския парламент, на 1 юли 2015 г. Комисията постави началото на етап 1 (т. нар. „ задълбочаване“) от процеса по завършване на ИПС. Днес този процес продължава с конкретни мерки за изпълнението на амбициозния план за задълбочаване на ИПС.
Пакетът от мерки, приет от колегиума на комисарите, съдържа преразгледан подход към европейския семестър, включително чрез засилен демократичен диалог и подобрено икономическо управление с въвеждането на национални съвети по конкурентоспособността и на консултативен Европейски фискален съвет. Предвижда се по-сплотено представителство на еврозоната в международните организации, по-специално Международния валутен фонд. В пакета се съдържат и мерки за завършването на банковия съюз, най-вече чрез европейска схема за гарантиране на депозитите, както и мерки за допълнително намаляване на риска в банковата система.
Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, заяви: „Европейският икономически и паричен съюз се нуждае от стабилни основи, не на последно място за да е по-издържлив при бъдещи сътресения и за да устоява на световните предизвикателства, пред които сме изправени. С предложените днес конкретни мерки целим да се подобрят правилата на ЕС за икономическо управление, които бяха последно затвърдени в периода непосредствено след кризата. Имаме правила, трябва да ги използваме по-добре. Що се отнася до бъдещето, през следващите две години трябва да се оформи консенсус за по-всеобхватни промени, които ще бъдат необходими, за да се завърши икономическият и паричен съюз.“
Еврокомисарят Пиер Московиси, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви: „С днешния пакет от мерки се поставя ново начало на социалното сближаване в нашия паричен съюз. Със следващия етап ще се даде тласък на политическото сближаване и демократичното обновление.“ Пакетът от мерки, одобрен от колегиума на членовете на Комисията, допринася за по-силен ИПС.
По-конкретно той включва:
1) Външното представителство на еврозоната
Външното представителство на еврозоната не е в крак с нарастващата ѝ икономическа и финансова тежест. Така например, докато щатският долар има силно и единно представителство на международните икономически и финансови форуми, то държавите от еврозоната не действат сплотено. Поради това Комисията очерта план, който да даде възможност на държавите от еврозоната да говоря с един глас за общия си интерес. По-специално, Комисията предлага да се премине към обединено представителство на еврозоната в Международния валутен фонд, като председателят на Еврогрупата ще представлява еврозоната. Комисията предлага тази цел да бъде осъществена на няколко етапа (описани тук).
2) Стъпки към финансов съюз
Освен напредъка в икономическото управление, завършването на банковия съюз е задължителна стъпка за осъществяването на цялостен и задълбочен ИПС. Въпреки постигнатия напредък, банките и държавният дълг в еврозоната са все още твърде свързани помежду си. За да бъде завършен банковият съюз, е необходимо да се приложат на практика вече одобреното законодателство и допълнителните мерки за укрепване на финансовата стабилност.
Банковият съюз все още е лишен от обща система за гарантиране на депозитите. Както заяви председателят Жан-Клод Юнкер в речта си за състоянието на Съюза, до края на годината Комисията ще представи законодателно предложение относно първите стъпки към създаването на европейска схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД), за да се изгради независима от държавните бюджети европейска система. Това ще гарантира, че гражданите могат да бъдат сигурни в безопасността на своите депозити, независимо от тяхното географско местоположение.
Комисията ще предложи система, основана на презастраховане, която да съхрани националните схеми на държавите членки. Представеният днес пакет от мерки ще бъде допълнен със законодателно предложение по-късно през годината. Комисията продължава да е ангажирана с по-нататъшното намаляване на рисковете и с осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция в банковия сектор, както и с ограничаването на зависимостта между банките и държавния дълг. Накрая, наред със завършването на банковия съюз, основен приоритет е съюзът на капиталовите пазари.
3) Преработен европейски семестър
Още през първата година от мандата си Комисията „Юнкер“ рационализира значително европейския семестър и даде възможност за истински диалог с държавите членки, като публикува докладите за отделните държави още през февруари, три месеца преди приключването на специфичните за всяка държава препоръки. В бъдеще обсъжданията и препоръките относно еврозоната като цяло ще предхождат специфичните за отделните държави обсъждания, така че общите предизвикателства да бъдат последователно разглеждани от всички.
Заетостта и социалните аспекти ще са ясно отразени в европейския семестър и в процеса на задълбочаване на икономическия и паричен съюз. В това отношение социалните партньори имат централна роля. Комисията също така ще гарантира, че в новите програми за макроикономически корекции ще бъде отделено по-голямо внимание на социалната справедливост, както това беше направено за Гърция, когато Комисията подготви и своята първа оценка на социалното въздействие.
4) Усъвършенстване на инструментите за икономическо управление
През последните години обхватът на рамката за икономическо управление се задълбочи и разшири, но се и усложни. В своите политически насоки председателят Юнкерпое ангажимент за „ориентиран към стабилност“ преглед на пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта.Това законодателство е съвсем скорошно и Комисията би желала да разполага с повече данни и опит с реформираната структура на управление преди да реши, че са необходими по-нататъшни законодателни промени. Опирайки се на досегашните постижения, Комисията ще предложи практически подобрения, за да се консолидират практиките и да се повишат прозрачността и предвидимостта, а с това и ефективността на съществуващите правила. С цел да се допълни и укрепи инструментариумът на икономическото управление Комисията предлага, в съответствие с доклада на петимата председатели, да се създадат национални съвети по конкурентоспособността и консултативен Европейски фискален съвет.
Национални съвети по конкурентоспособността
Комисията препоръчва на Съвета да препоръча на държавите членки да създадат национални съвети по конкурентоспособността, които да отговарят за проследяването на постиженията и политиките в областта на конкурентоспособността. Съставът на тези съвети трябва да е съобразен с някои минимални критерии, които отразяват разнообразието сред държавите членки и зачитат изцяло ролята на социалните партньори.
Европейски фискален съвет
Комисията ще създаде независим консултативен Европейски фискален съвет, който i) да оценява изпълнението на фискалната рамка на ЕС, ii) да предоставя становища относно бъдещата фискална позиция, адекватна за еврозоната като цяло, iii) да си сътрудничи с националните фискални съвети на държавите членки и iv) да предоставя становища ad hoc по искане на председателя на Комисията.