Страните – членки на ЕС не са длъжни да издават хуманитарни визи на хора, които са изложени на риск от мъчения и нарушаване на човешките права.
Това беше обявено от Европейския съд в Люксембург днес. Решението бе взето, след като Белгия отказа да издаде хуманитарни визи на сирийско семейство, което след това планираше да поиска бежански статут.
„Страните – членки не са длъжни да предоставят хуманитарни визи на лица, които влизат на тяхната територия с цел да кандидатстват за бежански статут. Те са свободни да го направят съобразно националното си законодателство“, се казва в решението на съда.
Правото на Съюза определя единствено условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни.
На 12 октомври 2016 г. двама живеещи в Алепо (Сирия) съпрузи, сирийски граждани, и трите им малки, ненавършили пълнолетие деца, подават заявления за издаване на хуманитарни визи в посолството на Белгия в Бейрут (Ливан) и на следващия ден се завръщат в Сирия. Със заявленията си те искат на основание на Визовия кодекс на ЕС1 да им бъдат издадени визи с ограничена териториална валидност, за да могат да напуснат обсадения град Алепо и да подадат молби за убежище в Белгия. Единият от тях декларира по-специално, че е бил отвлечен от въоръжена група, че е бил бит и измъчван и че накрая е бил освободен срещу откуп. Те специално подчертават влошаващото се положение със сигурността в Сирия като цяло, и частност в Алепо, както и факта, че са православни християни и че поради тези им религиозни убеждения ги грози опасност от преследване.
На 18 октомври 2016 г. Office des étrangers (Служба за бежанците, Белгия) отхвърля заявленията им. Тя приема, че щом е поискало виза с ограничена териториална валидност, за да може да подаде молба за убежище в Белгия, въпросното сирийско семейство очевидно е имало намерение да пребивава повече от 90 дни в Белгия в противоречие с Визовия кодекс на ЕС. Освен това Office des étrangers подчертава, че да се разреши издаването на входна виза на това семейство, за да му се предостави възможност за подаде молба за убежище в Белгия, би означавало да му се разреши да подаде такава молба за убежище в дипломатическо представителство.
Сирийското семейство обжалва решението за отказ пред Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия). То твърди, че Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията за защита на правата на човека (ЕКПЧ) предвиждат позитивно задължение за държавите членки за гарантиране на правото на убежище. Рискът от нарушаване на забраната за изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание2 можел да се избегне единствено чрез предоставянето им на международна закрила. При тези обстоятелства Conseil du contentieux des étrangers решава да отправи спешно преюдициално запитване до Съда на ЕС. Той по-специално отбелязва, че съгласно Визовия кодекс визата се издава, когато държавата членка „счете“ това за необходимо поради международни задължения, и че следва да се установи доколко държавите членки разполагат със свобода на преценка в това отношение.
Според много представители на ЕС, задължителните хуманитарни визи биха довели до нов наплив от имигранти.