"America First" гласи дежурният девиз на Доналд Тръмп. Малко вероятно е да очакваме от него, че в първата си реч пред Общото събрание на ООН той ще намери помирителни думи или ще обещае да прави повече за световната организация. Ако съдим по думите му, Тръмп смята ООН за "клуб, в който хората се срещат, говорят си и си прекарват добре времето".
По изчисления на организацията "Германско общество за Обединените нации", бюджетът на ООН през 2015 година е възлизал на не по-малко от 40 милиарда долара. Това отговаря примерно на оборота на германския концерн ThyssenKrupp. За разлика от него обаче, Обединените нации се издържат от вноските на всичките 193 страни-членки на организацията.
Трите стълба на финансиране
Всичко се върти около трите финансови стълба на организацията. От една страна съществуват постоянни вноски, чиято големина се определя през известен период от време. Важи принципът: по-богата държава, по висока вноска. САЩ не само са домакин на Световната организация, но и покриват 1/5 от редовните вноски към общия бюджет. През 2016 и 2017 година сумата възлиза на 5,6 милиарда долара. Тези пари отиват за централните органи, например за Общото събрание, специализираните комисии и Секретариата на ООН.
Значително по-високи са сумите, които страните-членки заделят за миротворческите мисии на ООН. В момента в тях участват 100.000 души в 16 страни по света. До средата на 2018 година за тяхната издръжка са предвидени 7,3 милиарда долара. И тук размерът на вноските зависи от богатството на съответната държава. Още повече плащат постоянните страни-членки в Съвета за сигурност, които поемат и дяловете на най-бедните страни на принципа: повече власт, повече разходи. Така САЩ плащат почти 1/3 от разходите за всички умиротворителните мисии.
Третият стълб се състои от доброволните вноски на страните-членки. С тях се финансират - изцяло или отчасти - отделните програми и фондове на Обединените нации, като например УНИЦЕФ, Върховният комисариат за бежанците, Програмата за развитие и т.н. Със своите финансови вноски отделните държави могат да поставят политически акценти. И тук САЩ са най-големият платец - при това от дълги години. Ако сравним доброволните със задължителните вноски, то първите надвишават значително вторите: в бюджета отблизо 40 милиарда долара делът на доброволните вноски е 25 милиарда.
Лостовете на Тръмп
Още през това лято стана ясно какъв курс ще следва американският президент по отношение на Обединените нации. По настояване на САЩ финансирането на международните миротворчески мисии беше съкратено с 600 милиона долара. А американската посланичка в ООН Ники Хейли даде да се разбере, че това е "само началото". Преди началото на сегашната сесия на Общото събрание тя не пожела да се ангажира с мнение дали САЩ ще продължат да изпълняват досегашните си финансови задължения към организацията.
Най-широко поле за действие американците имат по отношение на доброволните плащания. Така например през април т.г. американското правителство обяви, че смята да спре да финансира Фонда на ООН за населението (UNFPA). В този фонд обаче САЩ не са най-големият нетен платец. По-сериозни последици би имало евентуално орязване на американските плащания за Програмата на ООН бежанците (UNHCR) или на тази за околната среда. Експертите смятат освен това, че Тръмп ще посегне и на американските вноски към миротворческите мисии на ООН.
Най-силната икономика в света – американската - предоставя в момента близо 28 процента от общия бюджет на Обединените нации. И преди Вашингтон е настоявал този дял да бъде сведен до 25 или дори до 20 процента от общото финансиране. И е напълно възможно Тръмп сега отново да постави този въпрос в дневния ред на Общото събрание на ООН.