Нацистка Германия е победена до голяма степен – но не само – от Съветския съюз. Показателен е и фактът, че в битката за Сталинград са загинали повече руснаци (военни и цивилни), отколкото британски и американски военни за цялата война.
Десетилетия след края на най-кървавия конфликт в човешката история, анализатори и историци се питат един прост въпрос, чийто отговор обаче е можел да промени хода на историята – какво би станало, ако нацистите и руснаците бяха съюзници във Втората световна война?
През месец август 1939 година е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, известен като пактът Молотов-Рибентроп. Договорът изненадва някои политици в западните страни. Дни след подписването му германците нападат Полша и въвличат света в най-кървавия военен конфликт.
Една операция, обаче, е напът да обърне хода на историята и да сприятели Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, независимо от пакта. Още преди нападението на нацистките войници срещу СССР, Франция и Англия планират една операция, която на пръв поглед изглежда нелогична. А именно – нападение срещу нефтените сондажи на руснаците.
В налудничавата идея, носеща наименованието операция „Копие“, има и доза рационалност. През 1939 година Лондон и Париж са убедени, че германци и руснаци вече са се „сприятелили“. Някои историци посочват, че червената армия се опитва да си спечели време с пакта Молотов-Рибентроп, за да заздрави структурите си и да подсили военната си мощ, докато на запад се води тежка война, изчерпваща силите на воюващите страни.
Има теза, че пактът за ненападение е по-полезен за Адолф Хитлер, защото той може да съсредоточи усилията си само на един фронт и да не мисли какво се случва на изток. В същото време руснаците се съгласяват да предоставят жизненоважни суровини на немската военна индустрия, включително и нефтени запаси.
В очите на западните съюзници Съветският съюз от враг на Германия се е превърнал в съюзник на фюрера. Така се заражда идеята – защо да не ударим по руснаците, на които до известна степен се гледа като приятели на врага? Така се ражда операция „Копие“ - в дните на т.нар. „странна война“ (Sitzkrieg), периодът на Втората световна между септември 1939 и май 1940 година на западния фронт. В този период от началото на конфликта не се водят големи военни наземни операции на запад.
Англо-френският съюз планира да извърши бомбардировки срещу съветските нефтени сондажи в Кавказ. Съюзническите самолети ще излетят от бази в Иран и Сирия, както и неутралната в този момент, но настроена антисъветски Турция. Интересно е, че през месец март 1940 година британски разузнавателни самолети, летящи от иракска земя, фотографират петролните инсталации в Баку и Батуми, припомня The National Interest.
На 30 март самолет Локхийд 14 „Супер Електра“ излита от базата на кралските военновъздушни сили „Хабания“ в Ирак, намираща се на 90 километра западно от Багдад. Машината е изпратена край бреговете на Каспийско море с разузнавателна мисия грубо казано да картографира съветските петролни сондажи, а информацията да послужи при бъдещата офанзива на британските и френски самолети. Съветски зенитни оръдия откриват огън, но без резултат.
В протоколите на заседанията на координационните щабове на френските и британски ВВС е записано, че в операцията е планирано да се включат между 90 и 100 самолета. Те ще са в състава на 6 френски и 3 британски ескадрили. За всеки един полет по 70 тона бомби ще бъдат пуснати над руските находища, пише „Комсомолская правда“.
Бомбардировките на далечни разстояния заемат специално място в кралските военновъздушни сили. Още през 1938 година англичаните поставят рекорд по преминато разстояние на бомбардировач без презареждане.
Целта на операция „Копие“ е да унищожи съветската петролна индустрия, да нанесе огромен удар по съветската икономика и с един куршум да бъдат повалени два заека – СССР и Нацистка Германия, която ще бъде лишена от съветските ресурси. Въпреки съпротивата на някои видни политици и военни, френските власти нареждат на генерал Морис Гамелен да начертае „план за възможна интервенция с цел унищожаване на руските нефтени запаси“. В същото време американският посланик информира президента Рузвелт, че френските военновъздушни сили обмислят атака, която ще отслаби Съветския съюз. Гамелен споделя на френското командване, че недостигът на петрол ще осакати червената армия и дори може да доведе до разпадането на съюза.
Стратегията на Англия и Франция обаче така и не се осъществява. На 10 май 1940 година нацисткият блицкриг поставя на колене французите. Падането на Франция прави невъзможно осъществяването на предварителния план. През следващата година германското върховно командване дава началото на операция „Барбароса“, с което и съветските войници са въвлечени в конфликта.
В крайна сметка нацистите и силите на оста губят войната. Хипотезите обаче ще витаят във въздуха още дълги години. Една от тях е, че при подобен сценарий (съюз между Москва и Берлин) и падане на Франция Великобритания е щяла да остане сама в битката срещу нацистко-съветския враг, което в даден момент е щяло да доведе до капитулация. А падането на Британия преди декември 1941 година – когато американците влизат във войната – би променило много неща.
Историците посочват, че операция „Копие“ би сближила Хитлер и Сталин. Двамата военни хищници обаче в даден момент отново – по всяка вероятност – биха се обърнали един срещу друг. Независимо от това, операцията на англичаните и французите щеше да промени хода на историята, ако се беше осъществила...