На 25-ти юни 1950 г. започва Корейската война. Това е сблъсък , продължил до 27 юли 1953 и първият горещ конфликт в рамките на Студената война. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, но и много други държави изпращат свои войски. Съюзниците на Северна Корея са Китай, с военни подкрепления, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.
Северна Корея напада Южна Корея на 25-ти юни. Целта е обединение на страната. По данни на наблюдатели от САЩ и ООН, пехота и танкове на Севера преминават 38-мия паралел в 4 часа сутринта на 25 юни 1950 г., с основно направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район.
Най-големият пробив на севернокорейските войски е на 5 септември, когато те се вклиняват по източното крайбрежие, превземат Пхохан, насочват се към Кенджу и дори застрашават Инчхън. В течение на няколко дни имало опасност град Тег да бъде обходен по фланга и даже да се настъпи срещу Пусан, но 24-та американска дивизия отблъсва силите на противника и те така и не успяват да организират ново нападение.
На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-ма пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към Сеул. Силите на ООН започват настъпление на север в направление река Ялуцзян и манджурската граница.
На 26 ноември във войната срещу войските на ООН се включват четири китайски армии (около 200 000 души). Отначало настъплението на войските на ООН е преустановено, а по-късно, след поредица нощни атаки, преминават в отстъпление.
На 11 април 1953 г. ООН и Северна Корея подписват спогодба за обмяната на военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим освободил 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си върнала 6670 пленници.
На 26 април 1953 ООН и КНДР възобновяват мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпват на ООН заради това, че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на мирния договор се състои на 27 юли 1953 г. Създадена е и 4 км буферна зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.
Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.