Главната героиня във филма "Смоленск" е телевизионната репортерка Нина. Тя е натоварена със задачата да информира за катастрофата, станала през 2010 година, в която загина полският президент Лех Качински заедно с други 95 видни полски политици и общественици. Според официалните информации, става дума за нещастен случай с президентския самолет, който тъкмо се подготвял за кацане на едно летище в Западна Русия. В хода на разследването си Нина започва да се съмнява в тази версия и постепенно стига да заключението, че е имало атентат срещу полския президент. Чува се и версията, че той може да е бил замислен от Путин като отмъщение за оказваната от Лех Качински подкрепа на Грузия по време на войната от 2008 година. Такъв е, в общи линии, сюжетът на новия полски филм. Ролята на Нина е с подчертано политическо и сугестивно звучене: да завладее публиката емоционално и да я убеди във версията за атентат. Точно такава е и целта на създателите на филма, активно подкрепени от политици на управляващата национално-консервативна партия ”Право и справедливост” /ПиС/, които отхвърлят официалната версия за нещастен случай.
Две национални травми
За много поляци катастрофата край Смоленск е съдбоносна с това, че крие двойна символика. На 10 април 2010 година полският президент, съпругата му и официална делегация с високопоставени лица летят към Катин, близо до Смоленск. Делегацията е трябвало да участва в поклонение пред паметта на онези близо 22 000 полски офицери, избити 70 години по-рано от съветските тайни служби. Клането от Катин се превръща в полска национална травма, която от десетилетия трови отношенията между Полша и Русия. Почти всеки четвърти поляк междувременно е убеден, че втората трагедия, която се разиграва почти на същото място, е атентат, а не нещастен случай. От самото начало консерваторите в Полша отхвърляха официалния доклад за нещастието, изготвен по времето на премиера Доналд Туск, в който става дума за грешка на пилота, за недостатъчната му летателна подготовка, за неточните навигационни уреди, за заблуждаващите команди на руските диспечери и за ужасното състояние на летището в Смоленск.
Известният полски кинорежисьор Антони Краузе не крие, че никога не е вярвал във версията за нещастен случай. В интервю преди премиерата на своя филм "Смоленск" той заяви, че това което официално се твърди за катастрофата, противоречало на законите на физиката. С компютърна анимация филмът показва как самолетът докосва с крилата си дърветата, но едва последвалата мощна експлозия го разкъсва на части. Официалната версия е, че самолетът се е врязал в една бреза, при което е загубил едното си крило и се е разбил. Репортерката Нина обаче стига до заключението, че пръст в катастрофата имат съвсем други, много по-мощни сили, които са причинили нещастието. А онези, които вярват във версията с брезата, стават обект на неприкрити подигравки и във филма, и в действителност: наричат ги "Сектата на бронираната бреза". Репортерката от филма Нина напуска тази „секта”.
Коренната промяна на главната героиня явно се е харесала на брата-близнак на загиналия президент. Полските медии съобщават, че Ярослав Качински лично "консултирал" авторите на филма и многократно нанасял промени в първоначалния филмов сценарий. След премиерата на филма, на която присъстваха президентът Дуда и премиерката Беата Шидло, Качински ентусиазирано заяви, че това е "продукция, която разказва истината" и призова "всеки поляк, който иска да узнае тази истина, да гледа филма". В първите дни след премиерата обаче нямаше прекалено много зрители по киносалоните. Много кина останаха почти празни.
Ярослав Качински обаче неуморно продължава да настоява за "ускоряване на разследването", за да могат поляците да узнаят истината, която трябвало да стане обществено достояние. "Тази истина трябва да влезе в учебниците", заяви той. Много родители в Полша се опасяват, че скоро цели класове ще бъдат задължени да гледат филма "Смоленск".
Младият учител по история Артур Зиравски създаде нова гражданска инициатива, насочена срещу новата политика на управляващите. "Филмът е част от новата политика, която изопачава историческите фактите и иска да превърне загиналия президент в национален герой. Още отсега в официалния език се говори не за "загиналите", а за "падналите" край Смоленск", каза той в разговор с Дойче Веле.
Много неща говорят в полза на казаното от Зиравски. Нови комисии, нови разследващи органи и други институции трябва да "коригират" известните информации за нещастието край Смоленск и отново да повдигнат въпроса за вината. Правителството обещава да покаже "истински" доказателства по случая още тази седмица. Щяло да предостави "неизвестни и разтърсващи записи на разговорите" от мястото на катастрофата, държани в тайна пред обществеността от предишното полско правителство. Във филма също се твърди, че истината е била прикрита. Репортерката Нина открива хора, които били принуждавани да пазят в тайна определени информации. Във филма се твърди, че някои от тези хора са изчезнали при мистериозни обстоятелства. В края на филма главната героиня преживява нервна криза, защото "осъзнава", че властите и медиите крият истината за катастрофата край Смоленск.
Авторите на филма очевидно се надяват кинозрителите също да променят позициите си, след като изгледат филма. А онези, които не ходят на кино, явно ще получат възможност да наваксат пропуснатото у дома. Защото някой ден филмът със сигурност ще бъде излъчен и от държавната полска телевизия. Актрисата Беата Фидо, която играе ролята на репортерката Нина, още отсега получи и първото си „възнаграждение” - нова роля в популярна телевизионна серия.