Температурите в глобален мащаб са се повишили до нива, невиждани през последните 115 000 години. Решението на проблема стои в постигането на технологичен напредък, който обаче би струвал стотици трилиони долари на бъдещите поколения. Именно това се опитват да втълпят на обществеността редица учени.
Джеймс Хансен, бивш старши научен сътрудник в НАСА, заедно с още единадесет експерти, твърди в свой скорошен доклад, публикуван от „Гардиън“, че е силно вероятно температурата през 2016 година да бъде с около 1.25 градуса по Целзий над тази от прединдустриалния период, следвайки тенденцията светът да се затопля със скорост от 0.18 градуса на десетилетие през последния половин век.
Тези темпове на глобално затопляне са довели планетата ни до температури, каквито е имало за последно през Еемския междуледников период, приключила преди 115 000 години. Тогава ледът на Земята е бил много по-малко, а морското равнище е било от 6 до 9 метра по-високо от това днес.
Парижкото споразумение, сключено в края на миналата година във френската столица, задължи подписалите го страни да изготвят планове, с които да задържат покачващите се температури на не повече от два градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, за да се избегнат катастрофалните климатични промени. 200 държави оставиха подписа си върху проектоспоразумението, но поставените цели са много далеч от своето реализиране. Защо?
Отговорът е даден от проучване на Oil Change International, организация, целяща да разкрие истинската цена, която човечеството и Земята плащат при използването на изкопаеми горива. Цифрите от изследванията, а и простата логика, говорят, че при масовата глобална употреба на нефт, природен газ и въглища, температурите няма как да се задържат под тези два градуса по Целзий. Дори и всички въглищни мини и кариери да бъдат затворени, само нефтът и природният газ ще повишат температурите с над градус и половина по Целзий. Това, на практика, прави целите на Парижкото споразумение неосъществими.
Това значи, че за да бъдат постигнати целите, поставени от Парижкото споразумение за климата, ще се наложи „мащабното изсмукване на въглероден двуокис“. Подобен проект обаче би струвал умопомрачителните от 104 трилиона до 570 трилиона долара през следващия век, а същевременно „опасностите са огромни, а осъществимостта и успехът на плана са заложени на карта“, както гласи още анализът на Хансен.
Така потребителският свят, чийто просперитет и икономика зависят от изкопаемите горива, може да се превърне в ад за бъдещите поколения, на чиито рамене ще падне бремето да решат проблема.