Берлускони отдавна вече не управлява Италия, а е нещо като актьор. Сега обаче е изготвил гигантски план за реформи. Но докато полицията няма да има пари за бензин, сенаторите ще продължат да ходят безплатно на масаж, пише „Дойче Веле”.
Всички бяха впечатлени, каза полският министър-председател Туск. Дори пазарите реагираха позитивно. Защото онова, което Берлускони излага на 14 страници, би била "най-голямата програма за икономически реформи, виждана някога в Италия", писа Corriere della Sera. Само че доброто впечатление бе само за един ден.
Само на хартия
Много бързо се разбра, че приносът на италианския премиер към срещата на върха в Брюксел е само на хартия. Четиринайсет страници с обещания от "остойностяването на човешкия капитал" до "конституционна реформа". Много от предложенията са дори с конкретен график. Така например до четири месеца щели да бъдат "пренаписани всички институционни и административни разпоредби", за да се стимулира икономиката. А още от 2014 държавата няма да трупа повече дългове, а ще регистрира само излишък.
Това звучи като истинско чудо. Затова и почти никой не му вярва. "Всичко това цели да удължи още малко живота на това правителство", смята опозиционният политик Итало Бокино. Скептични са и водещите медии. La Stampa синтезира преобладаващите мнения в оценката: "Слабите места на Италия са безветрието в парламента и политическото безсилие".
Отдавна вече Берлускони не управлява страната. А само играе. Неговата коалиция фактически се разпадна. Единственото, което все още я крепи, е страхът, че при нови избори най-малко 50 депутати от управляващия лагер могат да изгубят удобното си депутатско кресло.
Програмата за икономии, предложена от премиера, означава жестоко орязване на парите за училища, театри, дори за полицията. В Модена, например, след две седмици няма да има повече пари за бензин за полицейските коли. А управата на затвора във Ферара не може да изпрати ни факс, ни писмо, тъй като няма пари за хартия.
Лукс без пари
Затова пък в изискания ресторант на италианския Сенат, горната камара на парламента, има все така всичко - при това луксозно и евтино. Всичко, което келнерите в ливреи сервират, се плаща в по-голямата си част от данъкоплатеца. А сенаторите плащат сякаш дават бакшиш: карпачо от телешко филе, да кажем, струва 2,76 евро, спагети с пресни сардини 1,60 евро. Сенаторите ходят безплатно на бръснар, на масаж, на психотерапия, очилата също се плащат от държавата. Естествено, и на членовете на семейството.
Депутатите от долната камара, разбира се, разполагат със същите услуги като сенаторите. По подобен начин се облажават дори политиците в провинциалните съвети. Депутатите в парламента имат право на пенсия само след пет години, за което получават средно 6 000 евро. Та кой ще иска сега да му отрежат пенсията?