При рецесията, която се наблюдава в скоро време, Гърция ще се върне на същото ниво на БВП на глава от населението, което имаше преди влизането й в Еврозоната. Ето защо престоят й там може да се оцени само като абсолютен провал. Все повече икономисти, банкери и политици изглежда се обединяват около това мнение, което само преди година изглеждаше тема табу. Това показа конференцията “Дебати за еврозоната и нейната валута”, която се организира от списание „Икономист“, пише GRReporter.
“Има грешки още в създаването на еврото. Не е възможно да проектираш сграда без авариен изход”, обобщи Джон Пийт, редактор за Европа на списание “Икономист“. Той призна, че от друга страна това щеше да доведе до по-бърз изход на Гърция от зоната.
“Липсата на кредитор от последна инстанция за правителствата също е голяма грешка и това става все по-ясно в последните седмици. Пазарите се безпокоят, че Великобритания, например, има кредитор от последна инстанция, но страните от Еврозоната нямат и затова има движение на капитали от богатите към бедните страни”, уточни той. Според него тази криза изглежда като дългова, но това не е така. Всъщност, това е криза на конкурентността, която поражда високи дългове. И преодоляването й ще изисква по-голямо време.
В подобен дух бяха и думите на Томас Майер, главен икономист на Дойчебанк. “Теорията на Монетарния съюз беше правилна и той работеше в продължение на 10 години. Тогава се формира този кредитен балон, който сега се срути. Монетарният съюз в момента е дисбалансиран, но защо не се разпада? Защото лесното кредитиране от пазарите беше заместено от лесно кредитиране от Европейската Централна Банка - ниски лихви, нелимитирано време за връщането им. Така се финансира дефицитът на закъсалите страни. Това е системата на еврото в момента. Има страни с бюджетни излишъци, с които се финансират страните с бюджетни дефицити. Но това не е устойчива система”, категоричен е известният германски банкер.
Той е допълни, че на практика в момента са останали само две възможности в Еврозоната - да направим всички страни по-гъвкави, така че икономиките им да се приближат, което е много трудно , другата е Еврозоната да остане с по-малко страни-членки.
“Ако Гърция напусне еврозоната, това ще е стимул за останалите да прилагат още по-големи усилия, за да останат. Но истинският проблем е Италия. Ако тя в края на 2013 г. се окаже в ситуацията на Гърция, тогава Еврозоната ще е изправена пред реалната опасност от разпадане”, е мнението на Томас Майер.
Съвършено противоположната гледна точка застъпи директорът във Френската икономическа обсерватория Анри Стердиняк, който каза, че ако Еврозоната се разпадне, вината за това ще е на егоизма на Германия, която не иска да си раздава парите в помощи за непослушни страни.
В същия дух е и мнението на професора от Атинския университет Панайотис Йоакимидис, който патетично заяви: “Изходът от Еврозоната ще означава и изход от ЕС, защото ще се наложи да въведе ограничения в свободния пазар на стоки, капитали и, страхувам се, хора. Така че Гърция ще се окаже несъвместима с основни принципи на ЕС. Т.е. в момента говорим за изход от ЕС и това ще върне Гърция в много стари времена. Ще ни лиши от 3,5 милиарда евро на година, които в момента страната продължава да получава. Ще се намалят доходите с около 50 на сто, ще се разпадне банковата система. Политическите загуби за Гърция ще са необратими и най-голямото постижение на най-новата ни история ще се унищожи”.
Според Лука Кацели, бивш министър на заетостта в правителството на Георгиос Папандреу, проблемът на Гърция не е в конкурентността й, която не се е променила от 80-те години насам. “Причината за днешната икономическа криза са лесните и евтини кредити, които се дадоха в периода 2002 - 2009. Това го видяха пазарите и решиха да ударят. И това е истинската причина за кризата”, вярва тя. Според нея постигането на бюджетни излишъци няма алтернатива, а еврооблигациите са единственият правилен отговор към пазарите“.
“Не мога дори да си представя Гърция извън еврозоната. Това ще е пълна катастрофа. Решението на икономическите ни проблеми няма да дойде автоматично със смяната на валутата. Структурните реформи няма да ни се разминат, както и да се казва валутата ни. Трябва да има решение за укриването на данъци, то няма да приключи с идването на драхмата”, твърди Дора Бакояни, председател на Демократичния алианс. Тя смята, че евроскептиците в момента имат голяма обществена поддръжка, а пазарите се съмняват не само, че югът ще успее да поддържа финансова стабилност, но и че северът ще продължи да оказва финансова солидарност.